Преди няколко години каза едно от най-важните „да” в своя живот на съпруга си Слав Брейчев. Лесно ли се реши?
Може би това бе най-премисленото „да” в живота ми (усмихва се), защото характерът ми е такъв, че ми трябва време да позволя на някого да бъде до мен. Искам да го огледам, да го проуча, да го усетя, доколкото ми е възможно, и това се случва с времето. След почти 5 години заедно със Слав реших, че мога да кажа това „да”. С него заговорихме за сватба преди година-две, но на шега. И в един момент шегата стана истина.
Какви са неговите плюсове, а сигурно има и малки минуси?
Има подредени мъже, но моят не е сред тях. Не държа на педантизъм, дори не е добре. Допълваме се, защото аз пък съм подреден човек. Не понасям да ми е разхвърляно и затова вървя след него, мъмря си и събирам разни неща като всяка жена. Той все търси нещо и не знае къде се намира вкъщи, а аз го насочвам. Ценя у него, че умее да изслушва, да се контролира, не е избухлив и скандалджия. Не позволявам да бъда обиждана и нагрубявана. Всеки греши някъде и в нещо, но когато тази грешка се изговори и се направи равносметка, само с две думи може да се избегне нагрубяването.
Нашата не бе от пръв поглед. Днес думата любов убягва на подрастващото поколение. Те гледат по-разкрепостено и не вникват в смисъла й. Мислят, че е модерно да правят секс за една вечер. Трябва да се наслаждават на това чувство, не да го консумират така материално. За мен любовта започва от момента, в който се събудиш до човека до теб и той ти се усмихне, преминеш пред закуската заедно, няколко разменени приятни думи, и още - жестовете, отношението. Любовта е съвкупност от много неща, които я правят толкова трудно постижима.
Къде беше меденият ви месец?
На едно красиво и романтично място - гръцкия остров Лефкада. Това преживяване беше изненада за мен след сватбата. Там бяхме само двамата и се наслаждавахме на всичко, което ни се случва. С него можем да си мълчим, това не ни напряга и натоварва.
Кога получи годежния си пръстен?
На рождения ми ден сутринта Слав ме изненада с цветя, оставени в колата ми. След това ми предложи вечерта да не правим голямо парти, а да отидем на вечеря само двамата. В любимия ни ресторант ми каза, че имало нов десерт в менюто в ограничено количество и все ме подсещаше да го поръчам. Като ми го поднесоха, той се оказа кутийка с елегантна панделка. Много се зарадвах, че ми е купил обеци и дори му го казах. А то се оказа годежен пръстен. Тъй като пръстенът не прилича много на годежен, се зачудих какъв е поводът да ми го подари. Но когато ме попита дали ще стана негова жена, се развълнувах. Все още го нося заедно с брачната халка.
Преди нея бях по-негативно и песимистично настроена. Сега се интересувам от позитивна психология и начин на живот, работя върху себе си и усещам разлика. Преди не вярвах толкова в мен самата, както и на способностите си, но това се промени. Сега се опитвам да обяснявам, показвам и променям хората около мен да не мрънкат, да не се оплакват. Няма невъзможни неща. Постигнах своята промяна с книги, курсове, практикувам йога. Съчетавам я с всякакви спортове като таебо и дори по-екстремно изкачване в планината. Покорявала съм връх Вихрен, връх Ботев. Планината възпитава. Природата, цветовете, енергията й ни влияят дори без да го усещаме. Препоръчвам на всеки разходките в нея 1-2 пъти в седмицата.
Изглеждаш като човек, който търси радостта в живота. На такава честота ли си настроила душата си?
Настройването не е еднократно и за цял живот. Трябва постоянно да се настройваш, защото все някой те разцентрова. Но пак се връщаш на правилната честота. Когато си нервен, се сещаш за нещо, което ти е доставило удоволствие – емоция, песен, и готово. Понякога сълзите изчистват негативните емоции, така че и те са полезни.
Какво търсиш в живота и намерила ли си го?
Търся приятните моменти. И за да ги намеря, преминавам през всичко това, което ми поднася съдбата.
Като приключи участието ми в „Господари на ефира”, щях да замина на работа в италианска телевизия. Започнах да уча езика, но срещнах Слав и любовта му ме задържа.
фотограф Андрей Киров
Коментари (0)
Вашият коментар