Познаваме Райна с творчеството й, с любовните й истории и с уклона й към пътешествия. За какво мечтае, какво я впечатлява най-много по света, какво я привлича към чуждите култури и как я възприемат мъжете отговоря сега.
Райна, знаем, че обичаш да пътуваш. Къде ти е най-уютно?
Обикновено всяка година отделям по един месец за почивка и пътешествие. Изтокът ме привлича. Когато съм на пътешествие, ставам в 7 ч. всяка сутрин и обикалям навсякъде. Била съм в Сингапур, Тайланд, Пукет, Бали, Монако, Палма де Майорка, Англия, Испания, Франция, Турция, Гърция, Кипър, Крит.
Какво те впечатли на остров Бали?
Хората там са бедни, ядат ориз и плодове, но въпреки това са усмихнати и изглеждат страшно младолики. Струва ми се, че нагласата, която имат към света, им помага да изглеждат така добре. На Бали се чувствах лека, сякаш витая във въздуха. След като се върнах в България, 7-8 месеца нямаше нещо, което да ме подразни. Нещата, които ме изнервяха преди, ме разсмиваха. Така си бях прочистила “хард диска”. Сред толкова зеленина и спокойствие имаш време да опознаеш още повече себе си и вътрешния си свят.
Когато пътуваш, приемаш много нови неща отвън и се променяш. Мъчно ми е за хората, които нямат възможност да пътуват. Благословия е да видиш други държави и традиции. Цената за това удоволствие не е малка. Платила съм я с много безсънни нощи и малко време за близките ми хора. Имала съм периоди с по три участия на ден. В началото на кариерата ми дори пиех успокоителни, защото треперех от недоспиване. Но тези неща се преодоляват и продължаваш напред.
Имаш талант на певица, а следваше психология в НБУ.
Eнергична съм и винаги трябва да върша нещо, за да се чувствам добре. Избрах тази специалност, защото ми е интересна. Разбрах и че имам интуиция, а тя е важна за тази професия.
На лекции често засичах погледи на хора, които се чудеха защо съм там, след като съм успяла в нещо друго. Казвали са ми, че хората учат, за да изкарват пари, а аз, след като изкарвам пари, няма защо да уча. Но имах потребност да се развивам и не искам да се ограничавам само с музиката.
Какво те наранява?
Малко са нещата, които могат да ме наранят. Не толкова предателство от хора, колкото например агресивно дете. Защото знам, че оттук насетне то ще е такова и вината е в родителите му. Срещу апартамента ми има парк, където всяка година засаждам дръвчета и скоро видях дете на 5-6 години, което клати едно от тях с агресия. А родителите му стояха отстрани и се смееха, че то се опитва да счупи дървото. Така се разкрещях през прозореца и много хора ме чуха, но се изнервих, защото родителите не направиха нищо да го спрат.
След няколко дни гледах през прозореца как група деца правят снежен човек, защото са ми мили такива гледки и в един момент едно дете отиде при снежния човек с пръчка в ръка и взе да го бие и рита с всичка сила. Такива неща ме нараняват, защото виждам, че светът не върви на добре. Това ме отчайва и фрустрира. Не мога да игнорирам тези неща. Ядосва ме това, че хората гледат да живеят предимно за себе си. Мога да кажа, че мен ме е грижа за хората.
Казват, че чалгата била виновна за положението в България. А всъщност хората, които казват това, може би не са посадили и едно дръвче и търсят причината за проблемите извън себе си. Правителството, общината, все другите са ни виновни.
Кои са чертите, върху които ние българите е добре да работим?
Като имаме успехи, твърдим, че ги дължим на себе си, а когато нещо не ни върви, са виновни другите. Важно е да не надничаме в чинията на съседа. И да намерим положителните черти в характера на един човек, не да го оплюем, както е по-лесно. По принцип сме трудолюбив народ, но ми се струва, че много пъти нещата не зависят от нас. България е малка държава и възможностите не са големи. Съветът ми към младите е да не престават да учат. Знанията са техният билет към света. Дълбоко съжалявам, че съм загубила години, в които не съм учила, защото сега можеше да съм записала второ висше.
Помага ли ти наученото по психология и в живота?
Помага ми, но понякога и ми пречи, защото много хора ми стават ясни още при запознанството. Не съм скенер, но се доверявам на първата си преценка. Тя не ме е подвеждала досега, макар че съм рискувала и съм давала шанс. По отношение на мъжете ми помага наученото за езика на тялото, който се изучава в психологията и ми подсказва дали казаното от човека пред мен, е истина. В началото всеки гледа да се представи в най-добрата си светлина и след време сваля маската и показва истинското си аз.
