Някога Катрин Хепбърн нарича Мерил Стрийп „актриса, която играе по учебник” и не й предрича бляскаво бъдеще. Въпреки това няколко десетилетия след дебюта й на голям екран, блондинката, по която Пиърс Броснан въздишал безпощадно, я опровергава безкомпромисно. Освен виртуозен артист, мис Стрийп е и говорител на Националния музей на женската история в Америка.
Хонорарът й от „Желязната лейди” – роля, за която печели третата си награда „Оскар”, е дарен на въпросната институция.
Госпожо Стрийп, често философията за живота я вземаме от родителите си. Приличате ли на майка си?
Майка ми беше личност, която озаряваше стаята, щом влезеше в нея. Тя се сприятеляваше лесно и общуваше с ентусиазъм и радост другите. Обичах я и й се възхищавах наистина искрено. Ще ми се да бях повече като нея. Тя избра да вижда най-добрите части от живота и не се вглеждаше в това кое е грешно. Не позволяваше на негативното да я дърпа назад.
Как успявате да съчетаете доста заетата си кариера и отглеждането на вече порасналите си деца?
Имам страхотен съпруг, когото намерих преди много години. Късметлийка съм с него. Освен това ти трябва доста сила и изключително добри организационни умения. Все едно ръководя фирма, макар че нямам такава. Изисква се плануване, плануване, плануване.
Две от дъщерите ви също са актриси. Как се чувствате от това?
Горда съм с дъщерите си, че искат да работят това. Но съм и уплашена за тях. Защото когато критиката застане на пътя на актьора, тя не осъжда сценария или другите компоненти, тя осъжда теб. Трудно е да подминеш това, не може да го свреш на място, където няма да се чувстваш наранен. От това се страхувам. Никога обаче няма да им кажа да не правят това, защото мисля, че тази професия е славна и съм благодарна затова, че ми позволява да изразя това, което искам.
Обичате ли да готвите?
Понякога ми харесва, друг път не. Случва се да започна да готвя и по средата да го изхвърля. Тогава винаги вкъщи се вечеря пица. След това се крия в стаята си паникьосана. Когато децата ми бяга много малки и трябваше да работя, идваше жена, която готвеше за тях. Сега нямам готвач, сама приготвям храната. Но в детството им ми беше трудно хем да пиша домашни, хем да приготвям вечеря.
В коя световна кухня сте най-виртуозна?
Напоследък готвя много паста. Лесно ми е. Различните спагети, фетучини и прочие имат различен вкус и може да ги смесваш. Готвя, защото децата ми обичат определени неща и не могат да се наситят. Една от дъщерите ми много харесва паста с карфиол, свеж магданоз, естрагон и рикота.
Не съм щастлива винаги. Такава съм обаче пред журналистите. Мога да бъда изключително кисела, питайте съпруга ми. (Смее се.)
Какво Ви прави щастлива?
Всичко, което те прави щастлив, е простичко – любовта, сексът и храната. Всичко останало - власт, влияние, сила, са неща, които може да надвият това, което е важно в живота.
Завиждали ли сте някога на някого?
О, да. На Джесика Ланг, когато се снима в „Сладки мечти”. Това е велик филм. В него тя е извън всякакви предели. Мечтала съм за неща, които не съм имала, но трябва да призная, че аз съм наистина благословена с моите постижения. Не се оплаквам.
София Лорен веднъж каза, че Ви мрази, защото сте й откраднали ролята в „Мостовете на Медисън” с актьорските си умения.
Не мисля, че София ме мрази, защото за пръв път я видях преди 3 години на „Оскарите” и ме прегърна толкова сърдечно. Направи ме наистина щастлива. Аз съм й такъв фен, както и моят съпруг. И до ден днешен не може да се съвземе от онази сцена, в която тя излиза от морето. (Смее се.) (Става дума за филма „Момчето върху делфина” – бел.ред.)
Работите с елита на Холивуд. Кой е любимият ви режисьор?
Нямам такъв, както нямам любим цвят или любима храна. Харесвам всичко. Имало е режисьори, с които не ми е било забавно да работя, но в повечето случаи осъзнавам, че съм невероятно разглезена от моята кариера, защото съм се докосвала до най-великите, най-великите режисьори.
Има ли някой, с когото не сте работили, а Ви се иска?
Да, бих искала да работя с Мартин Скорсезе, но той не се интересува от женски персонажи. Не знам дали ще ми стигне животът да го видя това. Обичам Спайк Джонз. Хареса ми да работя с Уес Андерсън, но тогава бях лисица, сега искам да опитам отново с него, но този път да съм човек. (Мерил Стрийп озвучава госпожа Фокс в анимационния филм „Фантастичният господин Фокс”- бел.ред.).
Великата Мерил Стрийп някога страхувала ли се е от роли?
Не може да си вършиш работата и да те е страх. Може да чувстваш страх на пресконференция, да си нервен, потен, но никога не трябва да се страхуваш, когато си пред камерата, защото тогава нищо няма да излезе.
Да разбирам ли, че нищо не е в състояние да ви изнерви?
Изнервям се, когато имам повече време да мисля за нещо. Затова съзнателно не позволявам на себе си да си почивам прекалено много между различните проекти.
Източник: The Talks
Коментари (0)
Вашият коментар