Ал Пачино: Не бъдете дебелокожи, ако искате да сте щастливи

Той е един от най-великите актьори в историята на киното.

Като дете Пачино обича да гледа филми и често повтаря реплики и ситуации с любимите си герои.

Не е особено талантлив ученик и изпитва досада в клас, докато не открива спасение в училищните пиеси. Преди киното да го разпознае като един от своите герои, Пачино дълго време е само и единствено театрален актьор.

Господин Пачино, как се справяте с тежестта на постиженията си?

Не знам. Не мисля за тях като тежест. Представете си, че сте актьор, който след последната си роля, която е била главозамайващо добре изиграна от него, да не иска повече да се снима или да излиза на сцената, защото няма да може да подобри собственото си представяне. За мен ролята е роля и се стремя да й вляза под кожата по възможно най-упорития начин.

Може би затова всички режисьори искат да работят с вас.

Преди първия „Кръстник“ никой не ме искаше. Никой освен Франсис Форд Копола. Нито едно студио не искаше да ме наеме, никой не ме познаваше. Но по някаква причина Франсис ме поиска, и до ден днешен не знам защо го направи.

Когато един режисьор се интересува от мен, се впускам смело в проекта, който ми предлага. Не стоя на топло да си пазя местенцето. Обичам предизвикателствата.

Защо?

Когато правиш нещо достатъчно дълго време, е добре да останеш отворен за новите неща, които ще срещнеш по пътя. В „В джунглата на градовете“ - пиеса на Брехт, която той написва на 22, един от персонажите обича да казва, че кожата на човек е прекалено дебела за този свят. С течение на действието кожата му става все по-дебела и дебела, докато най-накрая става непробиваема и дори когато се блъска в различни неща, той не усеща нищо. А как да си щастлив, когато не може да го усетиш?

Съжалявате ли за участието си във филми, които сте снимал, само за да пробвате своите граници?

Не съжалявам за нищо. Разбира се, че имам своите грешки. Избирал съм грешни проекти и съм отказвал правилните. Но в крайна сметка не искам да заменя нито един свой спомен. Затова не съжалявам за нищо.

Дори за това, че сте отказал участие в „Междузвездни войни“?

Междузвездни войни. Да, това е първата ми голяма грешка.

И един от проектите на Терънс Малик?

Да, преди доста време Тери ме искаше в свой филм.. Това е едно от многобройните ми грешки. Мога да напълня цял музей с тях. Цял музей със сценариите, които съм отхвърлил.

Имате ли различен подход към актьорството отпреди?

Да, иначе нямаше да съм толкова дълго в тази професия. Добре е от време на време да излизаш от зоната си на комфорт.

Доволен ли сте от живота си?

Има дни, в които много го харесвам, има и други, в които си мисля, че чашата е наполовина празна.

Източник: The Talks