Илиян Любомиров: Сексът е между ушите, а не между краката

През 2001 година Мел Гибсън, Хелън Хънт и Мариса Томей отговориха на въпроса „какво искат жените“ в едноименния филм. Добре, обаче никой оттогава не посмя да отговори на не по-малко сложния въпрос „какво искат мъжете“. Чакахме, чакахме, пък решихме да потърсим отговорите. 

Мъжете днес нямат никакъв пиетет към напомпани устни и гърди, нито към изпосталяли дупета и крайници. Те са еднакво безразлични и към еманципираните кучки, и към слабохарактерните девици. Мъжете днес търсят разбиране, спокойствие и партньор за умен разговор. Е, ако умът е побран в тяло с естествено приятни извивки, разговорът може да продължи и до живот. Разбира се, на пълен стомах. Независимо дали с пиперки, или с пеперуди...

И, момичета, не забравяйте, че каквото и да говорят мъжете за нас, никога няма да ги чуете да казват: „Онази какви страхотни обувки има!“

Илияне, какво означава да си мъж днес – какви са очакванията и критериите според теб?

Да си мъж днес е рядко явление. Много вече се отказаха.

Вярно ли е, че жените сме повредили самочувствието ви на алфи в глутницата? 

Както всяко друго световно явление, феминизмът у нас е криво разбран. Еманципираната жена няма мустаци по подразбиране, просто отказва да е боса, бременна и до печката. Българските мъже сме зверски разглезени, хрантутници някакви, и когато жената се окаже с по-големи топки, ореваваме орталъка. Българите сме много по-близко до Ориента като манталитет, отколкото до Западното мислене и междуполовите отношения са едно естествено проявление на тези културни (не)разбирания.

Кое е по-привлекателно – силна жена, която може да се справи с всичко сама, или нежна и чуплива кукла, която има нужда от силата на мъжа?

Аз не мога да обичам жена, която не ме превъзхожда поне в едно нещо. За мен тайната на пълноценната връзка се крие във възхищението. И все пак държа хем да знам, че мога да разчитам на жената до себе си в чисто човешки план, хем да имам усещането, че я карам да се чувства сигурна и спокойна до мен. Звучи сложно, но се получава.

Какво у жената днес плаши вас, мъжете?

Мен лично ме плашат комплексите, които пораждат желание за непрестанно мерене на кой-каквото-там-си-има. Всички знаем, че жените са силният пол. Осъзналата мощта си жена обаче знае как да я използва фино, оставяйки мъжа с усещането, че е велик и е в основата на всяко решение. Както казва Маргарет Тачър: „Да бъдеш силен е като това да си дама. Ако се налага да обясняваш на хората, че си такъв, значи не си.“

Ако видиш жена с торба, която се опитва да си отвори сама вратата, ще имаш ли колебание дали да й предложиш кавалерска помощ?

Никакво. Отгледан и възпитан съм от няколко много силни жени и от 3 годишен отварям врати, подавам ръка на мама, когато слиза от тролея, държа палта и помагам с тежките неща. Уви, живеем във време, в които доброто отношение е такава екзотика, че автоматично се бърка с флирт.

„Трябва да поговорим“. Не съм сигурен, че е типично женска, въпреки че не съм чувал мъж да я употребява. Въпросът е, че след нея или ще „оставаме само приятели“, или ще се ходи в Майчин дом.

А неща във външния вид, които жените мислят, че са секси, а всъщност не са?

Нищо не е по-красиво от естествеността. Обожавам жена ми рано сутрин, рошава, с моя тениска, която едва-едва покрива дупето й, без макиаж и тоалети. Натъжавам се, когато виждам колко жени падат жертви на суетата, общественото мнение и комплексите си, обезобразявайки се с всевъзможни пластични операции. Да го духаш, доктор Енчев.

Коя част на женското тяло би взел и превърнал в изкуство?

Аз съм човек, който чества пищността и извивките, но за да има изкуство, трябва да има кусури. Въображението ми се нуждае от незавършени женски образи.

Кое е за предпочитане – сгодна женица, с която да живееш спокойно, или дива и страстна лъвица, от която не знаеш какво да очакваш?

За предпочитане е да не трябва да избираш, а да намираш и уюта, и лудостта в една и съща жена.

Умна и приемливо непривлекателна или красива и приемливо глупава?

Мозъкът е най-голямата ерогенна зона и вярвам, че сексът е между ушите, а не между краката.

Кое е най-трудното в отношенията ти с жените?

Да съм верен.

Харесва ли ти да бъдеш свален от жена, или предпочиташ този прерогатив да бъде запазен изцяло за теб?

От ранна детска възраст баща ми ме е научил, че жените са тези, които вземат решението, а на нас остава единствено да направим силно впечатление и да бъдем търпеливи. Отблъсква ме крайната женска настоятелност.

Променят ли се сексуалните фантазии и желания с годините и как?

Не бих казал, че моите се променят. И на 17, и на 27 харесвам по-зрели и осъзнати жени с пищни форми и неприкрита женственост. Не мисля, че на 50 ще почна да излизам с 20-годишни, но знае ли човек.

Мъжете обсъждате ли помежду си жени? Откровени ли сте в тези разговори? Дай примерни реплики.

Имам едва шепа приятели от мъжки пол и ако с тях говорим за жени, то не си представяйте цици, задници и умения, а по-скоро визия за живота, размах и идеи. Отдавна вече не сме тинейджъри.

А какво си мислите след секс?

Ако сексът си е струвал – „животът е хубав“. В противен случай – „как да ѝ кажа да си ходи, без да съм груб“.

В крайна сметка какво искат мъжете?

Същото, което и жените. Сигурност и тръпка в динамичен баланс.

Илиян Любомиров е поет, водещ на рубрика в "На кафе", баща на двама сина, любим на Петя Дикова. Фотограф на сесията му е Нина Абрашева. Прочетете отговорите на същите въпроси, които даде Драго Симеонов, тук.