Още преди Коледа, когато разговаряхме с Яна и Алек, а основната тема беше "Откраднат живот" и техния живот на влюбени и родители, двамата се разпалиха най-силно, когато стана въпрос за нещо съвсем друго - за предстоящата премиера на "88MHz". Яна е режисьор, а Алек - продуцент на документалния филм, който разказва за един от най-ярките и уважавани театрални критици и журналисти у нас. "Всеки понеделник от 17 часа на честота 88 MHz Йордан Георгиев интервюира едни от най-видните български творци, вниквайки дълбоко в тяхното изкуство и вадейки на повърхността неща, които никой друг журналист не може да види", така го представя Яна, а Алек открива трудно думите, когато трябва да разкаже с какво Данчо му дава криле.
Йордан Георгиев е завършил право, журналистика и "Литература, кино и визуална култура" в Софийски Университет " Св. Климент Охридски". Преди две години издава книга с едни от емблематичните си интервюта с големи български режисьори и актьори, а преди месец само излезе и новата му книга "Младите театрали говорят без маски".
Човекът, който вижда случващото се на театралната сцена по-добре от всеки друг е... незрящ.
Яна, Алек, кога и как ви срещна историята на Йордан Георгиев?
Яна: За първи път се срещнах с Данчо след премиерата на “Три сестри”. Много ясно си спомням как той ми подари роза, а аз изобщо не го познавах. След това ме покани да гостувам в предаването му “Без Маски” по радио Алма Матер ФМ. Останах невероятно впечатлена и развълнувана от този разговор. По това време бях давала много интервюта, свързани с филмите “Стъпки в Пясъка” и “Лов на Дребни Хищници”, и вече ми беше омръзнало да отговарям на едни и същи въпроси, но въпросите на Данчо бяха толкова задълбочени и така добре подготвени, че остави в мен усещането, че срещу мен стои човек , който ме познава. Изумителното при Данчо е лекотата, с която говори за дадено представление или филм който (както той казва) е “гледал”. Той има невероятно развита чувствителност за визуалното изкуство и съм сигурна, че всичките гости в предаването му са го усещали. Невероятно е как няма актьор, режисьор или драматург, който да е отказвал да отиде в студиото му. И за това говори работата му и това какъв човек е: Данчо е невероятен професионалист, журналист който вниква изцяло в природата на едно представление и с такава лекота обрисува всеки нюанс, че понякога знае за представлението повече, отколкото самите автори.
Алек: Моята среща с Данчо се случи благодарение на Яна. Запознах се с с него и творчеството му и тогава осъзнах, че пред мен стои един от най-ерудираните хора, които имам честа да познавам.
Яна, познаваме те като актриса, сега ще те видим в ролята на режисьор. От коя страна на камерата ти е по-интересно и с какво?
Яна: Доста ми е трудно да отговора на този въпрос… Аз започнах да режисирам филми преди няколко години, но, честно казано, никога не съм мислила, че ще се занимавам с това. Истината е обаче, че след като започнах, вече не мога да спра. Много е вълнуващо да разказваш истории, които те вълнуват… Понякога ми се иска да се потопя в нечий друг свят и да не нося цялата отговорност - това е, което ми дава актьорството, и съм щастлива, че успявам да правя и двете!
Алек, ти си продуцент на Яна. Защо би подкрепил проекта й, дори ако не бяхте мъж и жена?
Алек: Аз го подкрепих, въпреки че не сме мъж и жена (смях).
Когато една тема, един човек, една велика личност те докосне и разбереш, че някой има идея за проект за този човек, опитваш да помогнеш по някакъв начин. Независимо дали е финансово, дали разпространяваш информацията или просто даваш психологическа подкрепа… С Яна успяхме да намерим начин, по който да съберем някаква малка сума пари, с които да финансираме филма. Направихме онлайн кампания в indeigogo и голяма група хора ни помогна за случването на филма. Също така АРС Диджитъл се включиха към проекта, както и NOBlink! Успяхме да намерим и финансиране от Турция в лицето на господин Илхан Текин, който за първи път подпомага филмов проект.
Разкажете ни за снимките на самия филм.
Яна: Снимките на филма продължиха доста дълго, макар и с прекъсвания. Мисля, че го снимахме около година. Беше много вълнуващо, защото постоянно изникваха нови и нови неща около Данчо, за които дори не подозирах. Той е много скромен човек и през цялото време не разбираше защо правя филм за него, с какво е интересен той... Казваше ми, че ще отегча публиката. Но все пак успях да го убедя, че си заслужава хората да видят неговата история. Спомням си, че в един момент с оператора Мартин Балкански само чакахме Данчо да каже, че отива някъде, и веднага тръгвахме да снимаме. Затова и накрая в монтажната се оказахме с толкова много материал, че не знаехме откъде да започнем.
Българската публика все още е скептична на тема българско кино, а с документалните заглавия е още по-тегаво, предполагам. На какво ще заложите, за да стигне историята на Йордан до повече хора?
Яна: Планираме турне на филма в седем различни града в България, което ще се състои лятото. NoBlink се заеха с рекламата и разпространението на филма, надяваме се от есента да тръгне по малките независими кина, а по-късно ще го пуснем и в платформата за свободно гледане. В световен мащаб се надяваме филмът да има селекции на фестивали, за да може да достигне до колкото се може повече хора.
Зная, че Йордан и това, което сте изживели покрай него, силно е повлияло лично на вас и на вашите отношения. Дори да прозвучи някому като клише, Йордан направи ли ви по-добри хора, по-обичащи се?
Алек: За мен Йордан е синоним на “любов” и “доброта”. Данчо ми помогна да съм по- мотивиран и по-щастлив генерално. Той, без дори да подозира, ми показа смисъла в по- малките неща, които често приемаме за даденост и подминаваме. Данчо е един от най-важните журналисти и неговата чувствителност и човечност са силата във феноменалният му професионализъм.
Яна: При среща с Данчо винаги оставаш с усещането, че няма нищо невъзможно! Разговорите с него са винаги толкова заредени с информация, оптимизъм и смисъл, че винаги е вдъхновяващо да си около него. Покрай филма много се сближихме и сега мога да кажа, че сме добри приятели. Щастлива съм, че филмът ни събра с Данчо!
Алек, не мога да не те попитам, въпреки че ти едва ли можеш да ми отговориш :) Ще ви видим ли с Радина отново в "Откраднат живот", или Лондон ви открадна от нас завинаги?
Алек: Още нищо не се знае. Зависи от ангажиментите в предстоящите няколко седмици. Скоро ще се разбере :)
Яна, по какво работиш сега и как се чувстваш от наближаващата премиера?
Яна: В момента работя по два сценария: единият е за пълнометражен филм, а другият - за един сериал, и честно казано съм много заета, но мисълта за наближаващата премиера наистина е вълнуваща… За мен това е най-важният филм, който съм правила досега, защото разказва за човек, когото много харесвам и на когото се възхищавам. Надявам се да оправдая доверието, което Данчо ми гласува. Отговорността да разкажа честно и истински неговата история е нещото, което ме движеше напред, докато работехме по филма. Много се надявам хората да харесат филма и той да ги вдъхнови, така както Данчо вдъхновява нас!
Как бихте продължили изречението "Ако имаше повече като Йордан в България,…"?
Алек: …то едва ли толкова кадърни хора щяха да имат силното желание да живеят в чужбина.
Вижте трейлъра на "88MHz" тук. И заповядайте на премиерата на филма на 28 април от 18 часа в кино "Люмиер", за да чуете лично от авторите и главния герой за емоциите, пътя и красотата на изкуството.
Коментари (0)
Вашият коментар