“Игра на писма” - българка крие послания до непознати

Преди броени дни 1000 писма започнаха своето пътуване из България и света, за да заредят непознати с вдъхновение и да запалят искрата на надежда. 

“Всичко започна преди 2 години в Италия, когато завършвах магистратура. Освобождавах квартирата ми и беше празно - реших, че трябва да си го направя забавно. Така написах първото си писмо и го скрих в бар “Mag”, който посещавах често”, разказва младата Богомила с артистичното име Мила Боги. Собствениците на “Mag” са привърженици на мистерията и затова неговата концепция е speakeasy bar. Тези заведения стават популярни по време на сухия режим в Щатите - тогава там се сервира алкохол, а, разбира се, за да влезеш, трябва да знаеш “паролата”, защото привидно те не приличат на заведения. Богомила определя първия път, когато посетила мястото, като една от най-вълнуващите нощи в живота ѝ.

След първото писмо, което оставя в италианския бар “Mag”, тя се вдъхновява да пише още.

Хората, които откриват писмата, ги четат и пращат имейли с въпроси си към историите на Мила Боги. Постепенно запозва да получава въпроси и от хора, които не са чели писмата, защото закачката става популярна и в социалните мрежи в страната. В писмата, които крие, лирическият герой е писател. Идеята е той да свърже хората помежду им.

“Той е

писател,

който е загубил

вдъхновението си

и търси жена, която много харесва. Така създава ситуация около себе си. Предизвиква читателите да му задават въпроси, за да може да пише за тях”, разказва Богомила.

После пътува из Италия със семейството си и заедно крият писма на всякакви места. С по-малкия ѝ брат се забавляват много с начинанието - тя ги пише, а той ги крие. Така се заражда играта the game of letters - ( б.а. - играта на писмата). Те

наблюдават как

хората ги намират

и техните реакции. Боги разказва, че понякога хората са супер учудени - “какво изобщо е това и защо го получават”, а понякога просто го прибират. “Закачката беше да се създаде комуникация с тези хора, да се събуди интересът им и да отговорят с въпрос, за да разберат повече за лирическия герой, който бях създала”, обяснява Боги.

Никой обаче не знае самоличността на “мистериозния писател”. И едно момиче, което е успяло да намери няколко писма, започва да се влюбва в мистериозния писател. Тогава Богомила ѝ разкрива, че тя се крие зад образа - решава,че не е коректно момичето да се заблуждава.

След пътешествието в Ботуша, повелителката на писмата се прибира да живее в България и решава да продължи. Вече с кауза - иска да подбуди българите “да обръщат повече внимание на непознатите и да бъдат по-отворени към хората”. Тогава осъзнава, че за да достигне повече хора, не трябва да бъде сама в писането. Вярва, че има още много съмишленици, които имат нужда от подобно вдъхновение, и така идва идеята за конкурси за писма.

“Вече не съм изобщо писател, а по-скоро съм муза - давам им темата и се опитвам да ги вдъхновя да пишат за неща по теми, важни за разсъждение”, разказва Мила Боги. Вярва, че е успяла да предизвика някаква промяна у хората.

Преди броени дни приключи организираният от нея конкурс

“Коледа

в писмо”,

който търси вдъхновяващи истории за силата на желанието, които да бъдат предадени нататък. Писмата са разделени в няколко категории. Първата е детска - за автори до 14 г. Има и категория “най-вдъхновяващо/страстно писмо”.

Дядото на Мила Боги я насърчава да създаде и категорията “най-мъдро писмо” за писатели над 65 г. Той дарява средства за начинанието на своята внучка и така успяват да покрият част от разходите. Получава подкрепа и от Димитър Тодоранов, който дава идеята за създаване на още една категория - “къси разкази” до 55 думи. С негова подкрепа инициативата ще може да продължи с

конкурс с

разкази за лятото

Идеята на цялата кампания е да събуди общуването между хората.

Организаторката признава, че се оказало трудно - получили 380 писма и журито имало много работа. Силните писма обаче много лесно се открояват, обобщава Боги.

Установила, че има няколко типа хора, които са им писали. Някои го правят с ясната амбиция да спелеят, те много залагат на визуалното. Други пишат, защото някой им е разказал за конкурса и ги е насърчил да се включат, тъй като вярва в таланта им.

“Третата група са хора, на които просто им харесва да отговорят на въпроса и искат някой да го прочете. Те ми пишат: “Знам, че не е това целта на конкурса и моето писмо сигурно няма да пътува из България, но

имах нужда

да го напиша.

Благодаря

за предизвикателството.” Или: “Беше много важно да го напиша - научих толкова много, като го направих”, разказва още момичето.

Боги допълва, че повечето такива писания са тъжни, а авторите им са ги писали по-скоро на себе си, а не на непознатия читател.

Отскоро има и нова група писатели, които се включват в конкурса. Това са хора със силно въображение. Тази година награда е получило дете, което е написало много силна история. Тя била художествена измислица, но много впечатлило журито.

В събота бяха обявени победителите в конкурса. Техните писма, както и на финалистите, започнаха своето пътуване по света. Всеки от гостите на събитието имаше възможност да си вземе писмо, което да даде на непознат.

“Всяко послание, което вдъхновява или поражда повод за размисъл за вяра в другия, заслужава да пътува”, разказва Богомила.

Условието на миналогодишният коледен конкурс е за

писмо до човек,

който не се

чувства добре

по време на празниците. Тя разказва, че другият конкурс е бил на тема “Какво означава да бъдеш човек?”.

Вдъхновителката иска и догодина да има конкурс. Признава, че не е лесно, защото организацията и четенето на писма са силно емоционални.

“Правих го с помощта на семейството ми, а това неизбежно довежда до някакви конфликти, защото ще кажеш нещо по-грубо или ще поискаш по-настоятелно”, разказва Богомила и се шегува, че било трудно да накараш хора с висше образование да правят нещо, без да задават въпроси и предложения.

Мечтата на “добротворката” е да напише книга, защото най-голямото вдъхновение на Богомила е да увлича хората в нейните разкази.