Срещата ни с Милена Милотинова е направо екстремна – два часа след нея броят ни влиза в печат. Много е приятно, когато срещу теб седи човек, който не може да загуби нито самообладание, нито чувството си за хумор само защото нещо го притиска. Винаги има такъв чар в добрите и опитни журналисти – чара на усещането, че светът, който отразяват цял живот, е прекалено сложен, за да живеем живота си сложно...
Г-жо Милотинова, наричат ви „една от емблемите на българската журналистика“. Какъв беше професионалният ви път досега, какви препятствия постави пред вас и какви шансове ви даде?
Професионалният ми път започна много рано - още от студентските години - освен че учех две специалности, имаше и период, в който едновременно с това и работех (на хонорар) на две места - в БНТ и в радио Свободна Европа. Още се чудя как съм успявала. Но това беше голяма школа за мен. Този период ме научи да бъда много организирана. Работата ми беше интересна, не ме изморяваше - напротив - зареждаше ме. Може би защото работех това, което искам. В това отношение съдбата беше благосклонна към мен.
Започнах да водя новините на БНТ веднага след студентската скамейка, а дотогава вече бях натрупала доста опит в репортерството, и то само за около две години - беше изключително динамично време на промени, много натоварено откъм събития и от тази гледна точка беше и школа, която никой университет не може да ти даде. Бях първото толкова младо лице на стола на водещия на „По света и у нас“. Беше огромно предизвикателство за мен.
След като години наред свързвахме лицето ви с националната телевизия, вие избрахте нова арена за професионалните си предизвикателства. Какво е различно в „България он еър“ и какво ви подтикна да вземете решението да изберете тази доста млада медия?
Именно защото беше млада медия, която дава възможност да участваш в изграждането на нещо ново, отначало. Bulgaria ON AIR освен това е частна телевизия, а това също дава свободата да работим обективно, защото единствен критерий е интересът на зрителите. Тук получих възможност да правя свое авторско предаване на тематиката, която най-много ме вълнува сега - европейските политики, Европейския съюз и нашето членство - тема, която ежедневно се отразява на живота на всеки от нас, макар да не го виждаме буквално. Да, тук екипът е доста по-малък в сравнение с БНТ и това налага да съм още по-организирана, често да работя извънредно, да бъда по-гъвкава, но удовлетворението, когато направим добро предаване, добра емисия, е много по-голямо. По-малкият екип дава повече възможности за развитие на всеки в нюзрума.
Специализирали сте в BBC и NBC. Разкажете за получения там опит.
Да. ВВС е голяма школа. Там можеш да научиш много - и за системата, по която функционират медиите, и как се правят новини, на които хората да вярват, как се взимат възможно най-много гледни точки (поне две), от колко източника трябва да е потвърдена новината, за да излезе в ефир, и т.н. - все неща, за които през 90-те години нямаше голяма школа в България. Затова реших да кандидатствам по една обява, която BBC пусна във в. „Демокрация“ и имах шанса да ме одобрят и да ме приемат. Тази специализация ми даде много по-широк поглед върху моята работа. И в БНТ е имало доста случаи, в които, за да отстоим журналистическата етика, сме се позовавали на BBC Producer’s Guide (Редакционните правила на ВВС), които сега виждаме разписани и в създадения след 2000 година Етичен кодекс на българските журналисти. По време на тази специализация имах възможност да надникна и в работата на най-авторитетната новинарска агенция - Reuters, както и в новините на може би най-авторитетната частна медия на острова - ITN. BBC ми даде възможност за всичко това.
След което по време на една специализация на German Marshal Fund имах възможност да бъда в няколко американски телевизии и да направя сравнението между европейския и американския модел на правене на тв новини. В щатите са доста по-раздвижени, доста по-разчупени в представянето на темите от деня, неслучайно там може да срещнете както израза newscast (новинарска емисия), така и израза news show (новинарско шоу). Най-много дни прекарах в NBC в Ноксвил - след една кратка специализация в Университета в Тенеси. Там новините бяха много повече обърнати към обикновения човек, отколкото към голямата политика.
Сред темите, които ви интересуват и по които сте работили, са дискриминацията на жените, правата им, насилието над тях. Смятате ли, че все още живеем в мъжки свят?
