Джулия има мек глас и крехко излъчване, но това е доста лъжовно. Като седнеш да поговориш с нея, започваш да виждаш иззад теменужените очи два огнени кладенеца, от които извира дързостта й да скъса шортите на всяка баналност и да запее „старата си песен“: „Не, няма да ме видиш долу, не мога да живея без мечти. Аз искам да летя високо,
ела със мен и полети...“
Гледахме я и в „Революция Z”, и в „Като две капки вода“. През следващия театрален сезон ще бъде част от трупата на театър „София”, а плановете й за голямото кино са смели, но и доста реалистични.
Срещам ви с едно смело и диво момиче в разгара на лятото, когато най-доброто предстои...
Разбрах, че си кръстена на Джулия Робъртс. Вярваш ли, че с това ти е предписана и съдбата?
Сигурно, да.
От какво семейство си, има ли други хора на изкуството сред вас?
Аз съм от аристократично семейство. Баба ми свиреше на пиано, майка ми и леля ми също са свирели на пиано. Било е семейна традиция всички да учат пиано, но, естествено, леля ми е инженер, а майка ми е графичен дизайнер. В детската градина учителките казваха на нашите, че имам талант да пея, и ме записаха да свиря на пиано. От 5-годишна свиря на пиано, от 4-годишна пея в „Бон-бон“. После се отказах от пианото и започнах да свиря на виола. Завърших Музикалното училище с виола.
Как от „Бон-бон“ стигна до НАТФИЗ?
От много малка обичах да играя пред огледалото и ми беше мечта да стана актриса. Семейството ми искаше да кандидатствам в консерваторията, но аз казах „не“ и влязох от първия път в класа на Стефан Данаилов. Още преди това обаче ме взеха за сериала.
В училище ли те намериха?
Да. Една съученичка ми звънна късно вечерта да ми каже, че в Музикалното се провежда кастинг за някакъв сериал и единственото, което трябва да направиш, е да изпееш една песен. Аз й казах, че това са глупости и не ми се занимава, защото те вземат само познати хора. Но тя ме нави да опитам и за пет минути се гримирах и преоблякох. Целият екип ме чакаше, изпях им Ain't no sunshine акапела. После ми се обадиха за втори и трети кастинг, а аз през цялото време не вярвах, че ще се случи. Но си попаднах на ролята.
И си учила в крачка, предполагам. Какво помниш от началото?
Това беше един от най-щастливите периоди в живота ми, защото се случваше детската ми мечта. Хем пеех, хем играех, и то в киното. Бях само на 18 и беше страшен шок. Беше необходимо да проявя много разум, защото в такава ситуация, ако не си разумен, може да се вземеш на сериозно и да полетиш, а после падането е болезнено. Има и други изкушения, които трябва да възпираш. Надявам се, че съумях да го направя.
Знам, че си диване – хвърляш се, без много да му мислиш. Кое е било най-смелото ти нещо досега?
Така е – скачам и не мисля за последиците. Честно казано, най-смелото ми досега са „Капките“, защото там можеш и много да се издъниш. Ако не си енергийно готов, може да е страшно. Не бих казала, че бях в най-балансирания си период, и въпреки това скочих, защото така трябва да се прави. А и майка ми винаги ми е казвала: „Ако те е страх от нещо, трябва да отидеш точно при него, за да го преодолееш.“ Преодолявах се през целия формат, но и се забавлявах. Беше изключително отговорно – всяка седмица ти мислиш за това и ако искаш да се представиш добре и да защитиш името си, тряба да си много отговорен. Рисково беше, особено за човек като мен, който прохожда в професията. Но нямах колебания.
Най-много ми помогнаха майка ми и бившият ми приятел Никола (б.а. Никола Стоянов е екранният партньор на Джулия в „Революция Z”), който в момента е най-добрият ми приятел. Той беше изцяло до мен, звънеше ми преди и след всеки лайф, обсъждахме. Даже дойде на първия лайф и това много ме успокои, защото в „Капките“ се чувствах страшно сама. В сериала не беше така – там ми се случи голямата любов и винаги сме си били двамата. А сега влязох в нещо голямо и трябваше да бъда сама. Но той застана до мен, беше там през цялото време, но по друг начин.
А щуротиите ти в личен план?
Те са толкова много, че не мога да се сетя за нещо конкретно. Аз съм много дива. Като обичам някого, съм крайно отдадена. Край, всичко изчезва, целият свят изчезва за мен. Аз много силно обичам. Стигало се е до това да тичам по улицата, той да ме гони, а аз да пресичам булеварда, без да гледам преминаващите овтомобили, което хем е смело, хем е неразумно. Също така съм се качвала по покриви, леко подпийнала, но не за да скачам.
Всичко правиш за любовта, така ли?
