Историята на Ирина Асиова-Диамант - живот като на кино

"Hяма какво да се лъжем, госпожа Диамант звучи добре. Холивудска съпруга! Ако те чуе майка ми, ще падне от смях”, отсича обезоръжаващо откровената Ирина Асиова-Диамант. Дъщерята на журналистката и писателка Бойка Асиова понастоящем е с постоянен адрес в Лос Анджелис, където я отвежда любовта. Преди до получи повиквателна от Холивуд, Ирина дълги години работи като светски репортер във вестник “24 часа”. Именно работата я среща с режисьора Моше Диамант, който я омагьосва само за няколко месеца и я “отвлича” в царството на блясъка. Неудържимата Ирина днес намира време да бъде както отдадена съпруга и майка, така и блогър с неподражаем стил. Тя разполага със запас от любопитни истории и ги споделя наред с тези на майка си в общия им блог, който ред по ред гради мост “От Разлог до Hollywood”.

- Ирина, разкажи как започна твоята романтична приказка? Как се запозна със съпруга си Моше Диамант?

- С Моше се запознахме през един мразовит февруарски следобед на 2009 година. По онова време бях светски репортер на “24 часа” и както обикновено, търсех любопитни новини из студиото в “Бояна”. Надявах се да се добера до Колин Фарел, който снимаше у нас. Тогавашният шеф на “Ню Бояна” Дейвид Варот ми призна, че Фарел е много дръпнат и не става за интервю, но за сметка на това пък ще ме запознае с холивудски продуцент, някой си Моше Диамант. Хвана ме за ръка и ме поведе към офиса му.

Заварих един мрачен, недружелюбен, въздебел мъж да рови из бюрото си. Не ми приличаше на продуцент, още по-малко холивудски. Взе визитката ми, изсумтя нещо и продължи да рови из бюрото. Такава беше първата ни среща.

Впоследствие разбрах, че бащата на Моше е бил на смъртно легло и той е бързал да хване полета за Израел. Никак не му е било до интервюта.Втората ни среща беше доста по-забавна. Два месеца по-късно друг наш общ познат, също 

израелски кинаджия, яростно се опитваше да ни сватоса.

Непрекъснато ни уговаряше вечери, на които ние така и не ходехме. Докато накрая кандисах и се съгласих да излезем само ако взема с мен приятелка. И ето ни четиримата на вечеря в ресторант на последния етаж на един столичен хотел с разкошна гледка към нощна София.Мъжът ми - тогава, разбира се, все още не подозирах, че ще ми стане мъж - беше симпатично брадясал (евреите не се бръснат дълго след смъртта на близък) и двойната му брадичка не се натрапваше толкова. Ухаеше на скъп парфюм и не ми се стори толкова неприятен, колкото при първата ни среща.

Отворихме бутилка от най-хубавото българско червено вино и разговорът потръгна. На 20-ата минута Моше ми каза: “Може ли да подържа ръката ти за малко?” Хвана дланта ми, помълча, помълча и рече: “Ти ще бъдеш следващата ми жена.”Разсмях се с глас и му отвърнах: “Ти си стар, грозен, дебел, женен, с 5 деца, евреин. Всяко едно от тези неща е причина да не се омъжа за теб.” Той избухна в смях и отсече:

“Никой не ми е говорил така досега. Непременно трябва да излезем на вечеря

само двамата.”

И 6 години по-късно наистина станах следващата му жена. И до ден днешен Моше обожава да разказва историята за първата ни вечеря.

С какво Моше впечатлява Ирина, има ли понятие "холивудски съпруги" и какви са еврейските обичаи при сватбите, четете в онлайн изданието на "168 часа".