Ето така може да изчислим от колко калории имаме нужда, за да сме във форма

Знаем, че когато приемаме повече калории, отколкото горим, се намираме в калориен излишък и така натрупваме тегло. И обратното – когато приемаме по-малко калории и горим повече, отколкото приемаме, се намираме в калориен дефицит и така сваляме тегло.

А когато приемаме точно толкова калории, колкото горим през деня, се намираме в калориен оптимум (баланс) и поддържаме теглото си.

Само че нещата не са толкова прости. Не всеки наистина разбира значението, което стои зад думата "калория", или по-точното в нашия случай – "килокалория".

Какво представляват те и какво е значението им в нашата диета – в тази статия ще отговорим на всички тези въпроси.

Какво представлява калорията?

Калорията е мерна единица за енергия. 1 калория е количеството енергия, нужна за да се повиши температурата на 1 грам вода с 1 градус по Целзий.

Съответно: 1 килокалория (1000 калории) е количеството енергия, нужна за да се повиши температурата на 1 килограм вода с 1 градус по Целзий.

Друга мерна единица, която се използва като заместител на калорията е джаулът:

1 калория (cal) = 4,2 джаули (J); 1 килокалория (kcal) = 4,2 килоджаули (kJ)

Обикновено калориите използваме като мерни единици за енергийната стойност на храните. Но реално калориите не са мерна единица единствено за енергията в храната. Горивото, което наливаме в автомобила си, също съдържа калории. Както и дървата, с които се топлим през зимата.

Например, знаеш ли, че 1 кг дърва за горене съдържа 2500 kcal? Това е почти толкова, колкото съдържа и 1 кг бял хляб. Интересен факт, но сравнението е неправилно, тъй като хранителните калории, които ще обсъдим тук, са по-различни от тези в другите източници на енергия.

Да, всички калории са равни, но не всички са еднакви за нас. 1 калория винаги ще си бъде 1 калория, независимо от източника, но в същото време тези калории, макар и равни помежду си, не са еднакви за нас. Тялото ни би ги възприело и изразходило по различен начин.

Калории в храната

Когато става въпрос за калории от храната, всъщност "калориите" са килокалории. Например когато си купим 1 кг ориз, на опаковката ще пише, че съдържа 360 kcal (килокалории), а не 360 000 cal (калории).

Това се е пренесло и в разговорния език. Така че в повечето случаи, когато говорим за "калории", всъщност имаме предвид "килокалории". Знам, че не звучи особено логично, но това е общоприетият и най-разпространен стандарт за означаване на енергийната стойност на храните.

Другото общоприето "правило" е да се дава енергийната стойност на 100 грама продукт. Тоест, тези 360 kcal са енергийната стойност на 100 г ориз, а не на цялата опаковка.

Калориите в храната показват нейната потенциална енергийна стойност. С други думи – колко енергия ще почерпи тялото, ако консумираш определено количество от тази храна.

Например, в 100 г фъстъци има около 620 kcal. Ако изядеш една опаковка от 50 г тялото ти ще си набави приблизително 310 kcal енергия от нея.

Но тялото не се нуждае просто от калории, а от различни хранителени вещества, в които се съдържат те. Това са макронутриените – белтъчини, въглехидрати и мазнини, които са изключително важни за пълноценното функциониране на организма и нормалното протичане на всички процеси в тялото.

В 1 г протеин има 4 kcal.

В 1 г въглехидрат също има 4 kcal.

В 1 г мазнини има 9 kcal. Те са най-силно концентрираният източник на енергия.

Нашата опаковка фъстъци съдържа своите 310 kcal, които обаче са разпределени между отделните хранителни вещества в нея. Съответно – 56 kcal от протеин (14 г x 4 kcal); 40 kcal от въглехидрати (10 г x 4 kcal) и 216 kcal от мазнини (24 г x 9 kcal).

Както виждаш, калориите от мазнини преобладават значително. Затова ако изготвяш своя хранителен режим, фъстъците биха присъствали в него като евентуален източник на мазнини.

Искам да уточня, че математиката не е много точна, тъй като калориите не винаги идват само от макронутриентите, а и много от сметките навсякъде биват закръглени за по-лесно изобразяване и разбиране. Но разликите са пренебрежимо малки.

Еднакви ли са всички калории?

Тялото ни се нуждае от това разнообразие на хранителни вещества в състава на храната, за да захрани пълноценно своите нужди, като усвои калориите от различните макронутриенти и ги изпрати за подхранване на различни процеси.

И тук отново се връщам към твърдението, че не всички калории са еднакви, защото в зависимост дали ги получаваме от белтъчини, въглехидрати или мазнини, ние ги усвояваме по различен начин.

За да усвои калориите от храната, тялото разгражда макронутриентите до техните съставни части с помощта на ензими:

- Белтъчините се разграждат до съставните им аминокиселини, всяка от които подпомага различни процеси в тялото, включително изграждане на нови тъкани, възстановяване на повредени такива и преобразуване на хранителните вещества в енергия.

- Въглехидратите се разграждат до глюкоза и други прости захари, които се използват като бързодостъпни източници на енергия и посредници за обмяната на веществата.

- Мазнините се разграждат до различни видове мастни киселини, които се използват като "гориво" или запас за тялото, но участват и в други важни процеси.

Получените от разграждането на хранителните вещества молекули се транспортират през кръвта към клетките, откъдето изходите за тях основно са два:

1. Или се абсорбират веднага за подхранване на процесите в тялото, в които участва всяка една от тях.

2. Или се изпращат до крайния етап на метаболизма, в който се окисляват с кислород, за да освободят енергията си. Именно така тялото "гори" калориите.

Както виждаш, в зависимост от това в какво хранително вещество се съдържат калориите, те биват използвани по различен начин и с различна цел. Ето защо, за да се храниш здравословно и пълноценно, не е достатъчно само да си набавяш някакви калории – било то в баланс, дефицит или излишък. Важно е откъде идват тези калории и съотношението между техните източници, които приемаш в режима си.