О, от всичко ме боли. В личен план ме боли от занемаряването на нуждите на другия, от занемаряването на моите собствени нужди, от неглижирането на постиженията на другия, от осиротяването на връзката по отношение на съвместните неща - това, което правите заедно, това, което ви свързва, от затихването на разговорите, от отчуждаването, което неминуемо води до разпад на сексуалните отношения и оттам вече връзката се превръща в нещо, което няма как да продължи. И тогава е много по-добре да я прекъснеш. Защото, както казва Мерилин Монро, по-добре само един човек да е нещастен, отколкото и двамата да са нещастни.
Това ли се случи с последната ти връзка?
Може би. Много дълго време ще ми трябва да анализирам връзката, която преживях, и много изводи ще трябва да си направя, защото, когато минеш през толкова много живот и през толкова много отношения, които винаги са под светлините на прожекторите, трябва много да внимаваш в следващите крачки. Защото връзката трябва да се отглежда, в нея участват и дават и двамата и когато един от двамата спре да наглежда връзката, другият се уморява и няма как да се справи сам. Така че, каквото и да се е случило, най-доброто предстои и съм сигурна, че е много по-правилно двамата да си дадем шанс да сме щастливи поотделно, отколкото да останем нещастни заедно.
Много тъжна ми изглеждаш.
Напротив, аз съм толкова позитивна и толкова отворена към света! Няма нито една причина да съм тъжна, защото дълбоко вярвам, че всичко, което се случва, е за добро, дори лошото. Повечето трудности трябва да бъдат разглеждани не като трудности, а като възможности.
Става ли по-лесна с времето липсата на Дими?
Не, по никакъв начин. Не само че не става по-лесно, ами колкото повече хора опознаваш, толкова повече разбираш какви качества е имал този, когото си загубил. Наистина е много страшно това, че оценяваш нещо, когато го загубиш. Но това, което виждам, е, че връзката между Дара и Дими е жива и силна. Тя е суперсензитивна и отворена към това да иска да контактува с него и явно този тийнейджърски период, в който навлиза, я провокира да търси спомена за него и това, което той е оставил като наследство, да контактува с неговите роднини, да пее неговите песни. Това е зрял човешки избор на едно дете.
По какво дъщеря ви прилича на него?
По много повече неща, отколкото съм си давала сметка. Не говорим само за генетичната близост като негова дъщеря. Виждам, че има някаква борбеност у нея, която е неприсъща за момиче. В нея има сила, която до голяма степен дотук не беше проявявала. Инат и характер, които аз не искам да притъпявам и да заглаждам, защото те ще й трябват за битките, които тепърва ще води и които най-вероятно ще загладят ръбовете. Не разбирам от музика, но щом хората казват, че има музикален талант, значи и това е останало у нея от него. Спокойна съм за Дара. Бидейки на 15 и навлизайки в този пубертет, от който всички се страхуват, ако ние успеем да запазим хармонията на връзката и доверието помежду си, няма от какво да се страхувам и няма какво да ми причинява стрес и напрежение през каквото и да преминем.
Има ли все още нови неща, които се сещаш за баща й и й разказваш?
Да, постоянно. Даже наскоро си говорихме с един приятел и той ми каза да пиша, да събирам всички спомени за дъщеря ни и за нейните наследници.
Коментари (0)
Вашият коментар