Ругатните и децата - как да ги тушираме

Калоян и сестра му Ники се караха кой да играе на компютъра. Четвъртокласникът сложи точка на спора, като нарече сестра си “кучка”. Майка им ги чу и влетя в стаята като ураган. “Калояне, как смееш да наричаш сестра си с подобна дума?”; “Какво толкова съм казал, мамо? Нарекох я само женско куче”. Майката се слиса, защото й просветна, че момчето сигурно е проверило значението на думата в речника, но за първи път с практическа цел, а не просто за да си напише домашното. Как да постъпи родителят, когато детето ругае?

Ругатните и употребата на неприлични думи и изрази са емблематични за децата в предпубертетната и пубертетната възраст. Ако връстниците на вашето дете псуват, няма начин да го предпазите от вредното им влияние. Това, което можете да направите, е да му забраните да използва такъв език у дома.

Малките ви подражават

Ако вие или партньорът ви ругаете пред децата, макар и съвсем рядко, всичките ви усилия да не им позволите да прибягват до подобни речеви средства ще са безплодни. Затова ако не псувате пред децата си, и те няма да го правят пред вас;

Когато възрастните псуват (особено ако са раздразнени), гневът им се увеличава. А това от своя страна ги подтиква да ругаят повече. Трябва да научите детето си как да се справя с отрицателните емоции, без да прибягва до словоизлияния като “Върви по дяволите” например.

Какво трябва да обясните на детето по темата?

Наблегнете на това, че ругатните са несъвместими с вашите принципи. “Никога не си ме чувал да говоря лоши думи, защото макар повечето хора да го смятат за съвсем нормално, то е все едно да плюеш по тротоара. Освен това ругатните обиждат хората, а ние сме длъжни да се отнасяме към тях с уважение”.

Ако детето ви попита дали псувате понякога, кажете истината. “Да, правя го от време на време, но само ако съм сам или с някого, който няма да се почувства засегнат от думите ми. Честно казано обаче, това е лош навик”.

Вашият тийнейджър може да ви отвърне, че ругатните са просто думи. Вашият отговор: “Да, така е. Но думите са силни, имат значение, което може да обиди хората, на които държим. Ако нарека някого глупак или например направя расистка забележка, пак използвам само думи, но те ще са обидни и ще наранят този, за когото са предназначени”.

Проявете съпричастност към потребността на вашето дете да използва неприлични думи или език - а именно за да се отличава от връстниците си. “Много деца на твоята възраст смятат, че е модерно и че тези думи са впечатляващи. Нормално е да искаш да говориш като приятелите си. Разбирам те, но не е нужно да постъпваш или да говориш неприлично, за да бъдеш харесван от хората”.

Насърчавайте употребата на правилен език. “Някои деца псуват дори пред родителите си. Радвам се, че ти не правиш така”.

Как да не се държите

“Ако ругаеш, ще ти измия устата със сапун”. Не е нужно да стигате до подобни крайности. Ако вие не използвате такива думи и се радвате на спокоен семеен живот, децата ще уважават желанията ви. Ако случайно изтърват ругатня във ваше присъствие, достатъчно е да ги порицаете строго.

“Това, че аз псувам понякога, не значи, че и на теб ти е разрешено”. Съвършено вярно. Но щом се превръщате в модел на това как не бива да се прави, не очаквайте детето да ви уважава и да се съобразява с изискванията ви.

“Исусе Христе!” Ругатните няма да ви помогнат да научите децата си на търпение, толерантност или уважение. Същото се отнася и за богохулствата - те само принизяват вярата на децата.

“Колко пъти да ти повтарям да не псуваш...”. Ето това е гълчене. А то е абсолютно ненужно, ако просто спокойно приложите последствията от непослушанието на детето. Но и самите вие трябва да имате желание и готовност да ги приемете.

“След всичко, което правя за вас, как е възможно дори да не си мръднете пръста да подредите, а само ме ругаете?”. Чувствата ви са разбираеми, но думите ви ще имат само мимолетен ефект. Когато децата свикнат, че неизпълнението на родителските молби е ненаказуемо престъпление (особено когато псуват мама или татко), те рядко се вслушват в укорителни излияния.

Добре е да знаете, че гълченето и ругатните са естествена склонност на родителите да се повтарят поради естествената склонност на децата да не обръщат внимание на нищо, което има пряка връзка с яденето, газираните напитки или видеоигрите. Псувните и гълченето, свързано с тях, оставя у родителите чувството, че вършат нещо важно, но всъщност коефициентът му на полезно действие е близо до нулата, смятат психолозите.

При проучване, проведено в Университета на щата Охайо на деца от 6, 7 и 8-и клас, бе поставен въпросът колко често децата показват послушание, когато майките и татковците ги молят да направят нещо, и колко често демонстрират привързаност, без да ругаят. Резултатите показали, че децата в тази възраст реагират по-позитивно, когато се чувстват подкрепяни и обичани от родителите. Момичетата демонстрирали по-силна привързаност и послушание, отколкото момчетата, а всички групи независимо от възрастта и пола, проявявали по-голяма склонност да изпълняват молбите на майката, отколкото на бащата, без да използват неприлични думи. Ето защо, скъпи родители, колкото по-добри са отношенията с децата ви, толкова по-рядко ще се налага да ги гълчите, защото ви ругаят.