Преди няколко дена видях най-дългата опашка от гладната Виденова зима насам. И не, не беше за олио или за бройлери, не беше за концерт на Слави Трифонов, нито за вечеря със Селена Гомез. Беше за книга и за среща със Стан. Ако ти си пораснал и нямаш вкъщи тийнейджър, най-вероятно се питаш: „Кой е пък този Стан?!“ Колко лесно ние, „порасналите“, подценяваме понякога младостта. След като се срещнах с един от идолите на днешните тийнейджъри и след като получих от него поводи за размисъл, на които интервютата с възрастни рядко са толкова богати, аз си обещах, че ще прочета и книгата му "Невидим". А може би дори ще опитам да разчистя половината „трябва“, които са затрупали детето в мен и неговите забавни мечти...
Кой е Стан все пак?
Станислав Койчев, по-известен като Стан, е на 24 години. Завършва Националната търговска гимназия в Пловдив, откъдето е родом, със специалност Икономика и мениджмънт, след което продължава висшето си образование по мениджмънт в City Univerisity of Seattle и завършва като един от студентите с най-високи резултати. Определя се като крайно откровен перфекционист и човек на полярните емоции. Споделя, че от малък винаги е искал да въздейства на хората с това, което прави, и приема всяка трудност в живота си като предизвикателство, което му се дава с причина. Така се ражда и идеята да прави забавни видеа в интернет. Първото му видео е качено на 17 март 2013 г., а Стан преминава границата от 100 000 абонати в YouTube през ноември 2016 г. В момента влогърът може да се похвали с над 140 000 последователи и над милион гледания на видеата му месечно. Ето това е каналът на Стан.
Внимание!
Текстът е силно подходящ за родители на тийнейджъри!
Стан, може ли да се каже, че тийнейджърите са от друга планета?
- Не считам, че са от друга планета, а по-скоро, че мислят на друга честота. Това е като при мобилните устройства. Всяко следващо поколение работи с “ъпдейтнат” софтуер и поддържа нещо, което за старите устройства е невъзможно да бъде възприето. Тийнейджърите са си от същата планета, в същата галактика, просто са им нужни разбиране и любов.
Какво би искал един тийнейджър да каже на всички възрастни? Защото сме далеч от мисълта, че ние нямаме какво да изкусуряваме в себе си?
- Вече не съм тийнейджър, но съм сигурен, че един такъв би казал: “Спрете да сте толкова вглъбени в това, което “трябва да бъдете”, а се опитайте да си припомните какво беше онова, което казвахте след “искам да бъда”. Изгубената страст към живота и удовлетвореността от това, което правиш, заличава смисъла да си тук - за теб.“ Показвайте любов и разбиране към децата си, защото това е най-скъпото, от което имат нужда и, слава богу, не струва половината ви заплата... колкото вероятно струва смартфонът, който сте им купили.
Защо според теб тийнейджърите проявяват такъв инат? Едва ли при всички тийнове има еднаква причина, но като цяло кефи ли ги да са "на въпреки" на възрастните и според теб как трябва ние да реагираме в тези случаи?
- Никога не съм бил типичният тийнейджър. Не съм имал трудни моменти на неразбирателство с родителите си, за да мога да кажа със сигурност. Това, което виждам аз обаче, е, че това да си “на въпреки” идва първо от родителя. Знаете, че подсъзнателно децата копират това, което виждат в техните герои. Това сте вие. Погледнете отношението в семейството и как се отнасяте един с друг. Инатите ли се на мъжа ви, когато иска нещо от вас? Почти съм сигурен в отговора. При животните се нарича импринтинг, дори малките патета ходят след своята майка с причина и имитират нейните действия. Защо да сме по-различни от тях? Да не забравяме, че и вие сте едни пораснали деца, които не са научили все още всичко от живота.
Ти написа и издаде книга. Как можем да накараме младите хора да четат повече? 
- Думата “накара” не ми харесва и може би е също причина за онова “на въпреки” от предишния въпрос. Бих искал да го заменя с “мотивира”. Звучи толкова по-добре, а освен това има и смисъл, защото се свързва с вътрешното желание у човека да направи нещо. Можем да го предизвикаме, като предоставим нещо, което те харесват и имат нужда да прочетат. Адекватно съдържание, което за всеки е различно. Литературата е изкуство, а едно изкуство не бива да бъде натрапвано, то трябва да въздейства и да провокира, за да те грабне да го прочетеш. Различните хора имат различни потребности – аз се интересувам от литература, друг - от спорт. Не бива да искаме всички да се вълнуват от едно и също нещо – това би лишило света от пъстротата му.
