Маите – извънземни пришълци или хора, преминали в други светове

Картината, нарисувана от Ерик Томпсън, изглежда правдоподобна, защото причините за упадъка на тази развита цивилизация трябва да се търсят не другаде, а в антагонизма между господстващата и потиснатата класа.

Растящата експлоатация, на която е подложена трудовата класа в течение на последните векове на първото хилядолетие на н. е., предизвиква спонтанни въстания и физическо унищожаване на доминиращото малцинство. Това е закономерен отчаян опит на народа мая да разреши по насилствен начин противоречията си със своята аристокрация. Социалният конфликт от своя страна внася икономическо и политическо безредие, нарушава духовната и художествената активност, както и цялата дейност, извършвана дотогава от жреците и управляващия елит. Със загиването на аристокрацията започва и упадъкът на културата, създавана по думите на Алберто Рус “за сметка на експлоатацията, мизерията, невежеството и религиозния фанатизъм на народа”.

В много публикации се посочват като “загадки” примери на разрушения или опити за разрушаване на скулптурни фигури, стели и други паметници, на които са изобразени жреци и господари. Спомняте си за гигантските базалтови глави, представяни като произведения на олмеките. И те носят следи от насилия. Но базалтът е корав камък и не се руши лесно. Затова “принасянето в жертва” на главите най-често е ставало със заравяне или търкулване в дълбоки долища.

Какво загадъчно има в това? Не е ли ясно и логично, че тези действия са предизвикани от класовата омраза на разбунтували се селяни? На същата основа напълно понятни са и фреските в Бонампак, на които е пресъздадено тържеството на аристокрацията след победа над едно от първите селски въстания в началото на IХ в.

Внезапното запустяване на големите културни центрове на маите може с основание да се нарече мегазагадка, защото на практика води до закриване на културата им. Самият факт, че съществуват множество хипотези и продължават споровете, говори за нестихващия интерес на учените към съдбата на тази изключително интересна древна цивилизация. Почти няма автор, който да не се чувства длъжен най-малко да спомене в свое произведение, че не са ясни причините за гибелта на маянската култура и изоставянето на градовете от населението им, сякаш се е наложила бърза евакуация. И аз в други мои книги съм предупреждавал читателите да не очакват от мен отговор на тези въпроси. Нищо не ми пречи обаче да намекна за предпочитание, когато някоя хипотеза ми се стори атрактивна, да подхвърля идея, върху която заслужава да се помисли.

Артър Конан Дойл, бащата на великия детектив Шерлок Холмс, има такава мисъл: “Когато всички рационални обяснения се изчерпат, каквото остане, колкото и невероятно да изглежда, трябва да е истината”. Смятам, че опитите за рационални обяснения, които изложих в последните страници, не ни приближават до истината. За тази мисъл си спомних една вечер, докато четях “Огънят отвътре” от Карлос Кастанеда. В тази книга екзотичният индианец Дон Хуан, нагуал, магьосник и ясновидец, ограмотява писателя в смисъла на понятието “толтек”. Вероятно за Карлос Кастанеда, както и за мен, “толтек” означава човек от една древна култура, от едно известно индианско племе. Но за Дон Хуан има друго значение – “човек на знанието”. Ето как Дон Хуан описва тези хора чрез перото на Карлос Кастанеда:

“Векове или може би хилядолетия преди испанското нашествие всички такива хора на знанието живеели на обширна територия на север и на юг от мексиканската долина и се занимавали със специфични дейности – лечителство, магьосничество, разказване на приказки, танцуване, пророкуване, приготвяне на храна и напитки. Благодарение на тези дейности те трупали особен вид мъдрост, която ги отличавала от обикновените хора. Още повече, че тези толтеки се вписвали в структурата на всекидневния живот така, както го правят в наше време лекарите, художниците, учителите, свещениците и търговците. Те практикували своите професии под строгия контрол на организирани сдружения и станали толкова изкусни и влиятелни, че започнали да властват над населението и на други географски области”.

Дон Хуан продължава да обяснява на Карлос Кастанеда какво правели тези хора на знанието, които се научили да виждат: “Дон Хуан каза, че когато някои от тези хора най-после се научили да виждат – след векове наред боравене с растения на силата – най- предвидливите от тях започнали да учат други хора на знанието как да виждат. И това било начало на края им. С течение на времето броят на ясновидците се увеличил, но това, което виждали, ги изпълвало с благоговение и страх и ги обсебвало до такава степен, че те преставали да бъдат хора на знанието. Те станали изключително изкусни във виждането и можели да упражняват огромен контрол върху странните светове, които наблюдавали. Но това се оказало безполезно. Виждането било подкопало силата им и ги превърнало в роби на това, което виждали.

– Имало обаче и такива ясновидци, които избягнали тази участ – продължи дон Хуан, – велики мъже, които въпреки виждането никога не престанали да бъдат хора на знанието. Някои от тях се заели да използват виждането положително и да обучават на него събратята си. Убеден съм, че именно под тяхно ръководство жителите на цели градове са преминали в други светове и никога не са се върнали обратно”.

Прочетете последното изречение още веднъж. Цели градове преминали в други светове и никога не са се върнали обратно – така индианецът обяснява една от най-големите мистерии на маите. Далече съм от мисълта да внушавам каквото и да било. Но аз не съм в състояние да обясня на моите читатели, а и на себе си, как така културно-политическата и религиозната дейност рязко прекъсват, защо изведнъж секва изграждането на нови съоръжения, храмове, пирамиди, паметници, стели, къде изчезват, като че ли се изпаряват жреци и благородници, защо опустяват игрища и площади, защо остават незавършени започнати строежи, поради какво бедствие маите намаляват населението си почти наполовина В никакъв случай не заставам на позицията, че отговорът за тази мистерия е в думите на дон Хуан, но в същото време не съм съгласен с лека ръка да се отхвърля тази и каквато и да е друга хипотеза. Познавам много “свещени крави” в науката, които отлетяха в небитието. Моят жизнен опит ме е научил да имам предпочитания, но никога да не отхвърлям нищо, защото било невъзможно. Невъзможно за моя мозък, но обективно може да го има в миналото или в бъдещето. По тази логика не мога да отрека твърдението на дон Хуан, че цели градове са преминали в други светове само защото това е невъзможно. Дон Хуан е ясновидец и магьосник от племето яки в Мексико. Той може и да не е прав и не е задължително да му се вярва. Но според мен е абсолютно задължително да се знае какво казва. И друг път съм изразявал мнението си, че науката не може да е демократична, че научните факти не стават истини като се гласуват и приемат с болшинство. Но демократичният подход – разнообразие на мненията и хипотезите, както и свобода в споровете – е незаменимо условие за стигане до истината.

Из „Кукулкан слиза от небето”

Книгата може да поръчате тук!