Как да помогнем на детето да заобича четенето

За един родител няма по-мила гледка от тази на мъник с книга. Тя може да го промени, да го накара да мисли, да пита, да мечтае. Книгата няма нищо напротив да се държи с буквите на обратно, да се съчиняват различни от нейната истории по картинки, да се заспива с нея или върху нея. Тя може много, особено с децата. Може да ги накара да я заобичат силно или да я намразят завинаги.

Всъщност не. Книгата си е книга. Родителите са тези, които възпитават към нея, поне в първите години на детето. Понякога от това се ражда любов, друг път може да предизвика отвращение.

Четенето е важно - по 100 пъти на ден

Няма нужда да ви го напомнят отново и отново. Не го правете и вие. „Ако не четеш, няма да получиш добро образование, качеството ти на живот ще бъде лошо, няма да стигнеш доникъде. Чети, чети, чети!” Чуха ви още първия път, наистина няма нужда да го повтаряте непрекъснато, не и на всеки кръгъл час. Кукувицата в часовника и вас ви дразни. Ако не искате детето ви да стори с книгата онова, което направихте с пластмасовата птица, намалете оборотите. Или направо сменете лентата в магнетофона.

Гледате бъдещето, пропускате настоящето

Дори да смятате, че обрисуването на мрачна перспектива за бъдещето на нечетящия ви наследник е сериозен аргумент да го накарате да зарови нос в книгата, помислете пак. Малката глава трудно може да се справи с картината на „опропастения” си живот след четвърт век. Нея я вълнува днес, евентуално утре. Какво й е кралското на кралската кобра от филма по телевизията, защо буквите са български, а цифрите арабски. Използвайте интересите на детето в реално време и предложете четене по теми, които го вълнуват на момента. „Война и мир” може да почака.

Не четете заедно

Нали не очаквате детето да развие добро отношение към книгите, ако вие самите не ги похващате. Колкото и клиширано да звучи, дайте пример. Дори да ви тежи, дори да нямате време, пожертвайте се, при това с усмивка и позитивно отношение. Споделете след това какво сте научили от книгата и как това ви е накарало да се почувствате. Попитайте детето за неговото преживяване.

Превръщате го в досадно задължение

„2 басни на Езоп преди вечеря, че ще те изпитам за поуките, докато сме на масата.” Е, така ли се чете Езоп… И една само е достатъчна, за да ви накара да напъвате гънките на мозъка си с часове. Да, детето може и да ви угоди и да изгълта страниците с думи. Дали обаче ще остане нещо в главата му до следващото хранене!

Притеснявате с „на глас”

Докато детето се учи да чете, няма как да не е по този начин. Сричането е сложен процес, за да се прави наум. Но ако детето вече е овладяло четенето, не е нужно да го притеснявате с публични изяви. И на вас не са ви по сърце. Ако то само предложи да ви почете обаче, не отказвайте. Въоръжете се с цялото търпение на света и не go прекъсвайте.