Поканихме да ни гостува едно от емблематично красивите лица на България – телевизионната водеща Радина Червенова. Защото сме убедени, че красотата е великолепна комбинация от физически и душевни качества и в този смисъл Радина я въплъщава идеално. Лично за мен тя е институция – признавам си чистосърдечно, че умирах от притеснение преди срещата с нея и така и не успях да й заговоря на „ти”. Не че имаше причина – тя е прекрасна: изящна, пълна с позитивна енергия, абсолютен професионалист, мъдра... А след интервюто и снимките целият ни екип се чувства зареден с усмивки за един век напред.
Днес тази ефирна жена празнува. Честита да е! Припомняме ви един наш разговор с нея.
За няколко поколения вие сте символът на новините в България. Имате ли усещането, че създавате реалността за тях?
Убедена съм, че новините на БНТ винаги са били най-обективни, така че наистина ако ние не създаваме реалността, не знам кой би могъл. Първи съобщаваме това, което се случва всеки ден. Усещането е приятно, задължаващо и възпитаващо, с едно понякога отвратително чувство за отговорност.
Как се понася тази отговорност?
Нали знаете, че не всеки издържа в тази професия. То е избор, начин на мислене. Изискват се много качества и те нямат нищо общо с външния вид – за да не злоупотребиш с доверието, с влиянието си. Аз съм от поколението, което имаше само една телевизия. Тогава всички казваха, че това, което не се е видяло в „По света и у нас”, то просто не се е случило. Голям риск е. Когато хората ти вярват и ти го знаеш, това от една страна те прави професионалист, от друга, един журналист, който е популярен, той просто е институция. И казаното от него може да има огромно влияние.
Научава ли се човек с годините на тези качества или просто трябва да ги носи в себе си?
Страшно много неща се научават. Това си е занаят - ако си амбициозен и имаш желание да си перфектен, учиш го. Може да бъдеш най-добрият. Но винаги по-добър от теб ще бъде този, който макар и да допуска технически грешки, носи усещането в себе си. Вътрешното усещане за тази професия е необходимото условие да „прескочиш екрана”, както казване ние. Тогава стигаш до всеки.
Казвате, че сте влюбена в професията си. Как мислите, щяхте ли да сте нещастна, ако работехте нещо друго?
Нещастна не бих казала – защото тогава нямаше да знам, че съм влюбена в тази професия. Със сигурност щях да се опитвам да се влюбя в другата си работа, защото не съм човек, който може да работи нещо, което не харесва.
Какво е това уникално нещо, което ви дава телевизията?
Колкото и да е странно, в новините има творчество. Ти си вестоносец – и на добрите, и на лошите новини. Въпросът е как ще ги съобщиш.
Коя е емисията, която няма да забравите никога?
Толкова много години съм работила, имало е много емисии, от които сме излизали емоционално. Една емисия, която никога няма да забравя, макар да не съм я водила аз, е когато закриха „Ефир 2”. Абсолютно всички бяхме много тъжни тогава. Друг ужасен момент е, когато стана инцидентът в дискотека „Индиго”. По време на емисията ни донесоха новината, аз дори не знаех какво се е случило. Тези моменти не може да не ги преживяваш. Ако ме питате за хубави новини, бях изключително горда, когато отпаднаха визите за българи. Защото помня времето, когато пътуването беше трудно. Някак си станахме нормални хора и изключително се радвах.
Много интересно, този въпрос започнаха да ми го задават от скоро. И това ме кара много да се замисля (смее се). А знаете ли най-ужасното кое ще бъде? Че като изляза от БНТ, пак ще продължа да гледам новини. И ще бъде много лошо сигурно за хората около мен (смее се).
Казвате, че искате да водите емисия със съпруга ви Коко Каменаров, но в същото време споделяте, че той много ви критикува.
Ами аз свикнах вече (смее се). Трябваше ми време, за да разбера, че всичко е с любов. И вече дори ми липсва понякога, ако не ме критикува.
Трудно ли съжителстват две толкова известни лица?
Много е шумно. Обичаме много музика, имаме много деца, посрещаме много гости. Даваме си сметка, че това е проблем за съседите, стараем се да бъдем внимателни, но понякога не се получава.
Ревнувате ли се?
В рамките на нормалното. То е задължително, иначе пък ще излезе, че не се обичаме (смее се).
А как се справяте с интригите по ваш адрес?
