"Дебелите гени" не пречат да отслабнем

Учени: Доказахме го с 10 хиляди пълни участници, в сила е за всеки.

Изследванията на затлъстяването от последните години откриха над 97 генетични комбинации, свързани с индекса на телесна маса. Той е общоприетата универсална мярка за телесното тегло, популярна с английската си абревиатура BMI. Най-безспорна свързаност със

склонността към

напълняване показва

комбинацията

MC4R и TMEM18.

Проучванията сочат, че при “лоша” наследственост и равни други условия човек може да натрупа средно 3 килограма повече, отколкото хората, които не са обременени генетично с предразположението. Освен това през целия си живот имат почти 2 пъти по-висок риск от напълняване. Заради пандемичните измерения на затлъстяването в западния свят учените търсят модели за противодействие на рисковите гени. Най-важната част от тези усилия са насочени към изследвания при какви условия тези хора може да отслабнат.

Констатациите на различните проучвания обаче са противоречиви. Затова международен екип се захваща с анализ на наличните данни от отделните изследвания. Учените полагат колосален труд да проследят данните за почти 10 хиляди участници в осемте най-прецизни рандомизирани и контролирани проучвания. Терминът означава, че доброволците са избрани на случаен, произволен принцип и са разделени на групи, едната от които е т.нар. контролна - без увреждания (в конкретния случай - пълни, но без генетично предразположение за напълняване) и служи за сравняване на резултатите.

Екипът се фокусирал върху телесното тегло, обиколката на талията и BMI на участниците. Тези данни били анализирани в зависимост от използваните различни стратегии за отслабване и тяхната продължителност във времето. Освен това учените разделили крайните резултатите в подгрупи, обособени по етническата принадлежност на участниците, пола, възрастта и изходните стойности на индекса на телесната им маса.

Изследователите не открили никаква връзка между неблагоприятните генетични комбинации и шанса за отслабване. Генералният им извод е, че хората, които носят рискови за затлъстяване генотипове, реагират също толкова ефективно на режимите за намаляване на теглото, колкото и хората, в чиито фамилии няма дебели близки роднини.

Екипът се надява, че резултатите от колосалния им труд ще насърчи хората с наднормено тегло да излязат от капана на удобното алиби да не правят нищо, за да си върнат здравословното телосложение, "защото няма смисъл - такъв ми е генът". Новите данни показват, че не бива да се самозаблуждават, както очевидно е най-лесно, а

просто трябва да

положат усилия,

както всички други пълни хора, решени да свалят ненужните килограми. Моделите може да са различни, макар общите принципи на всички режими за отслабване да стъпват върху 2 основни правила.

Първо, да се намали количеството и калоричността на храната. И второ, да се увеличи физическата активност, дори да е само под формата на ходене пеша.

Гените със сигурност влияят върху формата на тялото и теглото, без съмнение поощряват и напълняването при нерационално хранене. Но здравословните диети и упражненията са също толкова универсален механизъм - с тях отслабва всеки, ако прояви дисциплина. Затова, който е натрупал излишно тегло и наистина е решен да се отърве от него, да не си търси извинение в наследствеността, а да започва още днес, съветват учените.