4 билки, които засилват имунитета преди зимата

Колкото и хубаво да е лятото, за съжаление, то бързо си отива. Ето защо сега е моментът да подсилите организма си и да го подготвите за студените дни и периода на настинките и гриповете.

Предлагаме ви 4 билки, които имат доказано антисептично и укрепващо организма действие. Къде виреят съответните били, коя част от тях се използва и за какво, как се съхраняват и разбира се, за как действат и за какви болежки помагат?

Бъз, черен – Sambucus nigra L.

(бъзак, гумендже, бозъл, свирчовина, драмбъз, замбук, селешник)

Семейство Бъзови – Caprifoliaceae

Разпространение. Из горите, храсталаците, дворните места, до 1500 м надморска височина, навсякъде из България.

Описание. Храст или ниско дръвче, силно разклонено, с тънка грапава кора. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с 5–7 яйцевидно елиптични и остро назъбени листчета. Цветовете са жълтеникаво-бели и в по-голямата си част приседнали, събрани в сложно щитовидно съцветие. Чашката е 5-делна, 5-делно венче, 5 тичинки. Плодът е черно-виолетова ягода.

Използваема част. Цветът, плодът, корените и листата на растението. Цветът се бере преди пълното му разцъфтяване (май-юни), листата – по време на цъфтежа, а корените се вадят наесен, след увяхването на листата, плодът при – пълното му узряване през август-септември. Някои народни лечители употребяват и кората на растението, която се бели рано напролет (март). Изсушената билка има срок на годност за цвета 2 години, за корените – 3 години, за плода – 1 година, за листата – 2 години, и за кората – 1 година.

Химичен състав. Цветът съдържа гликозида самбунигрин, етерично масло, кверцетин, слуз, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, захари и др. Коренът, листата, кората и плодът съдържат подобни съединения. Химичният състав на билката не е добре проучен.

Действие и приложение. Билката притежава потогонно, антисептично, пикочогонно и откашлично действие. Плодът и листата имат слабително действие. Цветът на билката се употребява в нашата народна медицина при високо кръвно налягане, кашлица, затруднено уриниране, подагра, импотентност и др. Коренът – против затлъстяване. Плодът, приет във вид на мармалад или сироп, се употребява за тонизиране на организма и като слабително, напоследък и при рак. Подобно действат корените и листата. Външно: сварени корени – за бани при гъбички по ноктите на ръцете и краката.

Употреба. Като запарка – 1 супена лъжица от листата и цвета на 0,5 л вода за ден. От корените и плода по 1 чаена лъжичка отвара в същото количество вода. От сиропа по една супена лъжица след ядене 3 пъти дневно.

Внимание! Билката да не се приема в големи дози поради токсичното й действие.

В нашата народна медицина се употребява и бъзакът (Sambucus ebulus L.), което е многогодишно тревисто растение. Употребяват се корените, цветът и плодът на растението.

Имат подобно действие като черния бъз.

Женшен – Panax ginseng

C. A. Mey

Семейство Бръшлянови – Araliaceae

Разпространение. Родина на женшена са Източна Азия и източните територии на Русия. Култивира се и у нас.

Описание. Многогодишно тревисто растение. Стъблото е право, високо до 70 см. Коренът е месест, цилиндричен, продълговат, обикновено разделен на две основни части: едната е истинският корен, а другата – подземен орган на стъблото. Разделен е на 6 клона с множество марки коренчета. Листата имат яркозелен цвят. В зависимост от възрастта на растението са 3 или повече на брой и са разположени в горната част на стъблото. Те са 5-делни, обратноовални, с клиновидна основа, неравномерно назъбени, почти голи. На главния нерв има единични бели власинки. Цветовете са зеленикавобели, двуполови, събрани в съцветие сенник. Плодът е яркочервена ягода с бели, плоски, дисковидни семена.

Използваема част. Корените на растението, които се вадят преди цъфтежа (юни) или когато зрее плодът (август). Срок на годност на изсушените корени – 2 години.

Химичен състав. Панаксин (възбужда продълговатия мозък, тонизира сърдечносъдовата система), панаксова киселина (засилва обмяната на веществата), панаквилен (активира ендокринния апарат), панацен (действа успокоително на различни центрове на главния и продълговатия мозък и болкоуспокоително), гинзегин (има противодиабетно действие), фитостерини, слуз, пектинови вещества, смоли, танини, витамини (С, В1, В2), соли (главно на фосфора, мангана, желязото и на някои микроелементи) и други неизучени вещества.

Действие и приложение. Женшенът има възбуждащо влияние върху кората на главния мозък и подкоровия център, увеличава газообмена, стимулира дишането на тъканите, увеличава амплитудата на сърдечните съкращения, т.е. съкращава сърдечния ритъм, увеличава жлъчната секреция, стимулира функциите на кората на надбъбречните жлези и повишава светлочувствителността на очите към приспособяване към тъмнината. Това действие се дължи главно на съдържащите се в женшена физиологично активни вещества като панаксин, панаксова киселина, панаквилон, етерично масло, гинзенин и др. В народната медицина се употребява при захарна болест, физическа и умствена умора, понижена работоспособност, нарушение на функциите на сърдечносъдовата система, при намалена функция на половите жлези, при нервни и психични заболявания от рода на неврози, неврастения, психастения и др. Българската народна медицина препоръчва корените на женшена при безсъние, главоболие, нощно изпотяване, регулиране на обмяната на веществата, малокръвие. Външно както корените, така и листата се използват за компреси при рани и язви.

Употреба. Корен от растението на големина колкото царевично зърно се слага под езика до пълното му разтваряне 3 пъти дневно. Или 10 г от корените се смесват в 100 мл 60° спирт и се оставят да киснат 10 дни. Взимат се по 5 капки половин час преди ядене 3 пъти дневно.

Внимание! Да не се приема при кръвоизливи, артериосклероза, повишено кръвно налягане. Билката възбужда нервната система. Да не се приема в голямо количество, има токсичен ефект. Да се използва по лекарско предписание.