Инфлуенсър – гръмогласната отрова в интернет

Ще ме извините за употребата на такава дума в заглавието, която не присъства в речника на българския език! Но пък няма какво да се правим на ощипани - „тренди“ думичките обсебиха речта ни и вече е трудно да ги прескочиш, дори докато си купуваш хляб и кренвирши. Дразнещи са, нахални са, неправилни са, ненужни са, но ей на, щем не щем, започнахме да се делим на хейтъри и инфлуенсъри, копирайтери и айтита, успешни, случващи нещата, усмихващи деня на някого... Преди обаче да кажа каквото искам да казвам за инфлуенсърите, ме сърбят ръцете да вметна нещо...

Хора, няма такова жУвотно като „успешен човек“. Има успешни проекти и успели хора. И никой нищо не може да случи. Нещата се случват, а ние само може да допринесем. Надявам се, че това няма да лиши деня ви от усмивки, но повярвайте, да усмихнем деня също не можем...

Та така. Инфлуенсърите се появиха на бял свят сравнително скоро. Когато за първи път чух тази дума, беше на един „акаунт мийтинг“, на който двама „копирайтери“ здравата поспориха дали Николета Лозанова е инфлуенсър или обикновен... модел.

Постепенно започнах да стоплям какво се влага в новото чудно терминче. Това са хора, които обичайно имат доста „приятели“ и последователи в социалните мрежи. Техните статуси, мнения и преживявания се радват на стотици „лайкове“ и „шервания“. Народът гледа на тях като на апостоли на модерното мислене и святата истина. Коментарите под техните изказвания са пълни с причиняващи диабет комплименти и възклицания от типа на „Най-после някой да го каже!“

Ако явлението „инфлуенсър“ касаеше само кръга на Николета Лозанова и хората, които биха черпили мъдрост от нея, нямаше изобщо да го запомня. Но всъщност „влиятелните“ пичове сред образованите са с още по-отчетливо присъствие.

Да, не ми стиска да напиша имената им, а и не желая да обиждам никого. Пиша този текст, за да изразя личното си мнение за това явление. Смятам, че собствената ни позицията, плод на нашия интелект, знания и опит, не може да се уповава на словесните изхвърляния на един или двама във Facebook. Това е като да ти сдъвчат и сервират твоето „лично“ мнение. Уж живеем в най-развитата ера на мисълта и индивидуалността, а масата всеки ден поема с широко отворена уста и тясно затворени очи чуждото мнение и му ръкопляска „по дифолт“. Така наречените инфлуенсъри ни карат да спрем да мислим, но за сметка на това да копираме ловко и да подражаваме на килограм. А най-лошото е, че колкото по-гръмко аплодираме тези блестящи умове, толкова по-безпардонни стават техните езици. Защото няма нищо лошо в това да научиш нещо от някого, с думите и делата си той да те направи по-добър и по-можещ човек, по-осъзнат, по-щастлив дори. Но когато „мъдростта“ на инфлуенсърите се сипе главно под формата на критикарски забележки, категорични обобщения и самодоволни анализи, никой нищо не научава. Никой с нищо не прави света по-добър.

Статусите им почти задължително прескачат елегантния тон на скромността. Те хвърлят критики и насмешки без никакви спирачки и притеснения. Те употребяват „сленг“ и са винаги адски неглиже. На тях сякаш не им пука от никого и от нищо (само тайно не мърдат от Фейса, докато броят лайковете с нервно нетърпение). Те, разбира се, са компетентни по всички, ама всички теми – от политическата ситуация в Зимбабве до зимното хранене на телетата в Западни Родопи. Ако някой посмее да им противоречи, знаят как да хапят и да ритат по кокалчетата. Но всичко им е простено, защото те имат чувство за хумор. Чувство за самоирония също (то също е мода голяма!). Те единствени имат право на обобщения, анализи и крайни оценки, но ако ги щипнеш в коментарите, ще те изядат: „Ако обичаш, без обобщения!“ Техните деца, котки и таланти са най-важното нещо на света! А това, че плебсът има достъп до тях, е подарък... защото инфлуенсърите са широко скроени хора. Те не гледат телевизия, не четат вестници и нямат никаква идея кво е тва Big Brother, но откъде разбират за Мис България и Луна, че да ги турят на подбив по няколко пъти на ден, не зная. Те са социално ангажирани (най-малкото 1-2 шера на некоя социална кампания месечно), но не искат тяхното голямо сърце да се набива на очи. Просто пръстът е пропаднал несъзнателно по клавиатурата и е споделил благотворителния „ивент“, на който са били поканени.

Хора с безпределна суета и нужда от изява ще има винаги. Зависи обаче от отсрещната страна доколко влияние тези хора ще имат реално в обществото. Много е лесно да се плъзнем по допирателната на подражанието. То обаче не ражда нищо градивно. Аз също „следя“ и харесвам няколко човека в социалните мрежи. При това не са малко. Замислих се обаче по какво си приличат те, макар да са коренно различни като натюрел и професии. Всички харесвани от мен личности са скромни и не се взимат на сериозно. Ако това е „инфлуънс“, аз го приемам на драго сърце. И не желая да влияя на никого – всеки има своите икони и своите цели в живота. Ако инфлуенсърите са хората, които вдъхновяват някак теб, прости ми този текст. Аз обаче ще продължа да се влияя единствено от великите творци, добрите хора и тихите ангели.