Тя излъчва такова спокойствие, че се чудя йогата ли е виновна, или заради вътрешната хармония й върви толкова с йогата. Светла изгря като поп звезда, но през годините надничаше от различни ъгълчета на така наречения обществен живот. Издаде няколко албума, написа няколко книги и направи няколко диска с йога. След този разговор обаче разбирам, че Светла Иванова желае повече от всичко да е майка...
Днес тя навършва 40. Припомняме ви един наш разговор с нея.
Светле, знаем, че обожаваш йогата, дори издаде DVD с упражнения “Йога у дома”. Правиш ли редовно йога с децата си вкъщи?
Само когато те пожелаят. Едва миналата неделя и двамата дойдоха и много им хареса. Дори синът ми поиска да му дам карта като на другите деца, за да идва редовно. Подходът към детските групи е много по-различен. Използвам игри, песни, изненади, играчки, куклен театър, приказки. Всичко, което може да ни послужи за забавление и да мине неусетно часът. Написах им дори химн на йогите, който сега разучаваме. Помага ми това, че съм завършила предучилищна педагогика и музика и най-вече въображението на децата.
Те не я усещат като някакъв спорт. Тези асани, които са на хиляди години, са измислени така, че да правят масаж на вътрешните органи, да развиват гъвкавост, да стимулират физическата активност. Тук няма съревнование, затова е подходящо за всякакви дечица – дори по-плахи или по-пълнички. Има и упражнения за дишане. Децата, като започнат да ходят на детска градина, винаги имат проблеми с гърлото, бронхити, хреми, вируси. Йогата повлиява много добре, защото цялостно засилва имунната система. Упражненията за дишане значително подобряват дихателния капацитет на децата и водят до намаляване на заболяванията на горните дихателни пътища.
Практикуването й от най-малките може да помогне изключително много във формирането на характера на детето. Добре повлиява на силни емоционални състояния като агресия, тревожност и др. Детето се приучва на дисциплина. Увеличава се също концентрацията на вниманието му. От най-ранна възраст йогата оформя стойката и е превантивна мярка срещу гръбначни изкривявания. Релаксацията, която накрая минава във вид на приказка, успокоява децата, балансира ги. Да се занимавам с деца, ми доставя такова удоволствие, че не зная защо досега не съм го правила. Може би това, че станах майка, ми помогна да го осъзная.
Защо започна да се занимаваш толкова сериозно с йога?
Винаги съм искала да имам стабилно сплотено семейството, затова по естествен начин музиката остана на заден план. Тя е моя страст и когато ми предложат хубава песен, ще я направя. Но пътуванията, участията и подготовката преди тях отнемат възможността да отделям повече време на семейството си. Не искам някога да съжалявам, че съм пропуснала първите години от живота на децата ми. Заниманията с йога и писането ми позволяват да съм повече вкъщи. А йога практикувам, откакто се помня. Повече от 20 години. Като студентка в София първата ми работа беше да се запиша при Венцислав Евтимов – един от първите учители по йога. После преминах през много и най-различни учители и курсове и почувствах момента, в който можех да споделя опита си.
Грешно е твърдението, че йога е само за разтоварване от стреса. Идват ли при теб хора с конкретни проблеми, които намират решението в йога?
Да. Често идват след лекарска препоръка, защото за разлика от по-активните спортове в йога можеш сам да контролираш тялото си и докъде да стигнеш в дадена поза, без да се напрягаш. Ползата от йога и извън залата е голяма. Учи те например да не задържаш въздух и да не се стресираш пред проблемите, да приемаш нещата такива, каквито са, да си по-спокоен, балансиран, постоянен, гъвкав. Дори не толкова физически, колкото като психика. С йога може и да се отслабва. Понеже при мен идват повече дами, аз наблягам на проблемните зони в част от курсовете си. Идват и хора с конкретни проблеми и мисля, че упражненията им повлияват добре. Те ги отпускат и ги карат да се вгледат по-надълбоко в себе си. Защото с йога можеш да изключиш от околния свят и проблемите. Всяко действие в живота може да бъде повлияно от йога практиката ни. С нея научаваме повече за себе си – лесно ли се отказваме, или сме постоянни. Учим се, че с агресия или мързел няма добри резултати.
Защото много държа да имам своята самостоятелност и да се развивам. Човек се отпуска, когато не прави нищо. Не е имало период в живота ми, в който да не съм работила.
Амбициозна майка ли си?
Не знам дали съм амбициозна, но се опитвам да бъда много отдадена. Амбициите ми стигат дотам, че искам децата ми да са възпитани, интелигентни и добри. Да не са конфликтни хора, да мислят трезво и позитивно. Да обичат книгите, да оценяват и да уважават собствения си труд и труда на другите и да притежават самочувствието на честни хора. Да се чувстват свободни и да знаят, че винаги имат избор. Моите деца посещават само такива занимания, каквито сами са избрали. Може би мисля така, защото родителите ми се опитваха да ми влияят и винаги си казвах, че един ден няма да постъпвам по същия начин. Не ми разрешаваха да ходя на уроци по пиано например.
На какво те научиха децата?
