Прекарах няколко часа с нея, в края на които се разделихме през смях и като приятелки. Честно казано, различна е от образа, който имах за нея в главата си. Толкова е открита, че чак на моменти те оставя безмълвен. Тотално й липсва онзи напън на много популярни хора да се харесат задължително на всички. А този напън се изразява често и в престорено безразличие как ги приемат околните, дали ги разпознават по улицата. Това липсва при Лили също. Просто при нея няма нищо престорено. Смее се често, а когато заговаряме за майка й, заплаква...
Изключителна като актриса, с гигантски набор от маски и лица, способна да възпроизведе нюансите на всевъзможни настроения и промени в човешката душа, в живота Лилия Маравиля е по-скоро стабилен, здраво стъпил на земята човек, който се наслаждава на своя дълго чакан миг. Едно дете, което минава покрай нея на улицата, може да направи деня й по-щастлив, а когато е тъжна, до себе си има своя съпруг Лука, който е опора за всичко.
Познавам те само от няколко телефонни разговора и няколко интервюта, но имам чувството, че си много различна от героинята си Мика в сериала „Връзки“?
Да, Мика е жена, която има съвсем различна от моята професия, натура и начин на живот. Много сме различни, само си приличаме визуално (смях). На мен ми харесва, че тя е много подредена и държи на външния вид.
Между другото, когато прочетох сценария, страшно харесах Мика. Когато започнахме да снимаме, усетих как режисьорът Виктор Божинов ме теглеше в посока тя да е досадна. Аз съм безумно ревнива към героините си и исках Мика да бъде симпатична. Виктор ми каза, че знае какво прави. Като гледах първата серия, се потиснах и казах на Виктор, че искам мъжете да харесват героинята ми, а не да си казват: „Ох, имам си такова и вкъщи!“ За радост след втора серия образът на Мика започна да се променя, видяхме и нейната гледна точка и мисля, че тя започна да печели симпатии.
Сериалът се радваше на невиждан рейтинг. На какво се дължеше най-вече според теб?
Много се радвам, че нашите подозрения за успеха му се оправдаха. Имахме куп перипетии, докато стигнем до финалната права. И този труден период много ни сплоти. Може би това е една от причините. Но всичко започва от добрия сценарий. Сценаристката Ваня Николова е изключително талантлив човек. Тя пишеше сценария специално за мен и Мишо Билалов. От сценария до последната бръмка в сериала - там работеха само най-добрите в бранша. Направихме скъп и качествен продукт и нямаше как това да не даде резултат. Проектът беше печеливш и защото темите, с които се занимава сериалът, са близки до всеки зрител. Във всяко семейство се е случвала някаква подобна ситуация.
Имала ли си периоди, в които си била отчаяна от шанса си в професията?
Да, имала съм такива периоди и не искам да се връщам към тях. Бях много депресирана. Една черта, по която си приличаме с Мика, е, че аз съм перфекционист като нея. И когато нещо не се получава, винаги търся вината в себе си. Като изпадна в депресия, започвам да се самобичувам. Имах такива периоди в театъра, когато хубавите и големи роли не стигаха до мен. И аз все си мислех, че причината е, че не съм достатъчно добра актриса. Много се потисках и си говорех с мъжа ми дали не трябва да се откажа от тази професия. Мислех, че ще умра, ако не работя и не съм добра. Нямаше смисъл да седя и да ближа рани вкъщи. Мъжът ми ми даде кураж и каза, че трябва да имам търпение. Каза, че не е дошъл моят момент, че аз съм добра актриса. И се радвам, че го послушах, защото ето, моят момент дойде.
Кой беше пробивът?
Първата ми главна роля беше на Албена. Така се случи, че трябваше да играе друга актриса, но тя се отказа и за да не пропадне, взеха мен. Но какво значи пробив? Аз съм отговорен човек и знам, че за успеха трябва да се работи всеки ден. Като под успех нямам предвид популярност, защото това въобще не ме интересува. За мен е важно хората да харесват работата ми.
