Не съм особена разбирачка и нямам претенции, че всичко ми е ясно, но нека ви посъветвам алтруистично това – не правете компромиси да се споделяте с мъже, които не ви карат да се чувствате добре в собствената си кожа. Ако трябва да се извинявате за големината на пищния си задник и за „недостатъчността” на пазвата си, то тогава тоя тип изобщо не е за вас. И за нищо на света не правете секс с мъже, чието его трябва да помпате нонстоп.
Да, разбирам, че е съвсем в реда на нещата да подкрепяш този, когото чинно се шири из графата любим, но не е ли още по-нормално и той да е там за теб, когато ти потрябва? Защото ако трябва да дундуркаме плахото му его денонощно, как той и любовта ще узреят.
Защото какво ще се случи, когато изведнъж се извадим от пашкула, в който се намираме в началото на отношенията, и осъзнаем, че любовта е дизайнирана да повиши издръжливостта ни и да ни превърне в зрели индивиди.
Да ни превърне в някого, който е научил уроците на големите. Възможно ли е да сме привлечени сексуално от някого, на когото постоянно трябва да галим егото? Някой, който изглежда несигурен и зависим от мнението на останалите? Отговорът винаги би трябвало да е Не. Възможно е в началото тази боязливост да ни се стори доста секси, (макар че не знам в коя паралелна реалност ще да е това) ако ни кара да се чувстваме важни и нужни в живота на мъжа. С други думи, това може да удари егометъра ни в тавана, събуждайки невинна двойка влюбени гълъби. Но човешката природа е така устроена, че това съжаление, насочено към уж силния в двойката, няма да ни накара да изпитваме сласт.
В един момент ще ни се наложи да избираме дали искаме да имаме партньор, на когото да галим мъжествеността или ще се задоволим с мъж, на когото ще задоволяваме егото, забравили за нашето.
Коментари (0)
Вашият коментар