Домашните правила са необходими за възпитанието на детето, тъй като помагат за формиране на ценностната му система и за дисциплината му. Добре е още като малко да го научим, че на масата се сяда с измити ръце, че трябва да помага в сервирането на храната или подреждането на дома.
Как задълженията да се превърнат в навик
„Правилата са начин на отношение към заобикалящия ни свят. Те са още едно средство детето да опознава реалността, обяснява психоложката Мария Рачева. – Формират се лесно. Прилагането им е трудно само за тези родители, които не са приучили децата да ги зачитат в ранна възраст, а се опитват да ги налагат в по-късна.
Механизмът за прилагане на правилата е елементарен:
1 - усвояваш навик, 2 - спазваш го и 3 - получаваш награда за това”.
Психоложката обяснява, че е важно да приучим децата към спазване на правилата с позитивна емоция. Нека това, което трябва да се свърши, бъде възприето като ритуал, а не като команда. Например сутрешният тоалет е добре да се извършва внимателно, стриктно, последователно, за определено от вас време.
„За да стане навик първо се изисква повторяемост, думите ви следва да бъдат наистина разбрани като смисъл, да има топлина, атмосфера, естетика на въпросния навик, и разбира се - удоволствие от усилията. Ако няма разговор, усмивка и приятна емоция при заучаване на правилата те ще се възприемат от детето само като механичен сбор от научени действия или дори като досадна команда”, пояснява Рачева. Обяснете му всичко и изисквайте от него да прави важните за всеки човек неща, за да може да свикне. Първо и най-важно е да си измива ръцете преди да сяда да се храни, да изглежда спретнато, да не се появява по пижама на масата, да не говори с пълна уста, а когато иска да каже нещо, да бъде с тих и възпитан тон, не крещейки. Да не си облизва пръстите след хранене и да се храни със затворена уста. Правило е също да не прекъсва разговор между други хора, независимо, че майка му или баща му са един от участниците в него.
Да осъзнае важността от изпълнение на правилата
Обяснете на детето си с благ тон, че всяко от нещата, които е добре да прави, са полезни за него. Че те са в негов плюс не като награда, а като лична полза. Ползата от измитите ръце например е това, че ухаят добре, че ще му осигурят здраве и възможност за игри. Като са чисти, ще искаме да ги целунем, защото ще ни е приятно и е важно то само да се убеди в разликата. Необходимо е да му обясним, че и другите хора си мият ръцете, а не само то, за да не го възприеме като наказание. Същото е и с храната. И да му даваме най-вкусните деликатеси, ако трябва да яде само, ще се смята за изолирано. Но ако го прави едновременно с възрастните, дори парче хляб или обикновена бисквита детето ще приеме с усмивка. И похвалата е задължителна. Безспорен факт е, че когато изпитваме положителни емоции, се стараем повече.
Колкото по-рано детето свикне, че има правила, толкова по-трайни са те. В противен случай възпитанието е трудно и детето се съпротивлява силно. „Често в кабинета ми идват деца без отношение към правилата, защото никой не ги е учил на тях. Те не вършат нищо у дома и искат всичко да им се поднася наготово”, обяснява психоложката. – „Правилата са необходими, за да се изгради силна психика у детето, в противен случай то израства слабо и няма да му е лесно да се справи с трудностите в живота. И когато се поставят правила, нека и двамата родители да държат на тях, и двамата да имат по-строги изисквания, а не единият да има, а другият да няма.
Нека всяка вечер сме заедно на трапезата
Едно от правилата, които трябва да присъстват във всяко семейство е вечер всички да се събират на трапезата. Така ще могат да споделят преживяното през деня, малките ще се учат на съпричастност и семейството ще се сплотява. Детето също трябва да се включва в разговорите, а не само да бъде разпитвано за изминалия ден. И да не забравяме – то никога не се пита още от вратата за това какви оценки е получило в училище. Необходима е подходяща топла атмосфера, взаимност и търпение. Затова ритуалът по споделяне е добре да се наложи след хранене. Не е добре този разговор да се провежда преди вечеря или по телефона. И ако искаме да получим отговори на нашите въпроси и ние трябва да споделяме.
За да се получи разговор, а не разпит, и емоциите да са позитивни, дори фактите от споделеното да не ни харесват (ниски оценки, откраднат телефон), е важно последният акорд в разговора да е положителен, да има перспектива за подобряване на ситуацията, а не обратно, както се случва често в семействата. Децата споделят, че обикновено родителите звучат заплашително или дори унищожително - все едно ако то се е провинило, е направило нещо фатално и непоправимо. Ако реагираме негативно на споделеното, детето се „запечатва” емоционално и няма да има желание за споделяне, което е често срещана реакция и проблем.
Как да го научим да чисти стаята си
Когато кажете на тийнейджъра да почисти стаята си, той често възприема желанието на родителите за намеса в личното му пространство. За децата редът и правилата не са нещо лошо, не се притесняват от тях, въпросът е в границата. Трябва да има ритуал по почистване, но и родителите да зачитат свободното пространство на децата. Така се намира балансът.
Например, обяснете на детето си, че има право на своя стая и свое пространство, но е уважение към него самото да я поддържа чиста. Важно е да не се прекалява с критиките, за да не е досадно. А е досадно, когато се повтаря словесно в неподходящо време. Личният пример също помага. Ако събота е денят за почистване и всички се включат, няма да има недоволни, а след това може да се запланува разходка сред природата или кино.
Дали да има график кой да изхвърля боклука
Графикът върху хладилника за това кой ще мие чиниите през седмицата или кой ще изхвърля боклука е за научените на правила и навици. Всяко семейство само трябва да реши дали да пише списък или всеки да си знае деня за задължения към домакинството.
Наградите не бива да са лакомства
Когато успеем да изградим навици въз основа на правила у детето до 3-5 годишна възраст, продължаваме с възпитанието в посока осъзнатост на действията. С времето е добре да се повишават изискванията към децата, а по-високите постижения водят до по-голямо удоволствие и удовлетворение от свършеното. То вече ще знае, че да се грижи за себе си и за другите е хубаво и важно. С усложняване на изискванията към децата вдигаме нивото в мисленето и чувствата им. Повишава се и тяхната емоционална интелигентност.
Наградата от свършеното би трябвало да е самото удоволствие от свършеното, не бива да даваме материални неща и особено храна.
Коментари (0)
Вашият коментар