Силвия Лулчева: Живея така все едно се обяснявам в любов

Натоварва ги и сигурно им е трудно да преценят, че го правя от добри намерения. Но всички пътища към ада са осеяни с добри намерения... Аз си мисля, че правя добро, но когато покажеш на някого грешката, това го наранява. Сигурно има деликатен начин да се направи, но пък коя съм аз, че да уча хората?! Понякога си казвам „нали работим в екип“ и тръгвам да обяснявам на другите как тяхната работа би могла да стане по-добра, а това невинаги носи радост. Явно нямам педагогическия подход да предам опита си и тогава изглежда императивно и нелюбезно. А пък не искам да живея с мисълта, че съм лош човек.

В същото време съм сигурна, че ти самата търсиш да се учиш. Кое е последното, което научи?

О, да, постоянно. Имах много болезнена ситуация буквално миналата седмица, в която проявих неподозирана черта от характера си, а това много ме разтревожи. Засега обаче не мога да разбера как да го избегна следващия път. Единственото, което чука в главата ми, е, че имам нужда от почивка. Но може би това е оправдание за постъпката ми. Слушам непрекъснато хората, които попадат в тези ситуации с насилие по пътя, и те също казват: „Бях изнервен, бях уморен...“ Всеки има оправдание. Всеки може да защити постъпката си. Хубавото е, че бях честна към себе си и си признах, че това не беше хубаво, каквато и да е била причината за него. Не ми хареса, не искам да живее на моя адрес.

А дъщеря ти на какво те учи?

Това, което разбрах, е, че когато критикувам дъщеря си за нещо, то всъщност е нещо, което не харесвам у себе си. Мисля, че бих могла да й помогна, като помогна на себе си, а не като отида при нея с правила и й кажа как се прави. Защото съм убедена, че децата не чуват какво им казваш, а виждат какво правиш.

Натоварват ли те очакванията на хората към теб?

Много хора твърдят, че се възхищават от гражданската ми позиция, от работата ми като актриса, но аз съм човек и не съм надарена с нищо космично. В същото време не искам да давам пример за безхаберие и отчаяние. Не искам да бъда пример за: „Абе, давай бе, може и така.“ Може, но може и по-хубаво. Това желание всяко нещо да се случва по възможно най-добрия начин уморява, но това предлага този живот. Вместо да премине в мрънкане и в оплакване, той трябва да премине в действие. Действието означава действие на много фронтове. Защото много са фронтовете, на които мога да се опитам да направя нещо по-добро. И идваме пак на темата за умората :)

Ако трябва да дадеш само един съвет на детето си, какъв ще бъде той?

Мислех си някога да напиша десет. Но ако трябва да ги сведа до един и той да е най-важният, може би ще звучи така: „Живей така сякаш всеки ден се обясняваш на живота в любов.“ Ако всеки ден викаш „Живот, обичам те!“, няма как да бъдеш нито крадец, нито мърльо, нито мързеливец, нито непочтен човек.

Със сигурност не всеки ден ти предлага възможността да се обясниш в любов на живота. Как излизаш от по-сивичките дни?

Моя лична работа е да намеря поне едно нещо, за което да се закача. А повярвай ми, такива има дори в най-мрачното мрачно. И пак се връщаме в началото – нищо не е само дюс. Винаги има нещо, за което да се закачиш. Твой личен избор е дали от тази сламка ще започнеш гнездо, или ще си кажеш: „Тази сламка преля купата. Паля всичко и след мен – пожар.“

Много съм щастлива, че съм така устроена, че да не се пристрастявам към нищо и да не взимам нищо като компенсаторен влак. Защото алкохолът отне много мои колеги и приятели. Наркотиците влизат като заместител и отдушник на стреса при все по-млади хора. Виждам как мои приятелки от страх от остаряване или промяна посягат към нелепи промени във външния си вид или пък избират безумно млади партньори. И всеки ден благодаря, че не компенсирам по този начин. Благодарна съм, че когато съм най-уморена, мога да отида на фитнес и това да ми донесе положителни емоции. Че гледам Витоша с желание да се кача горе. И благодаря, че имам тази сила. Благодаря, че не се крия в някакви неща, които ще ме карат да си мисля, че се предавам. Един лош ден може да бъде рестартиран. Пробвала съм. Ако аз съм изнервена, сприхава и мрачна, и денят ще е такъв. Ако се усмихна и помоля дори без думи човека за помощ, помощ винаги ще дойде. Една работа е точно толкова добра, колкото си ти в нея. Денят е точно толкова добър, колкото аз искам.

Гардероб: MUSE shop

Коса: Фея Йорданова и Станимир Барутчиев за Premium Rouge

Грим: Малвина Пешева за Premium Rouge