Какво да си кажем, когато страхът ни хване за гърлото

Някои твърдят, че никога не са го чувствали. Други, че едва ли някога ще го надвият, а трети, че страхът има и положителни страни. Той е различен по характер и сила за всеки. Крие се в тъмното, катери се нависоко, спотайва се клаустрофобично в тясното или е спец по плетене на паяжини. Никой не гори от желание за среща с него, но страхът не пита. Вие обаче може да му отговорите.

С много мислене не се стига до никъде

Страхът ви парализира и ви превръща в жертва на прекалената предпазливост и анализирането. Премисляте ситуацията отвсякъде, прехвърляте сценарии за това „какво би станало ако...“. А то може да е толкова цветно и ужасяващо, колкото e богато въображението ви. Не си го причинявайте, не позволявайте на трилъра в главата да завладее цялото ви същество заедно с действията или бездействията си. Мрачният сценарий, който режисирате на ум и под въздействието на страха може да се случи, но най-вероятно няма. Само дето междувременно пропускате важна възможност, която може да не се отвори повече пред вас. Не му мислете твърде много, действайте. За да няма време страхът да ви разубеди.

Физическото чувство на безпомощност е само чувство

Не случайно хората описват усещането за страх като вцепеняване. Тялото блокира и буквално замръзва пред лицето на страха. Това може да е спасявало човешки живот преди хилядолетия, когато физическото оцеляване е било сериозно предизвикателство. В днешно време заплахите са далеч по-малко, но инстинктът за самосъхранение е още жив и ви мъти водата в повечето случаи. Не забравяйте, страхът може да гипсира само усещането, но не и тялото. И отминава.

Достатъчно добри сте и сега

Нищо, че страхът е на друго мнение и ви нашепва, че не ставате, че не сте подготвени за тази работа, че няма да се справите с онази. Че не сте достатъчно красива за него или пък достатъчно умна. Страхът замъглява реалната преценка и отнема радостта от всяка ситуация. Помрачава миналите ви успехи, като ви заблуждава, че се дължат на късмет или стечение на обстоятелствата. И не ви позволява да почувствате увереност в себе си. А имате сериозни основания за това, само трябва да ги почистите от страховете.

Не сте сами

Колкото и да се опитват да ви убедят в противното, всеки човек изпитва страх. С времето се научава да побеждава някои от формите му или да притъпява силата. Но никой не е застрахован от страха. Може да покоси и най-смелите, и най-подготвените. Важното е да не се изолирате и да не се потискате до срам от страха. Не се обвинявайте и не се наказвайте за това. Изкарайте си го на страха.