Елгина Величкова - майсторката на брюкселската дантела (галерия)

Брюкселската или совалкова дантела влиза в сърцето на Елгина Величкова преди повече от 20 години. Оттогава, родената в Търговище жена, която по професия е машинен инженер, изработва декоративни пана и аксесоари, с вплетени елементи от нея, за дома и дрехите. Днес Елгина преподава техниката на това изкуство в България и в чужбина. С колежките си от група „Седянка”, които популяризират старите техниките на совалковата дантела, шевицата и кенето, се събират всяка сряда в София на ул. „Дамян Груев” 18. Посещението е безплатно.

Как дантелата „печели” сърцето на Елгина

Всичко се случва случайно, както обикновено в човешките истории. През 1985 г. Елгина работи в Институт за развитие на промишлеността като машинен инженер. По време на командировка в Прага, попада на текстилна изложба с изделия от брюкселска дантела, които й харесват, но не може да разбере как са изработени. Проявява интерес и там за първи път чува за совалковата техника. Научава, че с нея могат да се правят най-различни красоти, като при това вдъхновението на майстора има възможност да се вихри с разноцветни памучни, вълнени, копринени конци. Като се връща в България, Елгина отива в Калофер, за да овладее занаята от тамошните майсторки. Те й отказват, защото го пазят в тайна, но тя не се отказва от идеята си. Изкарва кратко обучение при Магдалена Кръстева, а след това съдбата я среща със старата майсторка от Стара Загора – Йорданка Хаджийска, която я посвещава в магията на майсторската изработка.

Първото изделие, което прави е дантелена яка, в която има не 2-3, а 140 листенца. След като се справя с трудната задача, развихря въображението си с кърпички от рисувана коприна и дантела, декоративни пана с разноцветни конци, дори плъсти комбинира с дантела. „Исках да не правя традиционни, а по-съвременни неща. Намерих руски и чешки учебник и напредвах сама. Дори в Народната библиотека открих много малко информация за самия начин на плетене”, разказва за своя творчески път майсторката.

След като вече е на „ти” с плетенето, от 1992 г. прави курсове за възрастни. Мечтата й е да предаде занаята си на малки деца и млади хора, както е в страните, където има сериозна традиция в изработката на тази дантела. Като участник в Дните на духовната култура на България в Русия през тази година в Москва, Елгина демонстрира как се правят мартеници от дантела и впечатлява с уменията си. Българката е все на път и популяризира българската школа за плетене на совалкова дантела. Тя ще покаже уменията си и в родния си град тази година, между 12 и 16 май, когато се провежда ежегодният панаир в Търговище.

„Изработването на брюкселска дантела е за хора, които имат въображение, искат да направят нещо с ръцете си и то да е по-различно”, говори с любов за своето хоби Елгина Величкова. - Заниманието е успокояващо и в същия момент зарежда с енергия. За някои е сложно и изнервящо, но за мен и колежките ми е истинско удоволствие. Идеално е за моментите в живота, когато искаш да се разтовариш от всичко, да си починеш, но и в същото време да се зарадваш на нещо”. Елгина обяснява, че брюкселската дантела е много по-фина от плетената на една кука, а в същото време е по-здрава. Калоферките, които я изработват до днес, разказват, че дори платът, от който са направени чаршафите им, да се скъса, дантелата по тях винаги остава здрава. Разшиват я и отново я използват.

Търпение и вдъхновение са двете качества, които са ви необходими, ако решите да изработвате брюкселска дантела и да продължите традицията, поставена от жените в Калофер. Куки не са ви необходими. Брюкселската дантела се работи със специален цилиндър, върху който се поставя модела, по който се плете с двойки дървени совалки. На всеки начинаещ са му необходими около 20 совалки, а след това може да работите с много повече.

Изящното изкуство възниква в Европа през XV-XVI век от ръцете на майстори в Италия, Белгия, Франция. У нас идва в края на XIX век. Първите образци са донесени в Калофер от Елисавета Караминкова, която по онова време учи в Прага. През 1904 г. в София пристига чехкинята Тереза Холекова, която преподава тази техника и оглавява ателието по везба и дантели в Държавното рисувално училище. Него завършва и Донка Шипкова, която става учител в новооткритото през 1910 г. единствено специализирано училище за брюкселска дантела у нас - в Калофер.

Тя втъкава българския дух в дантелата, като създава няколко модела, които последователките й до днес използват – лале, карамфил, житни класове, дъбови листа, рози. И в бита на българката се появяват яки и маншети за рокли, кърпички, каренца, спално бельо, които не отстъпват от западноевропейските по качество и художествена стойност. През 20-те години на XX век калоферска дантела се майстори в почти всяка къща в града, а търговци я изнасят във Франция, Белгия, Турция, Англия. След 1944 г. интересът към дантелата спада и тя се прави само в затворени общности от майсторки, които не разкриват занаята си.

Всяка година в деня на Калофер - 15 август (Успение Богородично) се провежда известният празник на калоферската дантела.

снимки: Александър Ашминов