Доскоро Иван Лечев беше един от менторите в „Гласът на България“. Той и неговата любима – актрисата Евгения Александрова, открехват вратата на интимния си свят, показвайки ни любовта, която изпитват.
Днес това влюбено момче става на 61. Честит да си, Иване!
Жени ме спечели с абсолютно всичко. Първо - изглежда страхотно, аз харесвам точно такъв тип жена, какъвто е тя. А като започнахме да си говорим, ме заплени и с това, което представлява като личност. Тя е страшно забавна и будна. С нея може да се говори за всичко. Много артистична е естествено, прави смешки. В нея са събрани много неща наведнъж. Пее, танцува, след това се оказа, че и рисува много хубаво. Страхотно момиче!
Гледах я в “Ритъм енд блус 1” три пъти, а в “Ритъм енд блус 2” четири пъти, дори помогнах донякъде да се реализират нещата. Влюбен съм като магаре, до уши. Тя напълно си го заслужава, всеки ден се убеждавам в това. Вкъщи тя отговаря за салатите, а аз за месото и виното, тъй като съм дипломиран сомелиер и правя вино. Страшно го обичам това момиче и съм щастлив, че се оженихме и имаме детенце. Тя ме прави изключително щастлив.
Не съм чувствала някой толкова близък както Иван. Скоро си говорихме и той каза: “Толкова се успокоявам като съм с теб, няма друг, с когото да се чувствам така”. Всичко в живота е толкова стресиращо и хората са изтрещели, а като се видим двамата, настава спокойствие. Съдбата ни е срещнала, все едно се случи чудо. Толкова пъти, след като се събрахме, сме си казвали - “ама къде те срещнах, ама как се случи това”. Много сме щастливи. Аз го харесвам точно такъв, какъвто е. Прекрасен е и ние сме сродни души. Когато не сме заедно, мислим един за друг постоянно. Понякога ми се обажда и казва: “Стана ми мъчно, искам да те чуя, половин ден не сме се виждали”. Преди да тръгна на турне казва: “Какво ще правя три дни, аз си говоря с теб постоянно, дори когато те няма”.
Той беше женен, когато се запознахте, имаше ли упреци към теб тогава?
Женени или не, хората се срещат, събират се и се разделят. Пак ще кажа, всеки си има уроци в живота. Не можеш да упрекваш някого, когато не знаеш какво се случва в душата му. Аз отдавна не съдя хората, не изпадам в крайности. Както се казва, “човек гледа на лице, Господ гледа на сърце”. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
Да, той е достатъчно мъдър, за да ме разбере. Това ни остана като приказка - “ти обичаш ли ме още?”
Как се забавлявате?
Любимото нещо ни е да сме заедно и да си говорим. Ако сме пред телевизора, гледаме National Geographic или History. Обичаме планината, ходим на вилата ни в Средна гора. Копривщица ни е любимо място, там беше сватбата ни. Много романтичен и спокоен град. Ходим често и в Боженци.
Какво разбра от тази любов?
Колко е прекрасно да разбереш, че до теб е човекът, когото истински обичаш и винаги си търсил. Прекрасно е да усещаш, че той е до теб и наистина те подкрепя и ти помага във всичко, което се случва, а и ти можеш да направиш същото за него. Разбрах, че дори да намериш най-подходящия, трябва да продължаваш да се развиваш и да търсиш себе си, така ще си по-пълноценен и за себе си, и за другия.
Коментари (0)
Вашият коментар