Маите – извънземни пришълци или хора, преминали в други светове

Как и защо е изчезнала цивилзацията на маите е въпрос кой вълнува учените и обикновените хора от векове. И до ден днешен няма еднозначен и ясен отговор, а само предположения, стъпващи на различни теории – едни звучащи по-вероятни, други, на пръв поглед, напълно абсурдни.

Богомил Герасимов дава своята гледна точка за мистичното изчезване на маите в „Кукулкан слиза от небето”. Тази книга е едно пътешествие към миналото и загадките на една удивителна и малко позната култура, която въпреки усилията на многобройни „детективи” – археолози и специалисти от различни науки – продължава упорито да крие тайните си.

Изоставените градове

Съдбата на градовете държави, на автономните културни центрове, е една от най-големите загадки в историята на маите. Познанията ни за предкласическите периоди са ограничени поради малкото археологически паметници, по които може да се съди за тях. Засега в науката е прието да се смята за най-стар датиран паметник на народа мая Стела 29 от Тикал – 292 г. сл. Хр. Но изследванията през последните години на „забравения” град Цибилчалтун и особено след разкопките в Куельо, Белис, ни убеждават, че най-старите археологически паметници на маите надминават по възраст тези на т. нар. олмеки поне с едно хилядолетие. Очевидно специалистите ще трябва да внесат съществени корекции в разбиранията и оценките си за цялостното развитие на предкласическа Месоамерика. Това обаче е бавен процес, който несъмнено ще създаде почва за избуяване на нови спорове и противоречиви хипотези.

Според съществуващите концепции практиката на повечето градове на маите да правят по една стела на всеки двадесет години, както и наличието на други паметници, като храмове, пирамиди и олтари, по които са изсечени дати, позволява на учените да съдят за прогреса на съответната култура, за развитието и особеностите на икономическия живот, на производствените сили и социални отношения. Точно по тези археологически находки и писмени свидетелства се правят различните предположения за гибелта на тази цивилизация и за необяснимото изоставяне на цветущи градове от населението им. При пристигането си испанските конкистадори намират културата мая в състояние на агония.

Как да си обясним този упадък на културата в нейния разцвет? Защо маите са напускали своите градове?

Почти всички автори се опитват да обяснят тази загадка в своите произведения. Трябва обаче веднага да подчертая, че няма сигурни доказателства за пълното обезлюдяване на градовете. Обратното, както посочва и Ерик Томпсън, има много примери, че животът в градовете е продължавал, макар и не в същата степен на активност. Но културно-политическата дейност несъмнено рязко прекъсва. Защо не се изграждат нови съоръжения, стели, паметници, храмове? Къде изчезват жреци и благородници, защо опустяват игрищата, площадите за тържествени ритуали и танци, дворците и храмовете, защо се прекратява довършването на вече започнатите? Защо населението внезапно намалява почти наполовина? Създава се впечатлението, че се е разразила някаква необяснима трагедия.

Сериозни учени, утвърдени специалисти, уважавани американисти предлагат различни хипотези – климатични промени, катастрофални наводнения, изтощаване на почвата, епидемии, войни, нападения на варварски племена, вътрешни междуособици и т.н.

Силванъс Морли, който смята маите за умерен и миролюбив народ, отхвърля категорично войната като възможна причина. За него и за други автори гибелта на градовете се дължи на упадъка на селското стопанство, на изтощаването на почвата, т.е. тя е резултат на екологична катастрофа. Продължителните изследвания обаче, както вече отбелязах, убедително доказват, че земеделието на маите не е било примитивно. Само примерът на Киригуа в Гватемала е достатъчен, за да опровергае тази хипотеза. Градът е разположен в долина с обилни валежи. Богата на хумус почва е в състояние да храни векове наред и по-голямо население. А Киригуа е бил първият изоставен град на маите!

Природни причини? Централните и северните райони са извън сеизмичните области в Гватемала и Чиапас. А в онези райони, където стават земетресения, индианците не са изоставяли селищата си. Няма данни също така за климатични изменения и катастрофални дъждове.

Не са забравени и болестите. Епидемии от жълта треска и шарка могат да обезлюдят огромни територии. Но и тази хипотеза спира в задънена улица. Маите не са познавали тези убийствени болести. Те са пренесени от Европа като цивилизован подарък на едно невежо население.

Отделни автори убеждават читателите си, че гибелта на цивилизацията мая се дължи на интелектуален упадък, предизвикан от нахлуването на чужди религиозни концепции и вярвания, възприемани от управляващата класа, но отхвърляни от селячеството. Поддръжниците на тази хипотеза забравят, че идеологическите и духовните противоречия, както изтъкват критиците й, сами по себе си не предизвикват социални промени, ако не съществуват благоприятни обществени условия за това.

Чуждите нашествия също не са обективна причина. Наистина такива е имало – от толтеките, – но те засягат само отделни градове и не са дълготрайни. Освен това те не обясняват защо населението е напускало и селища, останали извън районите, нападани и завладявани от нашественици.

Тези хипотези са неприемливи в много отношения, но поне се опитват да дадат някакво рационално и реалистично обяснение. От другата страна на границата, където спира научната мисъл, се строят фантастични хипотези. Според една от тях жреците астрономи в своя календар пророкували, че ще настъпи краят на “четвъртата епоха”, а с нея и унищожението на човешката раса. Те дори определили десети век за настъпването на тази катастрофа. Така, напускайки градовете си, своите храмове и паметници, маите се подложили на доброволен, изкуствен “страшен съд”, който довел до самоликвидацията им.

Друга фантастична хипотеза внушава идеята, че маите като извънземни пришълци напускали градовете си всеки път, когато към тях се приближавали земни жители. Причината? Страх от контакт и заразяване с непознати болести. С това обясняват и загадката защо маите строели градовете си в отдалечени, непристъпни и негостоприемни места.

Както отбелязах, масовото напускане на градовете трябва да се приема с резерви. Прекъсването на културната дейност в церемониалните центрове най-вероятно е резултат на социални стълкновения, на народни бунтове срещу теократичното малцинство. Ерик Томпсън пише по този повод: “... В град след град управляващата група е била прогонвана или по-вероятно – масово избивана от селяните, които дотогава са били потискани. И така властта преминава в ръцете на водачи на селската група и на магьосниците – лечители в малките населени места. По този начин се обяснява защо се прекъсва така внезапно строителството на сгради и създаването на стели, въпреки че хората продължават да използват церемониалните центрове за определени религиозни ритуали и може би за търговски обмен, но сега върху тях пада и поддържането на сградите, които малко по малко започват да се рушат. Така идва ред на зелената империя – растителността нахлува в дворовете, терасите, навсякъде, и корените й достигат до самите тавани на постройките”.