Какво щеше да е по-различно днес, ако звездата ти беше изгряла с 10 години по-рано?
При всички положения сега нямаше да съм интересна вече. Онзи ден прочетох в някакъв сайт коментар на една госпожа, която много ме харесвала, но ме беше нарекла „нова актриса“. Малко е смешно, аз от 25 години съм на сцената. Няма значение, аз съм нова за тези зрители и това ме радва, защото сега съм интересна за тях. Постепенно съм извървяла пътя си, малко по малко. Това беше важно, защото трупах опит.
Преди време прочетох твоя изповед, свързана с покойната ти майка, която никога няма да забравя. Продължава ли да ти дава съвети от небето и днес?
Много странно защо, но още не мога да го преживея. Онзи ден пак я сънувах. Тя ми се появява много често. Обикновено мълчаливо ме съди за някаква ситуация. Сигурно нещо иска да ми каже. И като се събудя на другата сутрин, много се ядосвам. „Какво пак?! Непрекъснато се упражнява контрол върху мен“ (смях). Да, сигурна съм, че хората, които сме загубили, винаги са до нас. Много съжалявам, че всичко това, което в момента ми се случва, майка и татко не можаха да го преживеят. Не успяха да се гордеят с мен сега. Брат ми все ме успокоява: „Те те гледат и са на първия ред в ложата на всяка представление, на всяка премиера.“
Сега, когато кариерата ти е във възход, чувстваш ли се по-убедителна пред съпруга си за това, че семейството е предпочело да остане в България? 
Ама ние никога не сме имали този проблем дали да останем, или да заминем за някъде. Имаше един момент, когато аз не бях сигурна дали трябва да продължавам да се мъча тук, но съзнавах, че изляза ли навън, край с професионалния ми път. Езиковата бариера е много важна. Най-много да можех да играя някоя албанка в малка роличка. А пък и неговата работа никога не е била свързана с това да бъде извън България.
Той добре ли се чувства тук?
Има моменти, когато и той започва да говори като българин: „Ех, тук нищо няма да се оправи.“ Но като чуваш едно и също нещо нонстоп, няма как да не се включиш в този цирк.
Сега той е много щастлив за мен. И двамата с дъщеря ни гледаха сериала в две отделни стаи и после казваха, че било много добре. В нашето семейство не сме по превъзнасянето. Но искрено се надявам да им е харесал, защото иначе ще ги избия. Няма да им чистя, няма да им готвя (смях). А Паола понякога дори с лека досада ми казваше: „Ох, сега, като започне сериалът и тръгват да ми пращат съобщения, че майка ми е страхотна...“ Ей това ми е най-големият комплимент от нея.
Как се намерихте, как се влюбихте с Лука?
В едно заведение се запознахме. Опитваше се да ме сваля, но първо не му се получаваше. Бях скептично настроена към чужденци. В този период имаше навсякъде едни ловджийки – момичета, които ходеха по заведения и си търсеха чужденец. И Лука, като ми се представи, си казах: „Как пък не си улучил точно адреса!“ Но понеже съм възпитан човек, му отвърнах. И така, без да искаме, се срещахме на същото място още няколко пъти. И неусетно започнахме да ходим на вечери, да спортуваме заедно. Тръгна неангажиращо до един момент, в който станахме неразделни и започнахме да живеем заедно. В никакъв случай не е било любов от пръв поглед. Аз не съм много податлива на емоции. Здраво стъпила на земята съм и гледам много да не се обърквам.
Какво се промени оттогава – как се променихте вие и вашите отношения?
Може би най-вече се промени това, че вече си имаме страхотно доверие. Мога за всичко да разчитам на него. Затова съм спокойна. Каквото и да ми се случи, аз знам, че вкъщи има човек, който винаги ми пази гърба. Да усещаш сигурност във всяко отношение, е много важно за една жена. Той е страхотен психолог, дава ми много съвети. Вървяхме заедно, пораснахме заедно.
Повече италианско или повече българско семейство сте? Чакаш ли го със салатата и пантофите?
