Вроденият порок изневярата

Чували сме най-малко сто пъти препоръката “Не слушай разума, вслушай се в сърцето този път!”. Истината е, че е едно и също. Това твърди антропологът Хелън Фишър, която се е посветила на изследвания, свързани с „влюбения мозък“. Тя е категорична, че любовта е не толкова емоция, колкото част от сложна мозъчна архитектура, която се дели на три системи.

Либидо - еволюира дотам, че мотивира индивида да търси различни секспартньори.

Сантиментално-романтична система - кара човека да търси точно определен партньор, с когото да сподели времето и енергията си.

Практична част - мотивира индивида да търси партньор, с когото да поддържа трайни взаимоотношения, достатъчно дълго, че да може заедно да отгледат дете до малолетна възраст.

Тази сложна мозъчна магистрала дава възможност едновременно да сме романтично привързани към един, а да изпитваме сексуално привличане към друг партньор. Това донякъде обяснява научно способността към изневяра, нали?

20 и 40% от хетеросексуалните мъже и между 20 и 25% от хетеросексуалните жени имат склонност към извънбрачни забежки.

Фишър и нейните колеги твърдят, че мозъчните ни гънки също имат пръст в желанието ни да кривнем от правия път.

Изневярата е с дълбоки културни корени. Неверността е била разпространено явление от бита на човека още в Древен Рим и Елада, прединдустриална Европа, индусите, различни племена в Бразилия, Нигерия, Танзания...

Видове изневяра

- сексуална (плътска и без чувства),

- сантиментална (изпитване на чувства към чужд партньор без сексуално обвързване)

- комбинация между двата типа изневери.

Над половината от необвързаните мъже и жени признават, че поне веднъж в живота си съзнателно са се впускали в “кражбата” на чужд партньор, имайки за цел да го притежават не само телесно, но и емоционално.