Толкова много години вече съм на екран... в началото беше кошмар. Изключително много страдах, емоционален човек съм. Бяха едни ревове, бях в непрекъсната дупка. И това продължи, докато не ми казаха мои близки приятели, които са в професията, че в крайна сметка интригите, това, което се пише в жълтата преса, трябва да го приемам в положителен смисъл. Първо, защото няма лоша реклама. И второ, някой се интересува, при това много живо, от твоя живот, от нещата, които правиш. Представяш си, че има хора, за които никога нищо не пишат и те страдат от това. Според мен това не е добра посока на мислене, обаче трябва да приемаш всичко в този свят и някак си да го обърнеш в твоя полза, за да можеш да продължиш нататък.
Сигурно стотици пъти са ви питали как поддържате красотата си. Моят въпрос е какъв процент от красотата на една жена е любовта?
99%. За мен любовта е огромен двигател. И мисля, че така е за всеки човек. Когато усещаш, че си обичан, че обичаш, можеш да направиш всичко. Другият 1% е характер, воля, режим, сила.
Готова ли сте на лишения заради красотата?
Не много. Диети не съм пазила, слава Богу, но мисля, че не мога. Имам порок – пуша. Но го правя, защото ми е приятно. Знам, че е вредно, но засега не ми пречи. Ако е лишение това, че спортувам, то вече се е превърнало в удоволствие. Може би лишението е в отделянето на време – вместо да стоя до късно през нощта, си лягам по-рано. Но на другата сутрин съм много доволна, защото съм се наспала добре.
Какво е красотата за вас?
Ген, любов към себе си и околните, ум. Тя идва отвътре. Никога не съм я приемала като статуетка, произведение на изкуството. За мен красотата е излъчване.
Не споменавате физически критерии?
Не.
Може ли да опишете стила си?
Скъпо-елегантно-леко-консервативен (усмихва се).
Има ли изкушение, на което не можете да устоите?
Пак ще кажа, че е любовта.
Правила ли сте щуротии от любов?
О, непрекъснато. Например, в първите години, когато бяхме заедно с Коко, сме пътували всяка седмица в петък вечерта до морето. И в понеделник сутринта сме ставали в 4, за да се върнем и да отидем на работа. За да бъдем заедно.
След толкова години заедно как показвате любовта си един на друг?
Тя се усеща. Много е странно – когато има синхрон между хората, които дълго време живеят заедно, те дори и да не си говорят, са наясно с емоциите си. Няма грешка в този механизъм. Неизказаните неща ги усещаш. Много често двамата казваме едно и също в един и същи момент.
Случвало си се е да избягате само двамата?
От няколко години насам организирам малки приятни бягства. Изненадващи. Коко дори не знаеше първия път. Правя едно пътуване само за нас двамата, резервирам всичко, купувам самолетни билети. Задължително е поне веднъж годишно. Това е здравословно за отношенията. Преди няколко години усетих, че без това не може. Избирам приятни места – първия път отидохме в Рим за пет дни, миналата година ходихме в Сицилия. Само двамата, на място, където никъде не сме били. Това те държи през цялата годна, страхотна емоция. Препоръчвам го!
Мечтала ли сте някога за толкова голямо семейство?
Не. След като родих дъщеря ми, си казах – край, никакви деца повече. И ето, човек никога не трябва да казва „никога”.
На какво ви учат децата ви?
Че когато има любов, всичко се приема по-леко, по-лесно, винаги има изход. Изключително щастлив човек съм с такова голямо семейство, много е хубаво, че ги има, макар че понякога има безсъние, напрежение, проблеми. Всяко едно дете е различно, независимо, че са израснали в едно семейство. Благодарна съм, че са толкова прекрасни. Трябва да даваш любов, това е смисълът на живота ни. Никога не съм си поставяла задачи да ги науча на нещо конкретно. Знам само, че каквото и да им кажеш, то не струва пет пари, ако не им дадеш личния пример. Защото те са учат от отношенията вкъщи, от традициите в семейството. Това е най-големият учител.
На какво се усмихвате?
Всяка сутрин, когато се събудя, първото нещо, което правя, е да се усмихна. Сигурно ще помислите, че съм луда (смее се), обаче това помага страшно много. Защото ако се оставиш на течението, особено ако си с голямо семейство, напрегната работа, много е възможно да изпаднеш в самосъжаление, което директно те изхвърля от живота. Наложих си още със събуждането, преди да помисля каквото и да е и да се сетя колко съм закъсняла, да се усмихна. Вече става съвсем естествено. И вече по друг начин поемаш проблемите.
Бохем ли сте?
Да. Добър е Господ, аз обичам този живот!
Коментари (0)
Вашият коментар