Малко по-горе споменах за причините, които ме отведоха в Германия. Това не беше мечта, не е и няма да бъде. Просто е въпрос на оцеляване. По-хубаво от България няма. Първата година плачех почти всеки ден. И сега плача често. Сълзите са нещо много хубаво, не е срамно да си признаеш, че плачеш. Не е лигавщина, просто е израз на това, което бушува вътре в теб. България ми липсва много, много, много! Носталгията е страшна. Например трудно ми е да слушам определена класическа музика. Втори и трети концерт на Рахманинов за пиано просто ме разбиват вътрешно. Не мога да издържа да ги чуя, все още не. Свирила съм ги стотици пъти, познавам музиката в детайли. Но от първите ноти започвам неудържимо да рева, не да плача. Чак сега разбирам и усещам какво е чувствал Рахманинов, като ги е писал далеч от родината. Носталгията в музиката му е смазваща. Та такива ми ти работи...
Какво помниш от първите си месеци в Германия?
Първите месеци в Германия минаха много бързо, като на сън. Със самото ми пристигане започнах курс по немски. Не знаех ни една думичка. Започнах от азбуката. Сега вече имам завършен В2 курс по немски и възнамерявам да изкарам и един С1. И после може спокойно да ме направят професор по немски в някой университет... ха-ха. Така минаха първите ми месеца. Всеки Божи ден ходех на курс по 6 часа.
Какво от дома ти липсва най-силно?
България, майка ми, приятелите ми и филхармонията. Това ми липсва. И това е моето всичко. Апартаментът не ми липсва ни най-малко. Споменах вече, че той умря заедно с мъжа ми. Нито аз, нито синът ми искахме да живеем повече в него. Спомените бяха прекалено много и прекалено силни. След такава загуба човек се научава да живее с нея, но болката и тъгата никога не минават. Никога!
Ти си морско чедо, а сега живееш в една хладна страна. Успя ли все пак да я заобичаш?
Не. За заобичване и дума не може да става! Просто уважавам хората и традициите в държавата, съобразявам се с тях и ги приемам. Ако искаш да си част от едно общество, няма начин да не приемеш правилата му. Хладна страна? Може би влагаш и двата смисъла на думата. Ако буквално я погледнем, климатът е нещото, което най-много ми харесва тук. Целогодишно ми е супер! Аз съм в район, където зимата е много мека, а лятото е сочно, зелено и прохладно. Що се отнася до „хладните“ германци, те са просто различни от нас. Не може да ги виним за това, че са други. Имат си свое разбиране за нещата, което е напълно нормално. Това не ги прави по-лоши от нас и човек не бива да съди другите за различията им.
И отново се връщам на това, че ти си много смел човек, който вдъхновява. Трябва ли да бъдем смели и с черпака, и в любовта, и във всичко в живота, за да вървим напред и да живеем необикновено?
Благодаря ти. Не знам дали съм смела, но наистина ми се ще да имам поне малка заслуга за вдъхновение. Много бих се радвала, ако съм успяла да вдъхновя някого по отношение на готвенето. Вдъхновението е една симбиоза между хората. Убедена съм, че е напълно взаимно. Както аз вдъхновявам хората, те правят същото за мен.
Да живееш необикновено? Трябва всеки ден да живеем необикновено. Всеки ден да е изживян, като че е последен в живота ни. Всеки ден да се събуждаме и да благодарим, че сме живи. Всеки ден да крадем максимално от живота, да го консумираме лакомо. Всеки ден трябва да прощаваме. Никога да не отлагаме това, което сме решили да направим, и никога да не съжаляваме за предишни решения. Всяко решение е било взето правилно за съответния момент. Лесно е да си щастлив. Лесно е да се радваш. Лесно е да обичаш и да си обичан. Просто човек трябва да се огледа около себе си и да види с колко много красота и любов е обграден. Те са навсякъде, повярвайте ми. Само трябва да ги видим с душата си и да се отворим за тях.
И не пропускайте да надниквате често в сайта й https://www.yoli-bg.com/ , както и в страницата й във Facebook - тя все намира с какво да изненада хората си.
Коментари (0)
Вашият коментар