Какво работят интернет звездите?
Чували ли сте за мицеларната вода? Всъщност какъв въпрос – всеки човек, който има интернет, неминуемо се сблъсква с това чудо на съвременната козметика, да не говорим, ако е човек от женски пол и се опитва да е в крак с модата. Мицеларната вода мие кожата на лицето, като прониква в епидермиса и е много по-ефективна от обикновената вода.
Не знам дали сте забелязали, но във времената на повсеместна реклама, която крещи отвсякъде, обикновената вода е един много непопулярен продукт. Допреди няколко години знаех, че тя не става за пиене, защото водата за пиене е само марка хикс. Сега се оказва, че обикновената вода и за миене не става, защото... ами не става. С нея трябва да търкаш, а с новата мицеларна вода мръсотията си отива сама. Срещу малко пари всеки месец, разбира се.
Мицеларната вода е сравнително ново козметично откритие. У нас се появи преди десетина години, но истерията по нея е от 4-5 години, когато голяма част от четените бюти влогърки изненадващо я откриха синхронно. Дали просто някоя фирма не им е пратила едновременно тестери с молба да напишат или те случайно са решили да променят навиците си на разгримиране в една и съща секунда, не мога да гадая. Но е факт, че днес всички млади и не толкова млади жени в България се разгримират с вода с глицерин. Е, почти всички.
Козметичната индустрия отдавна е забелязала какъв голям ефект имат върху потенциалната им клиентела така наречените инфлуенсъри – това обикновено са блогъри, влогъри или известни фейсбук/инстаграм профили с много последователи. Допреди десетина години гримът се състоеше от фон дьо тен, пудра, червило, сенки и спирала, а днес има десетки видове
грим за всяка отделна част от лицето
Скули, под скулите, горна устна, долна устна, вежди, чело, слепоочия, три зони на брадичката и поне осем на носа... Лицето не просто се покрива с грим, то се моделира. Абсурдно, но факт – при невиждано досега изобилие от гримове жените навсякъде по света си заприличват все повече. Вина за това има точно новият начин на рекламиране – фирми пращат тестери и подаръчета на блогъри и те ги хвалят. Обикновено при кампания на някоя марка голяма част от бюти блогърите изведнъж изписват тонове хвалебствия за нея. Все по-редки стават онези, които наистина блогърстват и сами преценяват качествата на даден продукт, без да се влияят от безплатни мостри, покани и корпоративни ухажвания.
Това в реда на нещата ли е? За фирмите, разбира се. Те просто използват още една рекламна ниша и търсят клиенти и в дигиталния свят. За почтените блогъри също. Тяхната работа обикновено е да правят независима оценка на продукти, за които пишат – ако блогът е книжен, оценяват книги, ако е филмов – филми, ако е козметичен – кремчета и гримчета. Блогърите по принцип заемат празната ниша между рекламодателите и медиите, онази, в която някой необвързан с парите на производителя човек се наема да му тества продукта и да си каже честно мнението. Това е на теория. На практика обаче е съвсем различно. Повечето инфлуенсъри, пишещи срещу пари, просто са рекламни лица на съответната марка, но без да го обявяват. Така например прочути влогъри като Емил Конрад и Изабел включват в клиповете си козметика срещу младежки пъпки. Същата козметика се рекламира упорито и от други блогъри. Това по закон не е забранено.
Въпросът е
къде минава тънката граница между почтена реклама и тайно пробутване
на каквито и да е продукти. Кога блогърът наистина е убеден в качествата на продукта, който ни рекламира, и кога пише хвалебствия, защото са му платили? И най-вече – кога т.нар. инфлуенсъри осребряват популярността си, прекрачвайки границата на доверието на своите последователи, които смятат, че те са обективни, а рецензиите им – честни? Съмнително е, ако една бюти блогърка например изпада в екстаз от всеки козметичен продукт и никога не дава оценка по-ниска от 6,00. От другата страна на медала пък е
нежният рекет, който влиятелни блогъри понякога правят
над най-различни фирми. Ако не получат безплатни продукти или заплащане за положителните си рецензии, то фирмата ще бъде оплюта.
“На всяко събитие от света на модата има такива момичета. Идват, взимат, отиват си. Не знаем какво пишат и защо го пишат. Рекламирането на продукт с блог трябва все пак да буди доверието на читателите, иначе няма смисъл. Аз предпочитам моята марка да се рекламира ненатрапчиво и обективно, да има текстове и за други марки и те също да са обективни. Марката, която внасям, може да го понесе, защото наистина е качествена... За съжаление, малцина български бюти блогъри правят качествен блог”, казва дългогодишен вносител на чуждестранна козметика у нас.
От “новата вълна” инфлуенсърки се оплакват и по-опитните им колежки.
“Това са момичета, чиято цел е изцяло прагматична – ще направят блог за едно безплатно червило”, възмущава се авторката на един от четените блогове у нас Beauty and relax.
Но не само козметичният бранш прехвърля вече бюджета си за реклама към блогъри. Това е практика за всички фирми вече. Не е рядкост в популярен блог за майки да срещнете внезапно клип, рекламиращ уреди за професионална кухня. Или пък туристическа агенция. В това няма нищо лошо, макар и да не е обозначено като реклама – законът не го изисква, а и подобно съдържание лесно се разпознава като рекламно от читателите.
По-сложно е, когато рекламата е незабележимо вплетена
в текст или пост на блогъра във фейсбук. Например забавна история за това как продавачките в магазин хикс не само не са се смутили от влизането на три майки с колички при тях, но са поиграли с децата, почерпили с кафе майките и са им оказали всякаква помощ в тежък майчински момент. Което, разбира се, могат да правят само продавачките в магазин ХУ, а това си заслужава подкрепата на всички майки. Така че, майки, ако имате път покрай магазин ХУ, непременно се отбийте там, момичетата са страхотни, е внушението на тази маскирана като блог реклама.
Коментари (0)
Вашият коментар