Егото ми се разклати, егати

Едно сигурно нещо имам в този живот. Егото. Познавам го отдавна и повече от добре. Събуждам се, егото ме чака пред огледалото с пудра и парфюм в ръка. Качвам се в колата - настанило се е удобно на педала на газта. Аха да проговоря, а егото ми вече се е изказало по темата. Винаги има какво да каже и е в отлична форма. И никога не спи. На него може да се разчита. Като на стар приятел.
Водили сме дълги спорове за нещата от живота. Били сме заедно къде ли не. В добро и лошо, в здраве и болест, в бедност и богатство, без да може никой да ни раздели. Дали?

Хубавото на егото е, че с времето наистина си станахме близки. Толкова близки, че понякога се чудя докъде се простира то и къде започвам аз. И егото като мен търси внимание, одобрение, похвала. Сърди се, когато го подценяват, ядосва се от несправедливото. Завижда и се мери винаги с по-големите. Усмихва се снизходително на по-слабите. Свети самотно в тъмното, когато е наранено и обидено и нахално дразни с енергията си околните. Понякога услужливо ме приспива и ме пуска самодоволно по пързалката на заблуждението, че всичко е наред и от мен по-прекрасна на земята няма. Но и аз не му оставам длъжна. Отвръщам хармонично.

Както старите приятелства обаче и егото ми се оказа уязвимо. Износи се от употреба. Скъса се хастарът, изтърка се по ръбовете. А уж добре се грижех за него... Хранех го редовно, от време на време го изчетквах и го носех за почистване и гладене в близко социално обкръжение. Оставях го да поиграе с другите, да се сприятели или да си спечели врагове. А после го успокоявах и му обещавах, че винаги ще бъдем заедно.

Излъгах. Егото ми се разклати. Утайката на времето се вдигна от дъното и промени завинаги вкуса му. Ами сега? Кой ще ме тормози посред нощ с въпросите за вселенската несправедливост? Кой ще ме вади от равновесие и ще ми слага буца лед в гърлото, когато не успявам да се класирам на финала в състезанието на живота? Кой ще ме успокоява от стената, че Нейно величество кралицата е единствена, неповторима? Кой ще ме изпраща на война за чест?

Егати. За това ли толкова се мъчих?
О, да. Категорично. И си струваше усилията. Оказа се егото е силно надценено. И е на пластове. Може да се бели, постепенно. Докато накрая не остане нищо. Е, почти нищо.

П.П. Поверително! Според запознати егото е пострадало сериозно, но не е в критично състояние. Лишено е от право на свобода за известно време. Предстои обжалване.