Няколко по-важни неща от това да си винаги прав

Не, не става въпрос за спора дали слънцето изгрява от изток или от запад (за протокола – първо огрява Страната на изгряващото слънце). Става въпрос за това дали искаш винаги да си „отгоре“ в спора, винаги да имаш последната дума, винаги да налагаш убежденията си на другите. С други думи да искаш да масажираш егото си до пълен екстаз и при всеки удобен случай.

Има ли полза от това?

Разбира се, и тя е за егото. Кара го да расте и да заяква. Не че има нещо лошо в това. Въпреки до голяма степен заслужената лоша репутация на егото, то си има и добри страни. Та нали егото е Аз-ът. С него тестваме реалността, мотивираме се, използваме го за защита. Но не и когато егото демагогства с другите и държи да доминира всеки път и на всяка цена.

Да си винаги точката на изречението е важно, но пък и многоточието си има своите предимства. И е не по-малко важно по значение.

Социалното общуване

Вечната правота го ощетява. Никой не обича дървените философи, хората, с които да се говори, е равносилно на спор с радиоточката, които не търпят чуждото мнение. Да си винаги прав, може да се окаже доста самотно занимание. Не само защото е трудно, а и защото е досадно и отблъскващо. За приятелството, за споделянето, за съпреживяването.

Възможността да научиш нещо ново

Истината е, че никой не може да бъде компетентен по всички въпроси по всяко време, колкото и да се мъчи. Човек се учи, докато е жив, понякога най-добре от грешките на другите. Стига да има очи да ги види и уши да ги чуе. Назиданието и заковаването им на стената на позора не обогатява, не учи никого на нищо добро. Единствено обижда.

Компромисът

Понякога крачката назад е нисък старт за две напред. Да замълчиш, вместо да размахаш поучително пръст, да отстъпиш първенството в налагането на мнение, може да се окаже изненадващо полезно. Не знаеш какво може да спечелиш, докато губиш. Пък и да дадеш възможност на другите да се докоснат до приза „дървена глава“, може да е доста отрезвяващо и поучително. Рано или късно всеки многознайко си намира майстора...

Добронамереността

Ако човек има избор дали да бъде прав или добронамерен, по-добре да се придържа към второто, съветват експертите. Не защото светът трябва да е пълен с вечно усмихнати и любезни безхарактерни индивиди. Да си непрекъснато прав, често означава някой друг да не е. Понякога потърпевш е шофьорът в съседната лента, съседката от горния етаж, продавачът в магазина, но понякога са любимите хора.

Който е готов да се откаже от последното, да вдигне ръка. Всъщност на кого му е притрябвало да е прав, когато може да е обичан.