Историята на едно чудо

Защо да сме добри и великодушни само по празниците? Защо отваряме сърцата си за другите само когато имаме повод за това?

Наистина времето по Коледа и новогодишните празници сякаш ни променя и ни кара да се чувстваме някак по-състрадателни, смирени и да подаваме ръка на ближния. Но смисълът на добрите деяния е не да чакаме повод за тях, а да ги вършим всекидневно, както и да не очакваме нищо в замяна.
А няма добрина, която да остане ненаказана.

В една дъждовна вечер преди много години възрастен мъж и неговата съпруга решили да се скрият от дъжда и застигащата ги буря в един мотел, зад рецепцията на който ги посрещнал вежлив и усмихнат млад мъж.
Възрастният господин попитал дали се намира свободна стая за него и любимата му. Рецепционистът със съжаление отвърнал, че всички стаи са заети заради събитие в съседен град и няма възможност да ги настани. Въпреки това не могъл да ги отпрати по пътя им в това ужасно време навън и предложил своята стая.
Гостите на мотела не искали да приемат предложението на младия мъж и отклонили поканата, за да не създават допълнително неудобство. Въпреки техния отказ рецепционистът настоял и те останали да пренощуват.

На сутринта, докато си казвали довиждане, възрастният господин, възхитен от добротата на младия служител, се обърнал към него: „Постъпката ти няма да бъде забравена. А за жест като този трябва да управляваш хотел. Може би някой ден ще построя един, който ти ще ръководиш.”
Младият мъж се усмихнал, приеамйки думите му на шега.

Изминали две години от случката. Младежът почти било забравил за онази вечер, докато един ден не получил писмо с покана от същия възрастен мъж, чието семейство подслонил в стаята си. В писмото той го канел на екскурзия до Ню Йорк и предложение за нова среща между тях.
Момчето приело поканата, а когато се срещнали отново, го очаквала огромна изненада. Разхождайки се с възрастния господин из града, стигнали до пресечката на 5-то Авеню и 34-та улица. Пред тях се издигала нова и лъскава сграда. С часовникови кули и червен мрамор по стените.
„Това е хотелът, който построих и който възлагам на теб да управляваш”, казал старецът.

Името на възрастният мъж е Уилям Уолдорф Астор, един от фамилията Астор, основатели на верига хотели „Уолдорф Астория” в Ню Йорк. Хотелът, с който започва всичко, отваря врати в Манхатън през 1931 г.
За времето си бил най-големият в света, а през 1993 г. става официална емблема на града.
Момчето от мотела се казвало Джордж Чарлз Болд и от рецепционист на крайпътен мотел се превърнал в един от най-известните управители на хотели.

Правете добрини, нищо добро не остава невъзмездено в пространството. Сбъднати празници!