Мария Силвестър: За да оцелея в матрицата, следвам знаците, които Вселената ми изпраща

Трудно е да запазиш своето мислене и принципите си в лудницата, в която живеем. Не е задължително твоята истина да прилича на нечия друга. Личи си по очите, когато си в комфорт със себе си и не се поддаваш на чужди определения или комплименти. Не бива да ти влияят класификации от сорта "ти си страхотна" или "тая е луда". Човек сам знае, когато е направил нещо готино. Потвърждава го вътрешното ни знание. Балансът е труден, това е основната работа, заради която сме тук.

На стената ти във Фейсбук прочетох един твой коментар: "О, днес съм пълна със себе си", какво е това усещане?

Ето това е усещане за удовлетворение. Събуждаш се и осъзнаваш, че решенията, които си взел, са верни. Както и всичко, което си преценил, че оттук нататък ще правиш. Всички знаци, които получаваш, ти казват, че си на прав път. Събуждаш се и се чувстваш изпълнен с душевен кеф. Това означава да си пълен със себе си.

Пишеш и че винаги ти се случва това, което чувстваш, как така?

Направи си експеримент, например когато някой те засича с колата и започва да крещи. Вместо да му отвърнеш, му се усмихни супермило от сърце. Тогава той също ще ти се усмихне и ще разбере, че е постъпил глупаво. А ти трябва да си настоятелен. Ако погледнеш тази ситуация като наблюдател, без да вкарваш егото си, което много ни прецаква, стават чудеса. Егото ни кара непрекъснато да сме много важни, да се самоопределяме - "аз съм учен", "аз съм водещ", "аз съм модел". Както си такъв, така може и да не си! Тези неща идват и си отиват. Не е въпросът да се идентифицираш с професията си, а да се самоопределиш като съзнание.

Ние повече се поддаваме на лошото. Възприемаме един успял човек като някой, който може да мачка, може да наложи своето мислене. В една група от хора например шефът е този, който се възприема като борбен и агресивен, налага идеите си. Защо трябва да си такъв, ако си начело на една компания. Принципите на бизнеса са, че трябва да манипулираш хората, с които работиш. Не одобрявам това. Заради промените, които се случват в съзнанието на хората, отпадат закостенелите представи за ръководене. Прогнозирам, че ще се котират хора, които управляват с интелект. Ако трябва да оглавя компания, ще си избера хора, които са по-напред с материала от мен, и това няма да ме плаши. Те ще са мотивирани да работят, защото ще имат свободата да се изразяват по най-добрия за тях начин. Тогава заплатата няма да е единственото нещо, което да ги задържа при мен. И те няма да ми изпращат негативна енергия, от която аз да се чувствам зле.

Вярваш ли в теорията, че сънят е паралелен свят?

Вярвам, как да не вярвам, като се събуждам изморена от това, че съм карала странен космически кораб. Този сън ме държа цяла седмица и бях като пребита, като осъзнах, че е възможно да седим и да спим и да пропиляваме живота си в глупости, вместо да го използваме.