Бащи изобретатели, вдъхновени от децата си

Радойчич много добре познава страха на родителите на деца с аутизъм, че те могат да избягат или да се изгубят, ако бъдат изпуснати от поглед, тъй като неговият син страда от същата болест. Затова посвещава много от времето си, за да изработи удобен продукт за проследяване. По принцип има часовници и гривни, които вършат такава работа, но те не разполагат със сензори. Слагат се директно върху кожата, което за свърхчувствителни деца с аутизъм е дразнещо. България бе сред първите страни, в които устройството CAPPLO бе дадено за пробни тестове.

Преди три години Петър Кондев от Пазарджик пък направи барокамера за сина си. Той буквално се принуди да стори това, след като научава в интернет за терапия, при която деца аутисти дишат чист кислород под налягане. Правят пробно 30 процедури в болница във Варна и ползата е видима, но семейството не може да си позволи да ги продължи на място или да купи барокамера, тъй като струва 400 хил. евро. Затова Петър се захваща да я измайстори сам и за 5 месеца успява, като необходимите части поръчал от сертифицирани фирми.

Двама американски бащи пък създадоха устройство, което

да напомня на

родителите да

не забравят децата

си в колата

Може би за много хора подобни случки звучат абсурдно, но се оказва, че са често срещани. Статистиката показва, че на всеки осем дни едно дете по света умира, оставено в нагорещена кола без надзор. През миналия август по този начин се задуши двегодишно дете в сливенското село Желю войвода. Според роднините му малкият Александър сам влязъл през отворената врата на автомобила и се затворил в нея. Устройството на американските бащи Sense-a-life се състои от две части, които се поставят на детското столче и на шофьорската седалка. Те са чувствителни на натиск и ако водачът напусне автомобила, а малчуганът продължи да стои на своето място, започват да изпращат сигнали до родителя, за да не забрави да се върне навреме.

Някои майки също стават изобретатели покрай своите деца. Техните разработки обикновено обаче са свързани с решаване на битови проблеми. Майка на три деца от Шотландия например измайстори преди години предпазна шапка за прохождащи бебета. Тя прилича на шапка, но е направена от пенопластмаса.

Американка пък създаде памперс за палави хлапета. Той се състои от две части и може да се сменя и докато детето е право, само с една ръка.

След дълги безсънни нощи майка от Финландия решава да създаде люлеещ се матрак за плачещи бебета. Тъй като реализацията не е по силите ѝ, привлича екип от други страдащи родители, с които заедно го правят.

В повечето случаи обаче родителите изобретатели изпитват сериозни трудности да пробият със своите разработки и да ги превърнат в печеливш бизнес. Особено когато става въпрос за продукти, свързани с медицината, регламентите за лицензирането им са изключително строги, а и доста скъпи. Затова много от изобретенията си остават предимно за лично ползване или за малък кръг посветени.

Племенник вдъхнови създаването на “растяща” дреха

Британският инженер Райън Марио Ясин създава “растяща” с възрастта на детето материя, след като поръчва за племенника си дрехи по интернет, но докато ги доставят, те вече са му умалели. Тогава той се замисля върху този често срещан проблем и решава да му се посвети по време на магистърската си програма.

Така успява да създаде “растящите” облекла Petit Pli, които могат да се носят от 6-месечна до 3-годишна възраст. Райън Марио Ясин изобретява плисирана материя, разтягаща се във всички посоки, така че да покрие шест размера дрехи. Освен това тя има хидрофобно покритие, което ги прави ветро- и водоустойчиви. “Децата израстват облеклата си за няколко месеца, но ние се стараем да ги обличаме в миниатюрни дрехи за възрастни, вместо да проектираме такива за специфичните им нужди”, обяснява той.

С изобретението си печели британското издание на международния конкурс за дизайн “Джеймс Дайсън” през миналата година, който се провежда в 23 държави. Получената премия от 2000 паунда решава да вложи в по-нататъшно развитие на изобретението си и превръщането му в бизнес. Освен от наградата той е окрилен и от голямата популярност, която имат клипове с дрехите Petit Pli в интернет. Надушва и пазарна ниша, след като установява, че само във Великобритания домакинствата изхвърлят по 300 000 тона дрехи годишно.