Влиянието на блогърите може да бъде голямо – те се възприемат като приятели или близки от последователите им и затова всяка препоръка за покупка на някакъв продукт се приема с голямо доверие. Именно тази особеност е причина в другите държави в Европа рекламата да се регулира и в интернет, а скритата реклама е забранена.
В Германия например всеки блогър е длъжен изрично да отбелязва кога рекламира нещо, при това достатъчно видимо, за да се забележи от читателите. Този регламент обхваща блогове, влогове, фейсбук страници, инстаграм. Напоследък имаше редица съдебни производства срещу блогъри, които не отбелязват достатъчно ясно рекламното си съдържание. Инфлуенсърите започнаха да слагат хаштаг #ad, но имаше дело срещу блог, в който английската дума за реклама е чак шеста в хаштага. Това не се смята за ясно обозначение.
Законът в Германия регулира дори снимките в Инстаграм
– ако си известен, имаш последователи и постваш своя снимка, на която обозначаваш всяка марка на дрехите, с които си облечен, трябва да е ясно за последователите ти, че печелиш пари от това, а не се преструваш, че просто ги съветваш къде да си купят същия луук.
Звезди от такъв ранг (вижте горе снимките на някои от най-известните световни блогъри), които само с един пост могат да накарат десетки хиляди да купят нещо, има и у нас. Например Николета Лозанова. Тя умело монетаризира известността си, като никога не пропуска под снимките си в интернет да спомене в кой хотел почива, каква марка са обувките ѝ или с кой крем постига забележителната гладкост на кожата.
Колко печелят блогърите от рекламите? Смята се, че ако имаш 10 000 последователи, рекламодателите започват да те търсят сами. Обикновено се плаща на кликване върху продукта, но в България най-разпространената практика все още е благодарността в натура с продукти на фирмата, в редки случаи има хонорар, разпространена практика е и поемане на разноски за пътуване до представяне на съответния продукт в друга държава. Разходите за фирмите така стават минимални. Например световна марка като “Адидас” обяви, че разчита на 200 блогъри толкова, колкото и на рекламите си в телевизия и вестници. Само че блогърите почти не им струват пари. Обикновено за една своя рекламна статия или клип те взимат по около 100 евро. Какви са хонорарите в България, е въпрос на договорка. В повечето случаи, както споменах, хонорарът се изчерпва с едно безплатно червило.
Какви са рисковете за фирмите
от този тип реклама? “В интернет губиш контрол над рекламата. Тя може да отиде в съвсем неподозирана посока, да предизвика нежелани коментари или реакции. Най-лошият ефект пък е последователите да се почувстват измамени от блогъра, ако той не обозначава ясно, че прави платено съдържание. Това негативно чувство се прехвърля и върху марката. Затова в последно време фирмите разчитат на блогърите и инфлуенсърите само като допълнение към класическите реклами”, обясняват специалисти в Германия. По-големият проблем всъщност не са неволни щети от потребители, а нарочно предизвикани от конкурентни компании. Например ако плащат на инфлуенсър, за да сравнява техен продукт с този на конкуренцията и това да се прави в неин ущърб.
Коментари (0)
Вашият коментар