Кое е най-доброто, което родителите могат дадат на децата си

Родителите искат да дадат най-добрата подготовка на децата си за живота, който им предстои. С различни играчки, стимулиращи развитието на мозъка, с музикални инструменти и английски език, с упражнения за смятане – още преди децата им да са тръгнали на училище. Често обаче забравят най-важното – децата трябва да играят, при това колкото е възможно по-често.

По този начин германското издание на "Хъфингтън пост" започва материал по темата за все по-липсващата игра в ежедневието на детството.

Международни експерти предупреждават, че свободното време на децата драматично е намаляло. През последните 20 години децата са изгубили повече от 12 часа седмично от времето си за игри.

Игрите стимулират развитието на мозъка и здравословното развитие на детето.

Липсата им носи своите последиците. Те се изразяват в здравословни проблеми –дори като магарешка кашлица и левкимия, предупреждават от Американската академия на педиатрите.

Германският изследовател Гералд Хютер и философът Кристоф Кларх са издали книгата „Спасете играта”, в която поставят въпроса за осъзнатото връщане на играта в ежедневието .

Играта е благодатна почва за детския мозък и суперхрана за детската душа.

Хютер пояснява, че играта се грижи за реализирането на мозъчните връзки. Чрез играта различни хормони – катехоламини, ендогенни опиоиди, пептиди, оказват стимулиращ ефект върху невронните свързвания в детския мозък.

За да се установят най-много възможности в детския мозък за невронни свързвания, които водят до развитието на таланти, трябва да предлагаме на децата да играят възможно най-често.

Изпълненият с ангажименти календар възпрепядства развитието

Когато непркъснато изискваме от децата да правят определени неща или насочваме вниманието им към нещо предопределено, ние им отнемаме тази възможност.

Изпълненият календар със задачи - дори това да са игра на футбол или танци, те са определени от задължението, а децата се нуждаят от свободно време и време за свободна игра.

От изследванията на мозъка става ясно, че напълно безцелните игри са най-добрите за мозъчните връзки, казва Хютер.

Липсващите игри водят до "разрушено" социално поведение

Научно доказано е, че за да растат здрави, младите животни трябва да играят. Когато са възпрепятствани например игрите на младите плъхове, кората на главния мозък, не се развива правилно и това води до проблеми в "социалното" им поведение.

"При шимпанзетата е подобно -"най-компетентните" майки сред тях отделят голямо внимание на играта, а техните малки по-късно получават най-висок ранг сред останалите в популацията", обяснява детският германски лекар Херберт Ренц-Полстер в книгата си "Човешките деца".

В играта децата приемат различни роли и перспективи и така достигат до много различни начини на мислене и до различни стратегии.

По този начин поставят основите на най-важната вътрешна сила - креативността. "Няма разлика между резултатите от играта и ученето", посочва Ренц-Полстер.

Родителите трябва да се чувстват повече от всякога насърчени да създават свободни пространства, в които децата им да могат да бъдат просто деца и да помагат на развитието им по естествен и забавен начин.

Във времето, в което живеем, измежду многото задължения на децата, тези свободни пространства трябва да бъдат осъзнато създадени и поддържани.

Защото едно щаствливо и здравословно детство е основна предпоставка, че децата ни ще успеят да се превърнат в щастливи и способни възрастни.

Като ценим и опазваме детството им, ние им правим най-големия подарък в живота.

"Децата ни ще имат цял живот да бъдат възрастни и да се борят със сложността на живота. Но имат само един много кратък период, едно специално времепространство, в което могат да бъдат деца. Палави, обичащи забавлението деца. Не можем да ги лишим от това", коментира блогърката Трейси Жилет.

А в една българска песен се пееше "Оставете ни, оставете ни, оставете ни да играем. Ние обичаме игрите...".

Превод и редакция: Джейн Димитрова