Дори най-малките деца знаят, че 19 февруари е специална дата. Дяконът е бил отнет от земния му път. Момент от историята ни, когато приключва храброто дело на най-харизматичния герой на България и когато започват митовете за него... Момент, в който жилавата, нестихваща любов на българина към неговия Дякон получава вход към своето безсмъртие.
Имаме честта да разговаряме с Христина Богданова - пра-правнучка на сестрата на Левски - Яна Кунчева. Тази среща не би била възможна без съдействието на Сдружение "Българска история". Благодарим! 
Г-жо Богданова, казвате, че Ви се иска Левски да не бъде възприеман само като герой, но и като личност, като човешко същество. Какъв е бил той като човек - кои са онези човешки качества извън храбростта, ловкостта и достойнството, за които малко хора знаят?
- По-скоро вярвам, че за да разберем в пълнота героя Левски, би трябвало първо да се опитаме поне да опознаем човека Васил. Защото именно неговите човешки качества, умения и усилия са му помогнали да формулира своята идеология, да я превърне в кауза и да увлече толкова много българи. Трудно ми е да го опиша с два-три щриха и едва ли ще обхвана всичко, което може да се каже за него. Затова ще се спра само на няколко неща. Бил е любознателен, което му е позволявало да се интересува от света около себе си – от хората и техните съдби, от разсъжденията и разбиранията им. Бил е жаден за знание и се е отдавал със страст както на четенето, писането, смятането, така и на духовната наука, пеенето, а после и на военното знание. Допитвал се е до другите и е умеел да слуша внимателно. Бил е още съобразителен и разсъдлив. Уважавал е другите и е вярвал, че всеки е ценен сам по себе си независимо от качествата и уменията, които има. Защото различието не бива да ни разделя, то може само да ни помогне да живеем по-добре и успешно да вървим напред. Бил е изключително честен – в позициите си, в поведението си, в отношението си с другите. Скромен и непретенциозен. В същото време много жизнен, радващ се на живота, харизматичен. Влагал е съвестност и страст в нещата, които прави – когато помага на майка си като дете, когато играе с другарите си, когато служи при вуйчо си архимандрит Василий, когато се обучава и сражава в легията на Раковски, когато е знаменосец на Панайот Хитов, когато учителства във Войнягово и Еникьой, когато организира мрежата от революционни комитети и обикаля България надлъж и нашир. Справедлив е бил, способен да проявява търпение, но абсолютно безкомпромисен спрямо себе си и спрямо другите, що се отнася до делото – България и българите да бъдат свободни. И силно вярващ – в Бога и в човека.
Знаете ли чисто в битов план неща за него - например коя е била любимата му гозба, или пък имал ли е някакво предпочитано занимание - спорт, поезия?
- В родовата памет има съхранени истории, според които Васил Левски бил много здрав и силен физически. Често приканвал другарите си да му се нахвърлят по четирима-петима, но никога не успявали да го преборят. Бил много жилав, издръжлив и подвижен. С лекота прескачал дувари и потоци. Участвал е понякога и в пехливански боеве, макар че те били по-голяма страст на брат му Петър.
Една от големите му страсти обаче било пеенето. Васил имал изключителен глас и умеел да пее прочувствено и завладяващо. Освен негова страст, песните често се превръщали и в „оръжие“ да привлече хора за каузата. Обичта си към музиката Васил наследява от своята майка – Гина. По този повод племенникът й Васил Г. Караиванов споделя в своите спомени: „Тя знаеше много народни песни, които пееше сладкопойно, някои от които бе предала на сина си Васил, който също ги пееше при най-различни обстоятелства, особено по време и във връзка с неговата организационна революционна дейност.“ И майка, и син пеели прочувствено и завладяващо, търсили са и са намирали утеха в песента. София, дъщеря на Яна и Андрей, разказва: „Често пъти я чувам, че пееше песните: „Искам, мамо, да те видя и вси мили у дома“ и „Вятър ечи, Балкан стене“. Аз я слушам, слушам и аз пея с нея. Кога съгледах – платът от тъканото мокър от сълзи. И аз си мълча, и седя. Това ставаше често, сигур е намирала облекчение в песента.“
Съществуват ли митове за Апостола, които така и не отминават с годините?
- Струва ми се невъзможно около толкова значима фигура като тази на Апостола да няма и митове. И това само по себе си не е проблем. Проблем според мен са спекулациите, които периодично се появяват около годишнините на раждането и гибелта му, като например, че бил терорист или детеубиец. Или пък че майка му се била самоубила. Не знам каква им е целта, но подсказват или злонамереност, или дълбоко непознаване както на историята на този велик българин и на неговото семейство, неговото мислене и убеждения, така и на епохата, в която е живял.
Какво знаете за неговата любима Гена Бонина и тяхната история?
- За Гена Бонина не съм чувала, нито съм срещала това име в записките на моите прадядовци. Знам за Гена Беюва – сираче от село Свежен. Търсейки претекст да се представи пред чорбаджията в селото с цел установяването на революционен комитет, Левски казва, че иска да се сгоди за Гена. Самата Гена е в заверата и подкрепя плана. Тя не е била негова любима, а последовател и съратник в делото.
Каква е Вашата лична мисия като наследник на великия българин?
- Вярвам, че всички българи сме наследници и потомци на Левски. Аз и останалите родственици полагаме грижи и усилия да съхраним историите от живота на Васил Левски, които нашите прабаби и прадядовци са разказвали и записвали. И да ги предаваме нататък. През последните 7-8 години участвам в срещи с хора на най-различна възраст и навсякъде из България. И разказвам това, което знам, за да помним, да черпим мъдрост и опит, да намираме поводи за гордост и да градим една здрава себеоценка за нас като нация…
Коментари (0)
Вашият коментар