Научиха ме да отстоявам себе си и да бъда разубеждавана само по мирен начин. Защото подходът към самите тях трябва да е такъв. Всичко между нас става с много говорене и обясняване. Рядко с повишаване на тон. Обикновено, ако повишиш тон, отсреща може да не те чуят. Само с търпение и спокойствие може да разберат защо нещо трябва или не трябва да се случва. И аз се научих да бъда като тях – само един хубав анализ може да промени мнението ми в дадена посока. Научиха ме също, че човек може да се забавлява с всичко и без повод. Ние, възрастните, си търсим поводи да направим нещо. Ще ти разкажа една случка. Миналата седмица бяхме на рожден ден на семеен приятел. Децата решиха да подготвят също подаръци за рожденика и синът ми каза: “Сестра ми, понеже е малка, ще му нарисува рисунка. Аз, понеже съм го минал този период, ще му изобретя нещо.“ И започна да му прави негова си скулптура с доста лепене, боядисване и безкрайно много старание. Когато приключи, беше доволен и каза: “А вие какво – понеже сте възрастни, ще отидете в магазина и ще му купите нещо, нали?” И наистина се замислих колко малко даваме от себе си, за да направим запомнящ се жест, колко рядко мислим какво удоволствие да доставим.
Ти какви интересни жестове си правила?
Ходих специално на уроци по рисуване, за да нарисувам картина за близък човек. На децата си подарих специално написани стихотворения, а за групата от дечица в курсовете ми по йога написах песен – “Химн на йогистите”. Май, както ми подсказа синът ми, всеки подарък, който не е свързан с пари, е по-ценен.
Сещам се, че преди години записах и една любима песен за мъжа ми, която беше на руски и изобщо не беше стил, който харесвам, но това не е важно. Изненадах го приятно. Колко по-хубави са тези подаръци, отколкото онези, практичните. Да видиш дали не е свършил парфюмът му например и да купиш парфюм.
Нито връзката ми, нито бременностите ми са бързо взето решение. Всеки се надява, когато му предстои да се обвърже семейно, това да продължи завинаги. Аз силно вярвам, че е възможно да запазя семейството си - затова го поставям на първо място и затова си мисля, че с годините трябва да сме все по-интересни един за друг. Като започнеш от това, че не трябва да пренебрегваш дори домашните си дрехи, до това, че не трябва да се отпускаш нито физически, нито психически. И да даваш от себе си това, което искаш да получаваш от другия. Любовта е като трикрако столче, което се крепи на доверие, любов и разбиране.
А правите ли го, стараете ли се?
Опитваме се и го правим точно в ежедневието. Например понякога мъжът ми ме посреща с вечеря, макар че рядко готви. Това за мен е жест на обич. Понякога откривам у него изненадващи качества. Когато се запознахме, беше много организиран. Сега понякога се случва да се прибера с децата от площадката, да е 9 вечерта, а той да каже: “Хайде, тръгваме!“ Да хванем децата и да заминем някъде. Ей така, спонтанно.
Някъде прочетох за теб определението “Пепеляшката от Казанлък”. Знаеш ли защо са те нарекли така?
Нямам представа. Не следя всичко, което пишат за мен, и не обичам да поставям и да ми поставят етикети до името. Може би асоциацията е с някаква мечта, с някакъв късмет, който съм имала.
Имаше ли късмет в живота си?
Да, но аз съм го преследвала.
Кой беше твоят късмет?
Казвам, че съм го преследвала, защото винаги съм работила в посоката да сбъдвам желанията си. Имах късмет да срещна мъжа си и да го оценя. Имам прекрасни деца. Имах късмет да превърна хобитата си в работа. Но важното е, когато срещнем късмета си, трябва да го стопанисваме.
Страхуваш ли се, че може да загубиш баланса си, хармонията си?
Не, не се страхувам. Като цяло съм практичен и спокоен човек. Особено последните години никога не съм взимала решения набързо. Когато едно решение е осмислено, винаги води до по-добър резултат. Колкото до отношенията между мен и мъжа ми, не мисля, че добрата връзка се дължи на компромиси. Мисля, че когато обичаш истински, не правиш компромиси, а обмисляш нещата и ги приемаш, защото обичаш човека отсреща. Направиш ли компромис, значи нещо не е както трябва, не си разбрал другия, не си напълно съгласен с нещо и рано или късно то може да стане непреодолимо.
Как живеете с твоето семейство?
Ако ти опиша един мой ден, сигурно ще изглежда скучен и еднообразен – всеки ден имам часове по йога, всеки ден играем и учим с децата, дъщеря ми всяка сутрин ме събужда с целувка, ляга при мен, гледаме един и същ филм, мъжът ми отива на работа и се връща по едно и също време, аз се занимавам с ежедневните домакински неща. Почти всеки ден готвя… Всичко може да ти изглежда по един и същ начин, ако му позволиш и се оставиш на рутината. А дори една нова рецепта може да обогати деня ми. Затова от известно време започнах ежедневно да си записвам по едно-две изречения - какво съм направила по-различно този ден. В началото пишех, за да отбелязвам някакви хубави неща, но после започнах да търся и да правя специално неща, с които да запомня деня си. Например днес ще имаме руска вечер, ще слушаме руска музика, ще сготвим руска кухня. В друг ден отивам например на йога при колега инструктор или подготвям нова програма за курсовете ми. Изненадвам хората със символичен подарък. Или пък с децата решаваме да си направим пикник, дори у дома. Слагаме покривка върху пода и там вечеряме. Или пък, когато се виждам със свекърва ми, ще є направя подарък без никакъв повод. Лесно е и няма да допусна да ми доскучае животът.
снимки: „Калина ме снима” студио
Коментари (0)
Вашият коментар