Може ли да живеем без фибри

Те са съставна част на растителната клетка. Изобилстват в плодовете и зеленчуците, помагат за чистенето на храносмилателния тракт и за здравето на организма. Има хора обаче, които не обичат зеленчуците и рядко посягат към тях. Може ли да живеем без фибри и доколко са важни за ежедневието ни, обяснява консултантът по хранене Рени Иванова.

Липсата им е вредна за здравето

„Тялото ни е така устроено, че може да живее без фибри, но във времето това ще започне да създава проблеми с цялата храносмилателна система. Има хора, които дълги години не консумират зеленчуци и плодове, защото не ги обичат, но това не означава, че са здрави и се чувстват комфортно“, казва Рени Иванова. Тя обяснява, че фибрите са част от ципата на растителната клетка, това е органичната част на плодовете, зеленчуците и на зърнените храни. Те влизат в състава на хранителните влакнини и се отнасят към така наречените сложни въглехидрати. Съдържат се и във външната люспа на зърната и семената. Хората често ги отстраняват, белейки кората на ябълката, крушата, краставицата. А в тази част е най-голямото съдържимо на хранителни фибри, витамини и микроелементи.

Хранителните влакнини не се усвояват от организма, но му помагат

Затова се наричат баластни вещества. Те преминават през цялата храносмилателна система и отговарят за процеса на прочистването й. Важни са за детоксикацията на тялото. Изключително активни са и предотвратяват всякакви натрупвания, шлаки, отлагания в организма. Влакнините стимулират слюноотделянето, което е в основата при първичния процес на разграждане на храната. Важно е, че създават обем в стомаха и усещане за ситост. Хората, които искат да контролират тегло си и да балансират обменните процеси в организма, е добре да консумират много фибри.

Авокадото е първенец по съдържание на фибри

С високо съдържание на баластни вещества са и овесът, ядките и семките, които е важно да се приемат сурови. Изобилие от фибри има в бобовите култури, както и в пълнозърнестия хляб, в пшеничените трици, във всички зеленчуци.
Ако изядем една ябълка с кората ще получим 1,8 грама фибри, а с един банан - близо 2,5 грама. По-високо количество фибри има в портокалите, както и в ягодите – близо 3 грама в 100 грама плод. Авокадото е първенец по съдържание на фибри – 11,84 грама. Една чаена чаша суров карфиол дава 5,2 грама, а чаша сварени бобови култури дори повече. Когато зеленчуците се сварят, количеството на фибрите в тях намалява.