Тайните на Мерил Стрийп

“Когато инстинктът да унищожаваш се демонстрира от човек с власт, той сякаш насърчава и другите да се държат по същия начин. Неуважението събужда неуважение. Насилието поражда насилие. Когато хората с власт използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим”, смело заяви Мерил Стрийп в речта си след получаването на почетен “Златен глобус” за цялостен принос тази година. Тя визира конкретно американския президент Доналд Тръмп и не спести критиките си по негов адрес. Всъщност думите на актрисата винаги са най-цитираните и най-споделяните. Изследователят Майкъл Шулман пише: “Речите на Стрийп сами по себе си са изкуство - едновременно спонтанни и обмислени, скромни и надменни, благодарни и преситени.”

Тя умее да завладява публиката не само когато е в роля, а е обожавана и като личност. Нещо, което рядко се среща в Холивуд, където често красиви и талантливи актриси се оказват съвсем несигурни в личния си живот, истерични и изключително неприятни на живо. Мерил е изключение. Тя е толкова стабилна в личния си живот и гражданската си позиция, колкото и в превъплъщенията си пред камера. И това всъщност е една от най-големите й тайни за успех – тя знае коя е, какво може и нито се срамува да покаже таланта си, нито се главозамайва. А това съвсем не е лесно предвид факта, че е обявена за “най-великата жива актриса”.

В книгата си “Винаги тя” Шулман обяснява: “Мерил е богиня сред актрисите, способна да влезе във всеки образ, да овладее всеки жанр и, бог знае, да усвои всеки акцент. Вместо да потъне в обичайната за над 50-годишните актриси забрава, тя опровергава холивудската аритметика и достига висоти в кариерата си. Никоя друга актриса, родена преди 1960 г., не може дори да получи роля освен ако Стрийп преди това не я е отказала.” Самокритичност и самоирония са другите й качества, които неизменно я водят нагоре по стълбата на успеха. Всички, които я познават, признават, че тя е перфекционист и е много взискателна – и то най-вече към себе си. Мерил никога не работи отгоре-отгоре, никога не прави нещо повърхностно или само за да отбие номера. Тя просто работи за себе си. Това е и едно от основните й убеждения за живота:

“Мисля, че всеки човек трябва да намери собствените си път и правила. Всеки има разбиране за себе си и трябва да се осланя основно на него. В живота има значение само това, което е важно и правилно за теб самия. Не това, което ви казват родителите. Не това, което ви казват другите. Слушайте единствено вътрешния си глас.”

Друго качество, което неизменно й помага по пътя към върха, е нейното вечно желание да учи по нещо ново всеки ден. Стрийп признава: “Аз съм любознателна, а в това е същността на актьорството.” Още от млада тя обожава да чете, да трупа знания. Всъщност първоначално дори смята да кандидатства право, но за щастие се успива в деня на изпита. Със сигурност щеше да стане страхотен адвокат, но нямаше да има три оскара и девет награди “Златен глобус”. Мерил Стрийп обаче приема успехите доста скромно. Още през 2009 г. тя категорично заявява: “Няма такова понятие като най-добра актриса. Няма и понятие като най-велика жива актриса. Аз съм в такова положение, че разполагам с вътрешна информация. И знам, че е истина.”

Освен това тя не се колебае през смях да припомни, че в годината, в която навършва четирийсет, й предлагат роли в няколко различни филма – в три от които искат от нея да играе вещица. Мерил многократно доказва, че умее да се шегува със себе си – едно от най-рядко срещаните качества в Холивуд. Когато печели “Златен глобус” през 2003 г. за превъплъщението си в “Адаптация”, започва обръщението си с думите “Не съм подготвила реч, защото не очаквах. Мина много време. Сякаш от плейстоцена не съм печелила нищо.” Тя искрено се смее на шегата на Стив Мартин и Алек Болдуин, водещите на церемонията по връчването на оскарите през 2010-а, че с 16 номинации и само две статуетки (тогава) Стрийп всъщност е най-губещата актриса, тъй като цели 14 пъти е била лишена от награда. Самата тя по-късно се шегува в интервю, че е свикнала да губи Оскари.

Дори когато през 2012 г. печели третата си статуетка от филмовата академия на САЩ, тя отново е саркастична: “Боже мой! Наистина ли? Когато чух името си, имах чувството, че половин Америка си казва: О, не! Я стига! Защо? Пак ли тя?” Но истината е, че Мерил, дори и да не парадира с успехите си, много добре знае цената си. Изследователи на живота й обясняват: “Тя от възпитание омаловажава всепризнатото си превъзходство и в същото време го демонстрира щедро.” Нейният съвет към младите актьори е отново мъдър и с чувство за хумор: “Формулата на щастието и успеха е просто да бъдеш себе си по възможно най-яркия начин. Не е нужно да ставаш известен – достатъчно е да накараш родителите си да се гордеят с теб.”

Другата голяма тайна за щастлив и успешен живот на Мерил Стрийп е Дон Гъмър – нейният съпруг, опора, партньор. Двамата се женени от 39 години и имат четири деца. Актрисата дори признава, че Дон изобщо не се впечатлява от наградите й и дори му е малко досадно да я придружава на светски събития. През 2012 г., когато печели третия си "Оскар", Мерил започва благодарствената си реч с името на съпруга си: “Първо ще благодаря на Дон, защото, когато благодариш на съпруга си в края на речта, заглушават името му с музика, а аз искам той да знае, че ми е дал всичко, което най-много ценя в живота.”

И въпреки че погледнато отвън той е мъж в сянка, Мeрил признава, че Дон е нейната най-стабилна опора. В интервю тя споделя “Не знам какво бих правила без съпруга си. Сигурно щях да бъда мъртва емоционално Той е най-прекрасният мъж.” Той и четирите й деца са истинската й любов, истинското й вдъхновение и Мерил не позволява нито на кариерата, нито на славата да я главозамаят дотолкова, че да забрави кои са истински важните неща в живота. Тя признава, че от децата си се е научила основно да слуша другите и това се е оказало най-важният урок: “Да слушаш – това е всичко, това е цялата тайна. Преди и по време на работа, с децата си, със съпруга си, с майка си, с баща си... Това е най-важното… да замълчиш и да се вслушаш в другия – в неговите думи, но и в неговите желания, страхове, прикрити послания. Така можеш да научиш всичко!”

Друго тайно оръжие на Мерил е невероятната й интуиция 

Хората, които са работили с нея, признават, че има някаква мистерия около актрисата. Във всяка роля тя се води не толкова от систематична техника, тренировки и опит, а сякаш от вътрешен компас. Те не просто играе, а изпада в друго състояние, в което се слива с героинята си. Сякаш е обладана от образа. Талантът на Мерил не може да бъде описан, да бъде хванат в думи. Когато я питат как определя състоянието, в което изпада, когато играе, тя е категорична: “За мен това е като църква. Все едно приближаваш към олтара. Имам чувството, че колкото повече говоря за усещането, нещо ще си отиде. Зная обаче, че когато играя, се чувствам по-свободна, не толкова овладяна, по-податлива.”