Дръвкулките на Стефи носят три карата чиста радост

През последните години хендмейд културата бележи абсолютен ренесанс. Из кокетните градски галерии започнаха да се кокорят всевъзможни творения на млади момичета и момчета. Почти всеки месец тези млади момичета и момчета започнаха да се събират фестивално и да показват своите бижута, аксесоари, играчки, ръчно приготвена козметика, текстилни и какви ли не още чудесии.

Чест гост съм на тези фестивали и мога да ви уверя, че Стефана Радуилова и нейните Дръвкулки нямат еквивалент сред всички пъстри щуротии. В началото познавахме само нейните весели пръстени, състоящи се от три пласта, а после се появиха и портфейлите с екстри - гениален подарък и за момчета.

Радост и чест е, че днес пъстрите и щурави мисли на Стефи гостуват на mila.bg. А пък следващия път, когато се почувствате примамени от някой дървен мъник, минавайки покрай галерия, търКУЛНЕТЕ поглед към него. Страхотен приятел е, хапче против скука и тъга, а някои дори го ползват, за да обещаят вечната любов... :)

Стефи, кога и как се родиха първите Дръвкулки?

- Дръвкулките се родиха преди повече от три години като на шега и от самосебе си. Родиха се от необходимост да намеря някакъв отдушник/хоби, което да ме откъсне и отведе на едно по-спокойно място. Място, което да няма много допирни точки до тогавашната ми работа. Не искам да звучи така, че не съм си харесвала работата, даже напротив. Просто тогава имах нужда от нещичко само за мен.

От малка обичам да работя с ръце. Имам художествено образование и винаги ме е влечало формообразуването.

Случайно ми попадна парче шперплат в ръката и така на шега реших да си проектирам нещичко.

Разкажи за техниката и как ти хрумна да бъдат трипластови?

- До трите пласта стигнах съвсем естествено. По пътя на логиката. Имах материал, който е плосък, а ми се искаше да получа обем. Чрез наслагване имах възможност да работя на планове, които да превърна в обеми и форми. В случая първият аксесоар, който проектирах, беше пръстен. Задачката ми беше да са само три слоя, защото си дадох сметка, че повече от три на един пръст ще бъдат доста неудобни за носене.

Разбира се, имах няколко опита и направени модели само с два пласта, но тях бързичко ги оставих. Исках да имам една линия, която да следвам. Така останаха само с три.

Преди тях какво си майсторила?

- Да призная, преди тях не съм правила нищо, което да мине изцяло през моите ръце.

Да, проектирала съм много неща. Индивидуални рекламни подаръци, щандове и други неща за клиенти, но винаги изпълнението е било в други ръце.

Да, работила си в рекламна агенция. Много жени променят хода на заниманията си по време на майчинството. И при теб ли промяната дойде с появата на новия живот у дома? 

- Да, и при мен стана така. Промяната започна след появата на първия ми син. Не знам защо точно тогава, но все още съм бясна на себе си... Искаше ми се много по-рано да бях достигнала до „просветлението“ :)

Енергията ми беше в излишък и исках да преобърна света. Поне така се чувствах. Бях много вдъхновена.

Първите Дръвкулки се появиха, когато се върнах на работа след едно доста спокойно майчинство. Направих няколко модела пръстени само за мен и за да релаксирам. Малко след това създадох Facebook страница просто на шега, но от шега или не започнаха да ми звънят различни собственици на магазини, които ми предлагаха да продават Дръвкулките. Първоначално отказвах, защото изобщо не бях подготвена.

Друга промяна, която настъпи, бяха силата и решителността, които придобих, за да напусна работа. Поех в ръцете си цялата сладост и трудност на свободата.

Какво ти носи правенето на Дръвкулките – успокоява ли те, вади ли те от монотонното, кара ли те да мечтаеш, да се чувстваш отново дете?

- Носи ми много :) Да, успокоява ме, отвежда ме на моя си остров с пълни чекмеджета. От там редовно си подбирам по нещо и започвам да чопля и да мисля как може да го реализирам. Не обичам само да мечтая и безцелно да се рея. Забелязала съм, че повечето креативни хора са супер запленени само и единствено от измислянето на идеи и после реализирането ги отегчава. Не успяват да докарат до край един проект. При мен е точно обратното. Играта започва с изпълнението.

А за детето – да, и това си уцелила. Много точно си подбрала думите. Аз никога не съм пораствала, но определено работата върху моите проекти ме вдетинява понякога повечко :).

Днес жените все повече ценим ръчната изработка. А когато е и качествено, и с марка „направено в България“, сякаш е обречено на успех. Има ли такава тенденция според теб?

- Не знам. Според мен е съвсем естествено в днешно време да се цени ръчният труд. Не само в България ръчно изработените предмети и аксесоари са тенденция. В глобален мащаб е така, след като всичко се компютъризира и ежедневието вече тече с убийствени обороти. Мисля, че тези предмети казват на зрителя, че може и по другия начин. Затова хората се прехласват така. Успяват поне за миг да помечтаят, когато ги зърнат.

Признавам, че пазарът е залят от хендмейд чудеса. За повечето не бих казала, че са направени изцяло в България или че са обречени на успех. Вниманието ми привличат аксесоари и предмети, които не са сглобени от поредните закупени от Китай материали. Кефя се на автори, които изминават целия път. Аз лично правя доста голяма цедка на наистина качествените и добри идеи. Не бих казала, че са много.

От малка попивам неволно от хората, които са около мен. Давам си сметка, че съм голяма късметлийка. Докосвала съм се несъзнателно до естетика и стил, без да ми се натрапва и налива с фуния. Моят дядо беше архитект и баща ми също е такъв. От тях съм научила, че няма нещо, което да не е измислено вече на този свят. Важното е да го надградиш и направиш още по-добро.

Какви хора харесват и купуват Дръвкулките?

- Хубав въпрос. За моя радост ги харесват точно такива хора, каквито си ги представях. Хора цветни, артистични и с око за детайл. Харесват ги хора, които искат да усмихнат други хора. 

Когато се престраших да продавам сама „произведенията” си, ме заля вълна от усмихнати хора. До тогава не бях изпитвала толкова много положителни емоции в рамките на ден. Посрещам едни замислени хора, а изпращам усмивки. Прекрасно е, че успявам само с презентация на едни аксесоари да зарадвам някого.

Супер сладко е, когато се свържат хора с мен, само да ми кажат колко са харесали аксесоарите ми и къде са ги изпратили по света. Отделят време и пращат снимки, пишат, изключително мило… Преди не вярвах, че съществуват такива хора.

А имала ли си някоя специална поръчка, която ще помниш винаги?

- Засега имам няколко интересни такива. Успях да разбера за поне 5 двойки, които са си предложили брак с дървените пръстени.

Един направих специално по поръчка. Младоженецът знаеше точно какво иска, какво да пише на кутийката и формата му. Още по-приятно ми стана, когато разбрах впоследствие, че младоженката е моя позната.

Имах и една доста приятна задачка за награди за фестивал. Беше ми дадена пълна свобода и ми достави огромно удоволствие. Станаха изключително бързо и с лекота.

Кои са другите цветни „кулки“, които красят твоя ден?

- Имам си и своите сиви дни, но се опитвам бързо да изляза от тях. Заобиколена съм от непрестанно работещи хора, които ме вдъхновяват и ми задават едно добро темпо – да искам да работя повече и повече и да измислям още и още нещица.

Цветни „кулки ” бих нарекла и моите деца :)