Родители, от много работа полза няма! Питайте Илон Мъск

Времето на отрудения родител, който работи извънредно, за да осигури по-добро бъдеще за децата си, отминава. Вече, изглежда, не е модерно да се работи много. Ако не вярвате, питайте милиардера Илон Мъск. През август миналата година той имаше неблагоразумието да даде доста откровено интервю за “Ню Йорк таймс”. В него разказа, че напоследък му се налага да работи по 120 часа седмично. Понякога не излиза от завода си за електромобили “Тесла” по 3-4 дни. Не ползва повече от седмица отпуск от 2001 г., а последния си рожден ден е прекарал без роднини и приятели, работейки.

Милиардерът е ярък пример за човек, който не умее да балансира между работа и личен живот. Вманиачен в проектите си за електромобили и космически кораби, той изключва близките си хора от своя дневен ред. Имал е две официални съпруги и няколко известни любовници, но всичките му връзки приключват безславно. С първата си жена Жюстин са заедно от студентските години. Женят се през 2000 г. и им се раждат 6 деца. Първото умира на 10 седмици от задавяне. Оставили го да спи по гръб.

Случката е

шокираща и

за двамата,

но милиардерът отказва да говори за нея. Това принуждава съпругата му също да зарови чувствата дълбоко и още на втория месец да си запише час в инвитро клиника. Така в рамките на 5 години ражда близнаци и тризнаци. Изпада в следродилна депресия, което обаче не спира Мъск да преследва на пълни обороти професионалните си амбиции. Петте деца са поверени на отбор бавачки, докато Илон непрекъснато работи, а Жюстин се опитва да възстанови отношения с него. Един ден той просто ѝ казва: “Или оправяме брака си днес, или утре се развеждам с теб.” Тя предлага да изчакат поне седмица, но на другата сутрин открива, че кредитната ѝ карта е блокирана и документите за развод са подадени.

За нея това е катастрофа, а за Мъск една от поредните задачи за отмятане. Следва експресен брак с 14-години по-младата от него актриса Талула Райли и още много, много работа, тъй като бизнесът му започва да буксува. “Беше блед като смъртта. Мислех, че всеки момент може да получи сърдечен удар и да умре. Изглеждаше като човек на ръба на изтощението”, спомня си Райли. Тя не издържа на среднощните му кошмари и напрежението и се развеждат. Мъск се впуска в нов лов на жена до себе си, както признава той по това време: “Трябва да отделя 5 или 10 часа седмично за приятелка.” След като този му план се проваля, повторно се жени за втората си съпруга, но бракът им пак не оцелява. Мъск твърди, че е доста добър баща. Прекарва достатъчно време с децата си, взема ги на някои от пътуванията си и ги определя като възпитани и добре държащи се на масата.

Дали обаче всичко това е достатъчно? Не е. И милиардерът го знае много добре. Както самият той признава: “Не мога да бъда щастлив, когато съм сам в огромен

празен дом, в който

слушаш само ехото

от стъпките си

и когато няма някой на съседната възглавница.” Но работохолизмът на Мъск не му позволява да преследва щастието.

В подобно положение са много съвременни родители, които смятат, че осигурявайки финансова обезпеченост на семейството си, решават всички проблеми. Това е доста голяма заблуда. Особено за малките деца гушкането и вниманието са много по-важни, отколкото поредната лъскава играчка. Затова психолозите смятат, че двамата родители трябва да намерят баланс между служебните ангажименти и семейните задължения, за да има хармонични отношения в дома.

Как може това да

стане в днешния

комерсиален свят?

Радикалното решение е чрез въвеждане на по-кратка работна седмица. Някои държави и работодатели по света вече експериментират, за да установят дали производителността на труда ще се запази, ако служителите имат повече време за личния си живот. Учени от университета в Окланд тестват 240 души от голяма адвокатска кантора в Нова Зеландия, като ги карат да работят по 4 дни на седмица (по 8 часа) в продължение на половин месец, но получават заплата като за 5 дни. Условието на шефа им е било производителността на труда да се запази или се връщат на дълга седмица. В края задачата е изпълнена, а служителите за връзки с клиенти даже са увеличили работата си, казва профсор Джерарт Хаар, който е ръководил експеримента. 24% от участвалите казват, че балансът между работа и дом се е подобрил, а при 7 на сто стресът е намалял.

Подобно проучване е правено в Швеция с въвеждане на 32-часова работна седмица в различни по големина фирми и е дало сходни резултати. Общинската администрация в исландския град Рейкявик е намалила работното си време наполовина, но това не довело до спад в производителността. Българските бизнес и синдикати обаче не искат и да чуят за подобни експерименти. Според тях, след като няма достатъчно работници, наличните трябва да се товарят не само по 40 часа на седмица, но и по още 150 часа извънредно на година. За тях производителността не се увеличава, когато работникът е щастлив и отпочинал, а чрез въвеждане на нови технологии, оборудване и по добра организация на труда.

Ако слушаме съветите на известния британски икономист Джон Мейнард Кейнс, както това са правили американският президент Барак Обама и премиерът на Великобритания Гордън Браун по време на управленията си, това не е съвсем вярно.

Още през 1930 г. той предрича, че рано или късно ще се стигне до намалена работна седмица заради нови технологии и увеличаваща се производителност на труда. Но Кейнс е защитник на социалния либерализъм, а у нас действа чиста проба див капитализъм. Затова шансовете да се разчита на някаква държавна регулация в тази посока са минимални.

А истината е, че няма и обществена нагласа за това. У нас отглеждането на деца все още се смята за колективно занимание, в което участват баби, дядовци, други роднини, вече и бавачки. В резулат възпитателният процес се размива между много хора, които невинаги имат нужната нагласа и търпение да го извършват. Родителите са претоварени и изнервени и често прибягват до лесния начин на обгрижване чрез компютър, таблет или телевизор. В резултат израстват поколения без социални умения и с дефицит на обич, което в зряла възраст се отразява в междуличностните им отношения. Затова много от осъзнатите съвременни родители търсят начин да намалят работната си заетост за сметка на времето, прекарано с децата. Някои се договарят с работодателя да работят по 10 часа 4 дни в седмицата вместо 5 дни по 8 часа. Особено жените предпочитат да преминат на 6-часов работен ден, за да могат спокойно да вземат децата си от градина или училище, да имат време да общуват с тях и да им помагат с домашните. Други си издействат да работят в определени дни от вкъщи.

В момента Европейската комисия съгласува приемането на нова директива за съвместяване и балансиране на личния и професионалния живот, която значително ще улесни родителите. В нея се предлага майките и бащите да имат право на 4-месечен допълнителен платен отпуск, който да ползват на части, докато детето им навърши 12 г. Освен това да използват гъвкаво работно време, а също и 5 дни отпуск на година за полагане на грижи за роднина. Причината да се настоява за нов регламент е, че след 2011 г. се наблюдава обща тенденция на спад в равновесието между личния и професионалния живот в Европа.