Сигурно познавате родители, които умело успяват почти от ден първи от живота на децата да ги ангажират с всевъзможни дейности. Аха бебето да задържи главата си изправена, и на вниманието му се стрелва урок с картинки на английски. Тъкмо хлапето да проходи, и вече е записано на футбол или на балет, или на двете. Приложното изкуство влиза в графика някъде след втория опит за порязване с ножица. А зададе ли се училище, свободно детско време изобщо не остава.
Има и родители, които му отпускат края. За ужас и за повод за одумки на околните говорят само на един език, извеждат децата си просто на разходка или ги оставят да играят в пясъчника с часове. Не знаят какви са критериите за прием в японска ясла, нито как се влиза в елитен първи клас.
Естествено, крайностите не са за предпочитане, но играта в детството е важна и необходима на децата. Не само в годините до първия училищен звънец, но и след него.
Повече игра, по-добро поведение
Доказано е. Децата, които имат възможност да изпускат по-често парата в рамките на деня извън класната стая, се държат по-прилично в нея и работят по-продуктивно. Учени са установили, че наказанията с лишаване от игра се отразяват неблагоприятно на познавателните способности на учениците.
Изгражда характер и социални умения
В играта има и победа, и загуба, и овладяване на емоции, свързани с тях, а това е важен урок, особено в ранна възраст. Интеракцията с други деца създава приятелства, създава и неприятелства между равни. Спорни моменти с пух, перушина, сълзи и ожулени колене, но и безценни мигове на успехи, някои постигнати с отборни усилия или с нечия подадена ръка. Играта също е свобода да изразиш себе си и да експериментираш. Днес може да си Пикасо, утре - шофьор на камион. И да те бива и в двете. Или пък не. Голяма работа, нали е на игра.
Полезна е за здравето
Физически активните деца стават в повечето случаи физически активни възрастни. А това намалява при тях риска от развитие на редица заболявания с напредването на годините. Според учените децата над 2-годишна възраст имат нужда поне от 1 час на ден неангажираща игра с умерено темпо, за да са в добра форма.
Произвежда щастие и по-добри родители
Нищо не зарежда детето позитивно, както пълноценната игра. Блъскане на колички по паркета, въртене в кръг, преобличане на кукли, игра на гоненица или война с водни бомби в банята. Да сте видели дете да се нацупи от подобни занимания... Да не говорим, че и родителят трудно може да запази смръщено самообладание при вида на тази гледка. Единственото, което му остава, е да се усмихне и да родителства по-ведро.
Играта развива мозъка
Не е казано, че едно дете ще бъде умно и успешно само защото не изпуска книгата от поглед или не помръдва от училищния чин. Играта развива физически умения, но и комбинативно мислене. Тренира способността за вземане на бързи, нестандартни и креативни решения в динамична среда. Безспорно умения, които са от полза и за ума.
Рутинният час по физическо или уроците по спорт обаче не са в състояние да заменят играта. Заради графика, заради формата си на задължителност, заради присъствието и влиянието на учителя или треньора, заради правилата, ако щете. Безгрижната игра на воля е различно нещо. Детството може да си я позволи, позволете я и вие.
Коментари (0)
Вашият коментар