Всичко! Вярвам, че така трябва да се случват нещата. Ако погледнем реално, светът е много изкуствено място. При 90% от хората съществува една маска, защита и може би единственото място, на което човек може да си позволи да бъде себе си, е семейството му и човекът, при когото се прибира. Ти трябва да си го позволиш това, за да оцелееш психически. Трябва да има такъв човек, който те приема с всичките ти лудости. И аз винаги ще се хвърлям в любовта, дори да се разочаровам.
Има ли много наранявания по теб от тези хвърляния?
Да, понякога съм имала рани, защото човекът срещу теб седи и се чуди защо е това сега... Аз съм страшно ексцентрична и съм дивак. И ми се е случвало да остана неразбрана. Сигурно на някои хора им е идвало да се обадят в болницата да ме приберат (смях).
Какви са момчетата, които биха те развълнували?
За съжаление или не, вече не се вълнувам от момчета. Минах го този етап и вече са ми безинтересни. Жените малко по-бързо узряваме и вече имам нужда от по-зрял мъж – човек, който знае къде се намира, който е на центъра си, а в същото време не е скучен и е див като мен. Има такива, съществуват.
Тоест в момента си сама. Трудно ли ти е сама?
Ако кажа, че ми е лесно, ще излъжа. Аз обичам да обичам. От хората съм, които това ги вдъхновява и ги вдига чисто професионално. Но така или иначе в момента имам много неща, които ме очакват професионално и е по-добре да се съсредоточа в тях. Имам нужда от време да се намеря, защото съм само на 23 все пак.
Поканиха ме в театър „София” да замествам Йоана Темелкова в един мюзикъл. Това е първото ми предложение от театър и преди няколко дни подписах договора си. Щастлива съм. Евентуално ми предстои един голям филм с голям режисьор, но няма да издавам нищо, защото още не се знае.
Какво чувстваш, че имаш да учиш тепърва?
Главно трябва да се науча на търпение. Аз искам всичко веднага да ми се случи. Имам нужда от самоконтрол в дадени моменти, защото съм първичен човек и понякога това пречи.
Говориш много за майка си и за дядо си като за твои примери. Какво си взела от тях?
Дядо ми беше философ, цял живот ми е бил като баща и опора и ме е научил на страшно много неща чисто интелектуално. Винаги ми е вдъхвал спокойствие и вяра в самата мен. Безкрайна вяра. Дядо ми беше човек, който по начина, по който ме гледаше, без думи, без никога да ми го е казвал, показваше, че ме обожава. Винаги ме е амбицирал да вървя нагоре и да не се отказвам. А майка ми е най-силният човек, когото познавам, и най-добрата ми приятелка. Аз съм била силно желано дете и майка ми е казвала, че ако роди момче, ще го изхвърли. Държала е да съм момиче. Парадоксално аз искам първото ми дете да е момче, но искам да имам четири деца – и момичета, и момчета.
Но ти е раничко още, нали?
О, да, рано е. Преди един месец си взех куче, което ми е като бебе. Аз се притеснявам - дори леко да изджафка, и се будя през нощта. Нащрек съм и всеки път, като се събудя, си казвам, че не, не съм готова още да бъда майка.
Казваш, че си романтична по изчанчен начин. Какво изчанчено си правила за някого?
Ох, много е лично... Ами например съм правила торта за някого, обаче върху тортата пишеше нещо тотално неромнатично, даже вулгарно. Разбираш ли? Подаряваш торта на човек, а отгоре пишеш нещо в другата крайност. Мъжете се побъркват от това. По шлифер съм отивала на гости на мое гадже отдолу без нищо с един мъфин в ръката. Не е ли романтично?! Танцувала съм блус на улицата на червен светофар...
С Никола бяхте красива двойка и ти казваш, че е било голяма любов. Защо свърши? Бяхте още малки, за да бъде „завинаги“?
Свърши, защото твърде рано се срещнахме. Ние живеехме заедно, даже си направихме апартамента както на нас ни харесваше. Следващата стъпка трябваше да е твърде сериозна – аз бях на 22, той – на 25, как да стане това?! С тези професии не е готино рано да се случват нещата. Според мен, за да поддържаш огъня с един човек, трябва да си минал през страшно много неща. А ние и двамата не знаехме как става това. И щяхме да се разделим не по този хубав начин, по който всъщност се разделихме.
Мислиш ли, че твоят мъж може да е от твоята професия?
Честно казано, не. Смятам, че в нашата професия царува един аморал и от страна на актрисите, и от страна на актьорите, който на мен не ми харесва. Не мога да имам доверие на човек от моята професия. Бях открила единствения човек в нашата гилдия, който беше моногамен и крайно морален. Лошото е, че не знам дали друг би ме изтърпял.
Изкушена си от астрологията. Какво казва тя за бъдещето ти?
Казва, че скоро няма да създам семейство, но пък ме чакат големи неща в професията.
Коментари (0)
Вашият коментар