Често чета на моите 4-годишни близнаци приказката “Неволята” и макар все още да не могат да обяснят какво всъщност е това, което е помогнало на двамата братя да поправят счупената си кола с дърва, винаги когато ги питам, бързо повтарят думите на бащата от историята: “Вие сте търсили неволята, а тя е била при вас.”
Предполагам, че нещо такова се случва и с родителите, които се превръщат в изобретатели, за да помогнат на своите малчугани. Изправят се пред нерешим проблем и след дълго лутане и търсене на помощ откриват, че само те могат да я дадат. В повечето случаи са водени от болката, че детето им е нелечимо болно, или пък просто искат да го предпазят и облекчат.
Преди дни във Великобритания стана известен случай на баща, който е успял да създаде виртуална реалност за дъщеря си. Причината е, че тя страда от синдрома на Уилямс. Това е генетично заболяване, което забавя умственото развитие. За разлика от други подобни болести страдащите от синдрома на Уилямс деца са много социални и добронамерени, но имат проблем със запаметяването. Затова англичанинът Крейг Чайтор създава устройство, през което дъщеря му гледа 360-градусови видеа. По този начин тя учи.
“Синдромът на Уилямс се проявява по различен начин. В повечето случаи се наблюдават разсеяност и трудности при обучение. Когато прави прости домашни работи, тя непрекъснато отвлича вниманието си. Устройството обаче ѝ позволява да се отправи на училищна разходка, без да напуска дома си. Когато гледа в него, нищо не я разсейва и така ѝ се удава да учи”, казва Чайтор пред Би Би Си.
Преди да се захване с трудната задача как да помогне на дъщеря си, той е
работил 15 години
като готвач
Затова му се наложило да се учи от нула как се правят сферични видеоклипове, пресъздаващи виртуална реалност. Полага невероятни усилия. На практика за всяка дума, която дъщеря му трябва да научи от книга, той прави видео. Докато тя го гледа, бащата ѝ повтаря многократно наименованията на видяното и така тя ги запомня, защото няма какво да я разсейва. Видеата освен това са направени със спокойна сензорна среда и релаксираща музика. Целта е да се стимулира мозъкът, без прекалено да се натоварва.
Като баща аз се гордея, че помагам на дъщеря си да развива своя потенциал, казва Крейг. Вдъхновен от ефекта на виртуалната реалност при работа с деца със синдрома на Уилямс, той е основал проекта I.M.M.E, за да може да помогне и на други болни. Повече от две години се опитва да събере пари за серийно производство на устройството за виртуална реалност, но до момента не е успял.
Години трябват и на сърбина Драгослав Радойчич да сертифицира своето изобретение. Той създава
електронно
устройство за
проследяване на
деца с аутизъм
То се поставя на гърба на малчугана и посредством много сензори изпраща информация до родителите му къде се намира, каква е позицията на неговото тяло, дали е паднало, или се движи, дали има вибрации като при гърч, или епилептичен пристъп, дали температурата му се повишава. Всички тези данни се получават в реално време на мобилния телефон или компютър на майката и бащата. Идеята за устройството му хрумва през 2013 г., когато чува историята за дете с аутизъм в САЩ, което бяга от училище и три месеца по-късно е намерено мъртво в река.
Коментари (0)
Вашият коментар