Георги Господинов: Любов е всяка нощ да сънуваш жената, до която лежиш

Будни умове се раждат всеки ден. Нашата нация е богата на таланти и на хора, които озаряват битието с идеи, мисли и вяра в доброто и знанието. Избрахме няколко цитата и откъса от творби на съвременни автори, без да претендираме за изчерпателност в имената им. Само няколко - ей така, за да събудим желанието за още...

Бъдете смели в идеите си, непоколебими във вярата си и четете, за да ни бъде!

1. За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло.

Миналото, тъгата и литературата - само тези три безтегловни кита ме интересуват.

"Физика на тъгата", Георги Господинов

2. Аз вярвам в тъжния човек. Тъжният човек, бавният човек е човек, който мисли - обратно на категоричните хора. Не харесвам някой, който може да удари с юмрук по масата и да каже: "това е така, това е така, това е така…" Всички простотии на отминалия век са дошли от такива хора. Тъжният човек, бавният човек, мислещият човек… те могат да изработят смисъл. Вярвам в това.

Георги Господинов в "Отпечатъци: За героите на нашето време", bTV

3. Четящият човек е съпротивляващ се човек. Съпротивата се изработва, тя се учи, тя не е само природа. Четящият човек е красив… и модерен.

Георги Господинов в "Отпечатъци: За героите на нашето време", bTV

4. Любов

Всяка нощ

да сънуваш жената

до която лежиш.

"Балади и разпади", Георги Господинов

5. Няма нищо по-скучно от умувачите в литературата.

Милен Русков

6. Полет на духа, дет’ викаше бача ти Берона… Какъв полет бе, бай Бероне! Полет на духа грам не е останал в тях. То дух няма, че камо ли полет! Заровили са ся кат’ картофи в таз земя, пръст ядат, и умът им все в наденицата. Не щат душа, искат салам. Кат’ картофи заровени. Сякаш че не е человек, а картоф. Кат’ купиш един чувал картофи, кой знай какво ще намериш вътре. И кога пораснат на картофите крила, тогаз и те ще полетят, връз тях!

"Възвишение", Милен Русков

7. Да, такива едни работи. Абе има надежда, казвам аз. Наш народ ся образова и возвисява не с дни, а с часове. Гледаш го, сега е 5 по турски, докато стане 8, още двама ще са ся научили да четат! А, не вярваш! Абе аз ти казвам! Бравос! Юнаци! Ей тъй ще я настигнем Европата, и ще ся возвисим всенародно! Че после глей що става! Е туй, дето после става, направо не е за разправяне! Ще им ся отворят очите за слънцето на знанието, ще прогледнат! Наука ще пазят, Бога ще тачат! Туй сляпото окато прави!

С една дума – не бойте ся! Бъдущност е светла, и сичко ш‘ся оправи!

"Възвишение", Милен Русков

8. Съдби се сливат и разделят, пътища се пресичат и разминават. Всички събития на света са подредени в някакъв грандиозен калейдоскоп, който искри и трещи, а нечия ръка го върти и настройва.

Калин Терзийски

9. Срещу малодушието, срещу малодушното чувство на самота и отчаяние, поради липса на смисъл, срещу него може да се противопостави само велик генератор на смисъл – човекът. Няма смисъл в света. Светът не произвежда смисъл. Нито в бузоните, нито в кю-мезоните и другите елементарни частици има смисъл. Има само смисъл, който човек ражда, но той го ражда с мъжество и твърдост. Защото отпусне ли се на… това, което да го наречем тъга, човек – една река, която влече, – той естествено, че не може да роди смисъл. Той трябва да направи голямо волево усилие, за да роди смисъл и след това да живее с него.

Калин Терзийски в "Отпечатъци: За героите на нашето време", bTV

10. Няма нищо по-приятно за един поет от това да чуе своите стихове от устата на едно дете например или на едно красиво момиче. Пък дори и на една прегърбена старица.

Недялко Йорданов

11. Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от меч или от слово, от цар или от Бог, дори когато е от обич!

„Мравки и богове“, Стефан Цанев

12. Защо гледаме все към небето? - помисли си Данаил. - Уж не вярваме, не вярваме, а все към небето гледаме...

„Мравки и богове“, Стефан Цанев

13. Всичко идва и си отива на тоя свет, все едно и също, хубаво и лошо, всякога едно и също. Светът се повтаря и си прилича – с хубавото и лошото. На Калуньо му стана тъжно. Той не знаеше защо и как му беше и хубаво, и малко тъжно.

„Калуня-Каля“, Георги Божинов

14. Погледът му падна на два охлюва, бяха се залепили един за друг, черупка до черупка, и стояха неподвижни. Опита се да ги раздели. Тогава видя, че те се любеха. Любеха се тихо и продължително: всеки от двата беше едновременно мъж и жена за другия. Той ги захвърли с погнуса настрана. Но след малко отново ги потърси в тревата. Охлювите продължаваха да се любят безметежно и не мислеха за човека, който се бе опитал да ги раздели. Толкова странно беше това... Те сигурно са готови да умрат, впити така, във врящата вода на котела, дето ще влязат тая вечер.

Калуньо се замисли. Каква сила е това, каква страшна сила. Дивен свят, да му се не надивиш. Мъж и жена... глей ти. Но мъж или жена – не е ли все едно?

„Калуня-Каля“, Георги Божинов

15. Беше щастлив и не искаше нищо повече от това. Не ниви, не ливади и стада, не имоти и богатства, а това: да се върне вечер и отдалеч да види огъня, че свети, неизменен и верен; една жена да го посрещне при огъня с мълчалива ласкавост, да го обвие като дете с повоя на мълчаливата ласка. Да не мисли по цял ден за нея, но да знае, че я има на тоя свет, че е някъде, че е в него - като кръв, като хляб и вода, като сила в снагата. Като огън във вечерите и нощите му. Това. Понякога му се струваше, че в живота си е имал само една жена - само тая. Че никакви други не само че не е имало, но и не е могло да има. Че е познал само една - тая. Която всъщност още не познаваше.

„Калуня-Каля“, Георги Божинов

16. Дисбаланс е да си нещастен. Дисбаланс е да си щастлив. Балансът е някъде просто да си.

"18% Сиво", Захари Карабашлиев

17. Ние сами избираме собствените си провали(...) Защото знаем, дълбоко вътре в себе си знаем- можем да ги понесем.

"18% Сиво", Захари Карабашлиев

18. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.

"18% Сиво", Захари Карабашлиев