Ще ни осветиш ли кои са най-яките неща сред тийновете днес - кои социални мрежи например ползват? Коя музика, кой начин на обличане и на поведение? Цигарите, алкохола - те модерни ли са?
- Аз самият никога не съм бил от “модерните тийнове”. Това обаче не ми пречи да ги познавам много добре. Те използват всичко, което е лесно и достъпно. Нямат време в прелюдии и искат да споделят на мига. Инстаграм вероятно е една от най-бързо набиращите популярност платформи сред тийнейджърите днес. Ютюб също. Слушат много и различна музика. Все още не съм запознат с Корейския Поп, но той-става все по-популярен сред аудиторията ми, което значи, че е време да се осведомя. Начините на обличане могат да варират почти толкова много, колкото и стиловете музика, които се слушат. Забелязвам, че се носят все по-разкъсани дрехи и се гони една бохемска визия. Не знам това с бохемската визия дали ми харесва, но моето мнение не е важно, за да валидира едно нещо. Цигарите и алкохола никога не са били модерни, поне не за мен, те са по-скоро оправдание. Искам да стане модерно приятелството и споделянето между родителите и децата.
Какво според теб значи за тийновете "готин родител" - може ли да опишеш един такъв?
- Такъв, който може да разбере проблемите ти и да влезе в обувките ти. Готиният родител не се прави на такъв, защото трябва, а е такъв, защото е. Ако спрете да бъдете вглъбени в онова, което “трябва” и си припомните поне малко какво сте искали като деца, то тогава може да се превърнете в малко по-готини. Запитайте се сами кой човек за вас е готин и е много вероятно отговорът да е същият и за вашите деца. Понякога нашите мечти и това, което ние искаме, не са онова, което виждат децата.
А с какво според теб родителите дразнят най-много порастващите си деца?
- С това, че се страхуват. Страхуват се, че децата им ще претърпят същите разочарования от живота като тях самите и по този начин започват да ги напътстват в посоката, в която биха искали да движат собствения си живот. Разликата е, че всеки човек вижда щастието си по различен начин. Деспотичността и болните амбиции на някои родители са нещо, което не знам дали вбесява наследниците им, но мен ме изкарва извън равновесие, защото виждам “плодовете” на това “възпитание” в смачканото самочувствие на децата им.
Ако ти станеш министър на образованието, каква ще е първата промяна, която ще въведеш в училищата?
- Образованието трябва да е адекватно и съобразено с реалната нужда на всяко дете. Училището трябва да подготвя за живота и да развива индивидуалните качества, както и емоционална интелигентност, която за съжаление липсва у толкова много хора. След това то трябва да е съобразено с реалната нужда на пазара и постоянно настъпващите промени в него. Имал съм щастието да завърша висшето си образование в Американски университет и мога да видя разликата между това да учиш нещо, което можеш да приложиш и провокира твоето мислене, и това да зубриш лекции, за да подхранваш корумпираната система на висшето образование в родната ни страна. Каква ще е първата промяна? Да изгоря учебниците на академици, които си мислят, че един третокласник може да разбере значението на пет термина, вкарани в едно сложно съставно изречение с подчинено определително. Нямаме нужда от толкова много и некачествени висшисти, които пълнят дискотеките в студентски град, това е жалко.
Какви според теб са неволите на един български тийнейджър? Какво мислиш за тормоза в училище например?
- Неволите са много. Всеки тийнейджър се притеснява от това как ще бъде приет между връстниците си. Дали ще има приятели, дали ще му се подиграват за нещо и не на последно място – как ще се справи с всичките контролни, които му дават в рамките на една седмица. Тормозът в училище го има и аз, малко или много, имам опит от първа ръка с него. Не мисля, че е възможно да го изкореним. Това, което можем да направим, е да даваме на децата си любов и разбиране, за да не са от нито едната страна на насилието. Обичаното дете не мрази другите, обичаното дете е силно и не може да бъде сринато толкова лесно, дори и да е обект на тормоз. Аз бях второто.
Благодаря ти много! Това със сигурност е едно от най-полезните интервюта, които нашите читатели са чели...
Коментари (0)
Вашият коментар