В живота си преминаваме през тези 8 кризи. Как да действаме при всяка?

Тази криза настъпва някъде към 32-37 година, когато вече е натрупан опит във взаимоотношенията с околните, в кариерата, в семейството, когато вече има сериозни житейски резултати.

Резултатите започват да се оценяват не от гледна точка на постиженията като такива, а от гледна точка на личната удовлетвореност. „За какво ми е това? Струваше ли си усилията?“ Много осъзнати грешки ни се струват болезнени, стараем се да ги избягваме по някакъв начин, опирайки се на минал опит, но и на илюзиорните си идеали.

Вместо спокойно да коригира плановете си, човек си казва: „Няма да изменя на идеалите си, ще се придържам веднъж и завинаги към избрания курс, трябва да докажа, че съм прав на всяка цена“. Ако ви стига мъжеството да признаете грешките си и да коригирате живота си и плановете си, то изходът от тази криза ще донесе нов приток от свежи сили, нови перспективи и възможности. Ако е невъзможно да започнете отначало, то периодът по-скоро ще бъде разрушителен отколкото конструктивен.

Криза № 6

Един от най-сложните етапи е периодът 37-45 години. За първи път ясно осъзнаваме, че животът не е безкраен, че е все по-трудно да мъкнем на гърба си „излишен товар“, че е необходимо да се концентрираме върху основното.

Кариерата, семейството, връзките – всичко това е обрасло с много ненужни, досадни условности и задължения, които е необходимо да се съблюдават, защото „така трябва“. През този етап протича борба между желанието за израстване, развиване и състоянието на „блато“, застой. Налага се да се вземе решение какво да се мъкне и по-нататък, какво може да се изхвърли, от какво човек може да се избави.

Например може да се избави от част от задълженията, научавайки се на правилно разпределяне на времето и силите, от задълженията към близките, разделяйки ги на първични, действително необходими и вторични, тези, които правим по навик, от ненужни социални връзки, разделяйки ги на желателни и обременяващи.

Криза № 7

След 45 години започва периодът на втората младост не само при жените, но и при мъжете. По думите на един западен психолог, ние най-накрая преставаме да измерваме възрастта си с броя на годините и започваме да мислим за времето, което ни остава да изживеем.

Ето как психоложката А. Либина описва този кризисен период:

„Мъжете и жените от тази възраст може да се сравнят с подрастващите. От една страна, организмът им бурно се променя от закономерните физиологически процеси. Заради хормоналните изменения през периода на климакса те, подобно на подрастващите, стават плачливи, обидчиви, лесно се дразнят от глупости. От друга страна, в тях се изостря чувството за самота, те отново са готови да се борят за своето Аз дори и при най-малката опасност за тяхната независимост. В семейството се борят с децата, които вече са напуснали или се канят да напуснат семейното гнездо, на работа се чувстват много неудобно и неустойчиво в ролята на „пенсии“, които по-младите „гонят по петите“ .

Мъжете в тази възраст се сблъскват с отдавна забравените въпроси от младостта: „Кой съм аз?“ и „Накъде отивам?“. Това е валидно и за жените, макар че при тях тази криза протича доста по-сложно.

Много изследвания показват, че най-незащитените през тази криза се оказват жените, смятащи себе си изключително за домакини. Те се отчайват от мислите за „пустото гнездо“, в което според тях се превръща домът им, напуснат от порасналите деца. Тогава те започват да разместват мебелите и да купуват нови щори.

Много възприемат тази криза като загуба на смисъла на живота, други, обратното, виждат в този неизбежен обрат на събитията възможност за по-нататъшно израстване. Много зависи от това как са преминати предишните кризи.

В този период може да се открият скрити ресурси и неизявени до този момент таланти. Тяхната реализация става възможна благодарение на преимуществата на тази възраст – възможност да се мисли вече не само за семейството, но и за нови направления в работата и дори за начало на нова кариера.

Криза № 8

След 50 години започва възрастта на „осмислената зрялост“. Започваме да действаме, ръководейки се от собствените си приоритети и интереси повече откогато и да било. Обаче личната свобода невинаги е подарък от съдбата, много започват остро да усещат собствената си самота, липсата на важни дейности, неща и интереси. От тук и тъга и разочарование от изминалия живот, от неговата безполезност и пустота. Но най-страшното е самотата. Това се случва при негативно развитие на кризата и за това че предишните кризи са преминали „с грешки“.

В позитивния вариант на развитие човек започва да вижда нови перспективи пред себе си, обезценявайки предишните си заслуги, търси нови сфери на приложение на житейския си опит, мъдрост, любов и творчески сили. Тогава понятието „старост“ има само биологически смисъл, без да ограничава житейските интереси, без да носи пасивност и застой.

Многобройните изследвания показват, че понятието „старост“ и „пасивност“ абсолютно не зависят едно от друго, това е просто разпространен стереотип! Във възрастовата група след 60 отчетливо се проследява разликата между „млади“ и „стари“. Всичко зависи от това как човек възприема собственото си състояние: като тормоз или като стимул за по-нататъшно развитие на личността си за интересен и пълноценен живот.

Всички тези кризисни периоди, с които е пълен нашият живот, плавно преминават от един в друг, като стълба през живота, като не можеш да попаднеш на следващото стъпало, без да си бил на предното и от него плавно и правилно да пристъпиш към следващото. И още повече: не става да прескочиш няколко стъпала: все едно някога ще се наложи да се върнеш и да си довършиш „работата над грешките“.

Източник: ТУК

Превод от руски: Таня Темелкова за виртуална духовна библиотека "Спиралата", където може да намерите още много и все любопитни материали като този