Въпреки засиленото медийно говорене по темата дискриминация на жените и десетките организации, които започнаха да работят през последните години, все още има необективен превес на мъжете в корпоративния свят, в администрацията. И тук имаме много жени на ръководни постове и в бизнеса, и в държавната администрация. Но няма какво да се лъжем - много по-лесно мъже заемат подобни позиции. Тъжно е, че доста работодатели предпочитат мъже за позиции от всякакъв вид и ранг, защото смятат, че жената или ще излезе по майчинство, или ще вземе болничен, когато децата й се разболеят. Като че ли е по-важно колко време ще присъства на работа един служител, а не колко е ефективен и полезен за компанията? Добрата новина е, че има все повече изключения. Преди няколко месеца ми попадна изследване, според което завръщащите се на работа майки са изключително ценени от бизнеса заради своя опит и умения, заради надеждността и отличното управление на времето. Оказва се, че майките не само не сменят често работата си, но и работят по-упорито и са по-грижовни.
Друг проблем с дискриминацията е, че жените в България вземат около 13% по-ниски заплати от мъжете на същата позиция. Средно в ЕС мъжете получават с 16% повече от жените на една и съща позиция според данни на Евростат и тук вече може да се говори за дискриминация, но това не е само наш проблем. В много по-развити общества от нашето - като Австрия и Германия например, разликите в заплащането са дори по-големи.
Смятам, че трябва да се дава още по-голяма гласност на тези проблеми, но и самите жени трябва да бъдат по-активни в отстояването на правото си да бъдат оценявани по еднакви критерии с мъжете.
Правата на жените се нарушават и в много други отношения. За насилието над жени в дома, на улицата, на работа трябва да се говори непрекъснато. Жертвите на подобно отношение, на такова престъпление трябва да знаят, че те са жертвите, а не причината за насилието, извършено върху тях, и могат, и трябва да си потърсят правата. Според проучване от 2014 г. на Агенцията за основните права на ЕС за жените жертвите на насилие в страната достигат цели 28 процента. Решаването на този проблем е кауза, на която бих се посветила и лично.
Бяхте изкушени от политиката. Бихте ли се върнали в парламента?
Опитът ми беше полезен, даде ми друга гледна точка, но не бих се върнала.
Казвате, че добрата кариера и здравото семейство са неизменно свързани. Обикновено се счита обратното.
Когато вкъщи всичко е наред, човек е по-спокоен и по-уверен в работата си. Това е ясно. Аз самата работя по-добре, когато знам, че вкъщи всичко върви добре. Мит е, че семейството страда от кариерата на жените. Защото какво по-добро от това детето ти да знае, че майка му е пълноценен и успешен човек, пример за справяне с живота. Какво по-добро от това партньорът ти да има до себе си човек, който е професионално удовлетворен.
И все пак имахте ли достатъчно време за сина си, когато той беше по-малък, не съжалявате ли, че не сте работили в някои периоди по-малко?
Синът ми винаги е бил на първо място за мен. Всъщност аз го родих точно в пика на кариерата си. Ако професионалната реализация беше по-важна за мен, можех да отлагам най-важното събитие в живота ми, но не го направих. И досега той ми е много важен. И цял живот ще е така. Винаги съм отделяла време за него - и за учене, и за спорт, и за забавления. Водила съм го на тенис, на ски, на сърф, на английски, когато беше по-малък. Почти не пропусках родителски срещи. Неща, които прави почти всяка майка. И е имало периоди, в които съм дозирала работата си, за да имам повече време за него. Но винаги съм го насърчавала да бъде самостоятелен, да взима решения, да поема отговорност. Което той правеше още като малък и това често се забелязваше от странични хора.
Как се промениха приятелствата ви през годините? Успяхте ли да съхраните около себе си среда, която да отговаря на вашия мироглед?
Да, мога да се похваля с истински приятели. С тях мога да си кажа всичко, макар и да се случва да не сме на едно мнение и да поспорим. Но се чувствам много добре сред тях. Най-добрата ми приятелка от 4. клас и досега ми е много близка - както тя, така и цялото й семейство. Чудно е как сме съхранили това приятелство през годините и как никога не прекъснахме връзка. Работим в коренно различни сфери, но може би сходното ни отношение към живота и сходните ни хобита като ските, морето, пътуванията са ни държали близо една до друга толкова години. Имам и много приятелства от телевизията - още от времето, когато бях в БНТ. Нищо не можа да ни раздели. Има, разбира се, и хора, които временно са ми били „приятели“, докато са имали нужда от мен. Но с всеки човек е така.
А харесвате ли възрастта си? Бихте ли се върнали 20 години назад, или сега се чувствате по-пълноценна?
Кой не би се върнал 20 години назад? Сигурно всеки, който е имал интересен живот. Но и в сегашната си възраст се чувствам уютно. Нямам притеснения.
Фотографии: Мила Иванова
Това е една от жените, които с годините стават все по -хубави.