Не, в никакъв случай. В много често той ме чака с пастата и с просекото. Повече италианско семейство сме, защото вкъщи се говори много за храна. Това е нещо, което може да ме вкара в лудница. Още докато обядваме, се пита: „А довечера какво ще ядем?“ За италианците храната е много важна. Те не ядат какво да е, при тях никога не се претопля нещо от вчера, не може да купуваш какви да е продукти. Те са страхотни гастрономи и се радвам, че възпитаваме дъщеря ни в култура на хранене.
Другото италианско е, че много се вика у нас. Не че се караме. Те говорят много високо и аз, естествено, се научих на най-лошото от тях. Веднъж спорех с един колега в театъра и той по едно време ме пита изумен: „Ама защо ми викаш?“ Но не мога да ти опиша какво се случва, когато ни дойдат на гости свекър ми и свекърва ми. Добре, че се говори на италиански. Не вярвам, че има много говорещи италиански в квартала, защото тогава ще се занимават само с нашите теми.
А вие на френски ли си викате? 
На всичко си викаме. Тръгваш на един език, продължаваш на втори, минаваш на трети и завършваш на английски. Незнайно защо. Ама въпросът е, че се разбираме. Някой път е много удобно. Моята свекърва ми говори само на италиански, защото не знае друг език. И в началото, когато типично като свекърва ми правеше забележки за разни неща, аз все й казвах: „Нищо не разбирам.“ И тя какво да прави, млъква. Няма война вкъщи, всеки си прави каквото иска.
На чужд език как се изразява любов? Не се ли губите понякога в превода?
Много е интересно, но когато искаш да кажеш нещо и си искрен, то става разбираемо. Знам го от сцената. Нашият професор ни е учил, че когато сме на сцената, трябва да сме толкова искрени и убедителни, че дори да дойде китаец да ни гледа, той да разбера какво се случва. И съм сигурна, че когато си искрен, човекът отсреща го усеща. Можеш да се изгубиш в превода, когато не знаеш какво искаш да кажеш. Но когато знаеш, то стига точно в сърчицето.
Кои са малките неща в ежедневието, които те радват най-много?
Много малки неща ме радват. Като видя деца, полудявам. Това разтапя сърцето ми. Като видя животни – котки, кучета, също. Като видя усмихнати хора, много им се радвам. Като видя добре облечени хора, също им се радвам. Когато видя хора, които се поздравяват и се държат възпитано, много се радвам.
Каза ми, че си обещала на дъщеря си, че ще остаряваш красиво като Джейн Фонда. Какво правиш за себе си, за да остаряваш красиво?
Опитвам се да имам добри мисли в сърцето си и мисля, че това е най-важното. И това няма нищо общо с позитивното мислене, което е пълна глупост. Просто искам да съм добър човек и така да възпитавам дъщеря си. Хората, когато са добронамерени и толерантни, те извървяват с достойнство пътя си. Ако си достоен човек, няма защо да се притесняваш от възрастта си. Да, клише е, че всяка възраст е хубава, но честно ти казвам, каквото и да ми дават, аз не желая да се връщам в училище. Бях отличничка, много отговорна, но ненавиждах училището. Сега се чувствам много по-добре, отколкото на 15. Искам да остарявам с достойнство. Водя сравнително здравословен начин на живот – внимавам какво ям, спортувам. Е, имам пороци – и пуша, и си пийвам понякога, но още не съм прибягвала до хирурзи. Много ми се искаше моята Мика да е перфектна. Имам някои несъвършенства, които аз си виждам и бях тръгнала да ги коригирам. Но си казах: „Аз ще го направя за моето самочувствие, но това честно ли ще е спрямо тези зрителки, към които се обръщам лично от позицията на Мика?“ Исках всички тези жени, които се чувстват добре, но нямат възможност да си позволят разни рефрешвания, да видят себе си в Мика. Затова Мика си остана такава, каквато е.
Коса Камелия Антонова за Premium Rouge
Грим Александра Йорданова за Sunny Make Up
Снимки: Мила Иванова
Коментари (0)
Вашият коментар