Подполковник Невяна Митева: Гориш ли в работата си, рано или късно те оценяват

“Хуманното отношение е присъщо за женската природа, независимо дали една жена е с униформа или не. Но ние, жените сме и борци на всички фронтове.” Така започва разговорът с Невяна Митева – жена с пагони на подполковник, шампион по плуване в стил бътерфлай, председател на сдружението на жените военнослужещи.

Невяна неслучайно попада във военната професия. В началото я произвеждат в офицер, заради спортните й заслуги и участието й в олимпийските игри. По-късно е изправена пред избора да продължи със спорта или да се гмурне във военната професия. Избира второто. И въобще не съжалява за това. Тази служба тя сравнява със спорта и е убедена, че погледът на един спортист е от огромно значение в нея. Защото без дисциплина, упоритост и ежедневно доказване, няма как да оцелееш: “Важно е дори когато не умееш нещо, да се бориш срещу него и да го направиш, а не да вървиш с женското напред и да смяташ, че някой друг трябва да го свърши.” Една жена на такава позиция се сблъсква и с много предразсъдъци, тъй като повечето й колеги смятат, че е нагазила в мъжка територия. Това я кара да бъде още по-упорита и да работи два пъти повече, за да докаже, че е наистина добра в това, което прави: “А и едно от най хубавите неща във военната професия е, че всеки колега ти пази гърба в буквалния смисъл. Тази сплотеност е чудесна”.

За жените няма забранени територии

“Няма женски и мъжки роли”, твърди жената в униформа: “Моите родители винаги са заставали зад решенията ми и са ме подкрепяли във всичко. Аз съм късметлийка, защото имам пълната подкрепа на мъжа до себе си, който също е военнослужещ. Осъзнаваме рисковете и отговорностите на всеки един от нас. Това ни дава сили да продължаваме напред. Мои познати жени са имали възможността да се занимават с една изключително предизвикателна професия – летец-пилот, но родителите им са ги спирали от страх с мотива, че тази професия не е за тях. Разбираемо е. Но истината е, че навсякъде е “отворено” за жените, дори да се доказват в такива трудни професии.”

Спортът ме научи да осъществявам мечтите си

Плуването е нейната страст: “Водата е онзи течен кристал, в който очаквам да се потопя след като приключа с професионалната си кариера. Тя ми дава енергия и ме пречиства отвътре. Мечтая да тренирам деца. Следя всички състезания и нашите най-добри плувци. Спорта ме изгради като човек и личност и ме научи как да осъществявам мечтите си. Имах късмета да съм добра в плуването и после да стана най-добра в България в стила бътерфлай.”

Невяна все още е най-добрата в най-трудния, но най-красив стил в плуването. Тя чака с нетърпение да види талантливо българско момиче, което ще я надмине. А дали победата е най-важна или пътят, който извървяваме към нея? „Победата разбира се”, отсича тя! Казва обаче, че от дистанцията на годините много по-труден й се струва пътят: “Докато вървиш към победата, се вижда дали си психически устойчив, дали си достатъчно упорит, дали можеш да се справяш ежедневно с непостижими физически усилия, защото аз съм плакала и страдала, тренирала съм по пет пъти на ден. Неслучайно спортистите така треперим и милеем за Олимпиадата. Несравнимо е да си равен със спортисти от целия свят и особено в плуването, защото там и при леката атлетика се раздават най-много медали.”

“Дали се научих да губя? Да! Въпреки че имах тежки моменти в личния ми живот, именно защото не бях научена да губя. Научих се да се боря, да показвам, че мога. В спорта обаче не се научих. Всяко скачане в коридора бе да покажа, че съм най-добрата. В живота трябва да преглъщаш, да се научиш да премълчаваш някои неща, с цел да работиш добре в екип, това е много ценно качество. Докато плуването е индивидуален спорт и треньорът ме учеше, че трябва да изям конкуренцията като започна от малкото пръстче, докато не видя, че моята ръка е преди неговата.

При военните пък научих, че всички заедно можем да работим за по-добра среда. Смятам, че това е социалната роля на жените в едно общество. Аз вярвам, че българката е борбена, че е амбициозна и че има енергията да доказва своя професинализъм във всяка сфера. Вярвам в това и се опитвам да запаля повече момичета. Когато гориш в работата си, рано или късно те оценяват. Вярвам, че жените можем да палим олимпийски огън във всяко едно сърце. Всяка от нас се сблъсква с трудности, важно е винаги да усеща, че има рамо до себе си, чието й да е то. Въпроса е да се сее добро и да възпитаваме децата си в толерантност. Те трябва да са широкомислещи европейци, амбициозни при това, но с български дух и енергия. Всеки човек се чувства добре, когато прави добро. Един от слоганите на жените военнослужещи е точно такъв: “За да вярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш”, едва тогава усещаш удовлетворението от него.”

Снимки: Министерството на отбраната и личен архив