Или преди не съм забелязвала лошото, или сега се разочаровам повече от хората. Много от тях са с обедняла ценностна система. Убежденията на масата са, че успяват тези, които са безскрупулни, с качества, които не харесвам - наглост, да постигнеш успех на всяка цена. Смятат, че това е формулата да вървиш напред в професионален план, но в личен всъщност те дърпат назад. И хората не го осъзнават.
Според теб има ли ценностен упадък и в личните отношения?
Докато преди през първите 4-5 месеца от връзката само се държахме за ръце и се целувахме, сега на първата среща - преспали, на третата си изневерили. Може и да съм старомодна, но това, което виждам в отношенията между хората, не ме устройва. Тези връзки са колкото да си задоволиш биологичните потребности и нищо повече.
Ти изискваш ли много грижи и внимание от мъжа до теб?
Искам да съм с мъж, с когото да се чувствам жена. Това обаче в днешни дни трудно се постига, защото като че ли жените са по-устойчиви психически. Мъжът трябва да излъчва мъжественост и сила. Това харесват жените, но не онази престорена физическа сила, а силата на характера.
На мен приоритет са ми личните отношения. Това, което може да ме натъжи е, ако ме разочарова човек, на когото държа, ако направи нещо, за което не ми е казал. Държа да се обграждам с хора, които са отговорни и на които мога да разчитам.
Има ли мъж до теб?
Това ще запазя за себе си. Предпочитам да съм сама, вместо да имам посредствени отношения. Обичам малките жестове, но това често ми липсва. Веднъж бях казала, че ми се яде лютеница и на рождения ми ден получих буркан с етикет: “Лютеница македонско девойче. Произведено в Сандански. Срок на годност - вечна.” Толкова се зарадвах. Аз самата съм писала бележка на любимия, към която съм добавяла бонбон, така че като се събуди, да я види. Не обичам да повтарям романтични моменти от една връзка в друга. А жестовете на внимание са нужни, за да продължи любовта дълго време. Досега съм имала все дълги връзки.
Мисля, че не. Според мен идеалната възраст да имаш дете е 30 години, не по-рано. Преди това можеш да му дадеш вода, храна, но не и да направиш онази емоционална и мъдра връзка, с която след това да му спестиш много проблеми в личен план. Ако този модел на привързаност не се изгради правилно, то след това цял живот може да е невротик и да има проблем с общуването.
Какво искаш да ти се случи в живота?
Искам да виждам все повече хора, които мислят за бъдещето и другите около тях. Да виждам повече усмихнати и лъчезарни, а не агресивни деца. Да няма случаи за насилие върху деца, върху животни. Искам хората да са по-добри. Стремежът към материални неща замъглява съзнанието на много хора. Парите, които изкарвам, не инвестирам в рокли, а в образование и пътешествия. Най-голямата ми мечта е да обиколя света. И вече съм започнала да го правя. Гордея се с това, че съм създала свой дом, имам приятели и съм посетила доста страни.
Откри ли себе си чрез музиката?
Музиката е моят начин да изразя себе си. Иска ми се да пея и по-различна музика освен тази, която изпълнявам, но се съобразявам с хората, с пазара. Лесно можеш да станеш актуален в попфолка, ако разчиташ на скандали, голотия и изцепки, но това не е за мен. Аз самата не слушам комерсиална музика. Предпочитам кубинска, салса, френска, руска, македонска музика, която и изпълнявам. Гръцката музика много ми харесва и уча гръцки език, за да разбирам текстовете на тези силно въздействащи песни. Преди няколко дни се запалих по песента на Любе “Позови меня по имени” и я слушам непрекъснато.
Случвало ли ти се е на сцената да преживееш нещо неприятно, свързано с публиката?
Веднъж на не особено възпитан мъж му хрумна да ме вдигне във въздуха като гергьовско агне и както си пеех, го фраснах с микрофона в главата. Иначе усещам, че респектирам мъжете и те не смеят да правят такива неща. Лошото е, като си харесам някой, той се страхува да направи първата крачка, защото съм популярна личност. Такъв тип съм, че не правя първата крачка, само мога да го провокирам да е по-смел.
снимки Валентин Киров и Донка Златанова за Studio Blick
стилист Васил Божилов
грим Алина Манова
коса Детелина Михайлова
Коментари (0)
Вашият коментар