Тя е като хуна. Влиза, преоблича дрехи със замах, позира без свян и по едно мъжко сако само, говори уверено и тръгва. След себе си оставя една лекота, която носи из въздуха като ехо нейните думи: „Животът е толкова прост...“
Между другото много бързо влизаме в темата за черното и бялото...
Много хора не знаят, но мозъкът на жената има черна и бяла страна. Често жени, които са отгледани като малки принцеси и са харесвани от майка си и баща си, които винаги са ги хвалили и са им казвали „ти си номер 1, ти си моята принцеса“, имат препълнена светла страна. Тяхната тъмна страна е празна и когато пораснат, непрекъснато се влюбват в мъже, които ги мъчат и я допълват. Те се спират на мъже, които ги изоставят, мъже, които са женени, които са лоши момченца, на които не им пука за тях. Това им харесва. И обратното. Жени, които израстват в много трудни семейства, където преживяват насилие, битки, проблеми, трудности, където са ги мачкали или майката е била много взискателна, имат препълнена тъмна страна, докато светлата е празна. Такива жени лесно се влюбват в нежни и грижовни мъже. Тяхната светла страна има нужда от тази стабилност, че някой ги обича, че най-накрая никой не ги третира зле и не им вика. Те избират за съпрузи добри момченца, с които невинаги има страст, но поне се държат добре с тях. Това обяснява защо такива готини жени, на които всичко им е супер, се влюбват в лоши момченца.
А няма ли вариант по средата? Да си израснал в нормално семейство, където единият родител е бил по-строг, но пък другият те е хвалел?
Няма такова нещо, винаги има едното или другото, както има ден и нощ. Има ин и ян, черно и бяло. Така е и с жените. Наблюдавайте какви мъже повече ви привличат и ще разберете коя страна ви е по-слаба. Или, да речем, жената има съпруг, който напълва тъмната й страна, но в момента, в който я напълни, тя си намира нов мъж или любовник -да я хвали, да й прави комплименти, тя има нужда от него, за да напълни бялата й страна. Тоест през целия си живот жената търси баланс между тъмното и светлото.
А при мъжете как е?
Не зная доколко е изразено при тях, но също има мъже, които харесват жените да ги мачкат, да ги обиждат и да ги нараняват. Много е вероятно и при тях тези жени да напълват едната страна. Ние всички сме дуални.
Ти самата в какво семейство израсна?
Аз съм израснала в много добро семейство, в което се държеше на образованието и на интелекта. Ние четяхме много книги. Държеше се и на работата, на честта, на уважението, на достойнството. Тези неща бяха винаги много важни за баща ми и днес съм му благодарна. Майка ми и баща ми бяха твърде различни. Майка ми беше щедра, раздаваща, широко скроена, а баща ми – малко стегнат, дисциплиниран, стиснат, всичко да е планирано. До ден днешен се изненадвам как вече 37 години живеят заедно толкова коренно различни хора.
Имах приятелка, която веднъж каза: „Имам един мъж за теб, трябва да ви запозная.“ Аз се дърпах, не исках. Отказвах й и изтъквах доводи: „О, аз имам изпити, имам толкова да уча. Изобщо не ми е до мъже.“ И все отлагах тази среща. Един ден отидох в парка и буквално се сблъсках с един мъж. Погледнахме се и между нас се появи веднага химия. Усмихнахме се и се запознахме. Беше невероятен мъж – юрист, голям умник. Той беше първата ми любов. Един ден отидохме с него в кафене, където срещнахме същата приятелка. Като ни видя, тя възкликна: „О, ти вече го познаваш?! Точно с него искам да те срещна вече цяла година!“ Тогава разбрах, че от любовта няма как да избягаш. Имах много щастлива връзка, но не бях готова да правя секс, той стоически издържа 9 месеца и накрая му писна. Избяга и след мен веднага се ожени за друга психоложка с подобна визия. Сега имат детенце и са много щастливи. И досега ми казва, че съм му била много голяма любов.
Била си срамежливо момиченце. Кога се промени?
На 15 години започнах да ходя по тренинги и там започнаха да ме развиват. В общуването с другите хора се промених. Започнах да чувствам, че съм красива и мъжете ме забелязват. Когато осъзнах, че мога да влияя на мъжете, всичко в живота ми се промени.
Само красотата ли влияе на мъжете?
Не, красотата е в правилното отношение. Не съм се смятала тогава за красавица, но овладях похвати към мъжете – как да говоря с тях, как да се движа, тествах страшно много. Тествах мъжете в моя университет, на улицата – забелязвах на какви думи реагират и много бързо научих как мога с приказки да омагьосам всеки мъж.
Не ги ли обиждаме, като казваме, че всеки мъж може да бъде омагьосан, при това с едни и същи похвати?
Обиждаме или не, когато попадне на една жена, която е професионалист, той се влюбва в нея и се чувства суперщастлив.
Мъжете са много лесни. Техният мозък е много по-елементарно направен. Имат само две полукълба – ляво и дясно – едното отговаря за емоциите, другото – за логиката. При нас, жените, има 40% повече невронни връзки между двете полукълба. Тоест ние мислим и чувстваме. Мъжете или мислят, или чувстват, затова при тях е много проста системата – той или иска, или не иска, или обича, или не обича. Затова, ако жената умее да му натисне полукълбо емоции – да бъде нежна с него, да му чурулика, да показва, че е щастлива, да бъде красива – готово. Нищо друго не изискват от една жена. Никой не иска да имаш 5 висши образования, никой не иска да бъдеш суперумна и да се правиш на голямата работа. От теб се иска да бъдеш обикновена, красива, щастлива, сексуална, и това е. Не е трудно. Ние, жените, сами правим живота си труден, като искаме да доказваме колко сме велики. Велика жена не е тази, която е по-умна от него, а тази, която го кара той да се чувства по-умен.
Защо, след като те са толкова лесни, все повече жени са самотни?
Защото все повече жени са глупави. Жените сме страшно глупави. Борим се за тази еманципация и колкото повече се борим за нея, толкова по-самотни ставаме. Мъжът иска да се чувства нужен. Повечето жени правят обратното. Тя мисли: „Сега няма да му тежа, а ще му покажа, че с всичко се справям сама и той ще ме обича.“ Пълни глупости! Трябва да му тежиш, да го ангажираш със себе си, непрекъснато да искаш нещо от него – да ти направи масажче, да си поговори с теб, да се разходи с теб в парка. Жени, които не умеят да ангажират своите мъже, винаги са самотни. Може би на мъжа ми не му харесва много, но той го приема и затова сме женени толкова години. Жени, които не ръчкат мъжете си, остават без тях. Това е доверие към мъжете – да ги ръчкаш постоянно и да имаш нужда от тях.
И в секса ли мислиш, че са толкова еднакви?
Не всички са сексуални. Заради стреса, в който живеят и работят, на някои мъже не им е до секс изобщо. За други сексът е начин за доказване. Има и такива, които истински обичат жените и разбират от женското тяло, но като цяло нямат култура на сексуалността. Тоест много мъже нямат представа какво да правят с женското тяло. Проблемът е, че и жените не знаят. Тя не може да му обясни къде да намери точка G, къде да натисне, какви пози биха били по-възбуждащи за нея и т.н.
